Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 507 от 17.03.2026, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
Касационно административно наказателно дело 85/2026
Вид
Решение № 507
Подписан
17.03.2026
В сила
17.03.2026
Състав
Иглика Жекова, Светлана Драгоманска, Галя Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221 ал. 2, предл. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 40 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 3 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 3 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52 ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 65 т. 9 · Закон за лова и опазване на дивеча
  • чл. 94 ал. 1 · Закон за лова и опазване на дивеча

РЕШЕНИЕ

№ 507

Сливен, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - Първи състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

Членове:

ГАЛЯ ИВАНОВА

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА канд № 20267220600085 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 от АПК вр. чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална дирекция по горите - Сливен срещу решение № 9/15.01.2026 г., постановено по АНД № 516/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено Наказателно постановление № **********/25.03.2025 г., издадено от Директора на РДГ – Сливен, с което на Б. Х. Ц. за нарушение на чл. 84 ал. 2 предл. трето, във вр. с ал. 1 предл. трето, във вр. с чл. 23 ал. 1 предл. трето, във вр. с чл. 43 ал. 3 т. 1, във вр. с чл. 65 т. 9 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и на основание чл. 96 ал. 1 от с.з. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева и е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, средство на нарушението: ловно оръжие карабина марка [Наименование], модел [Наименование], кал. .....[Наименование], приспособление за нощна стрелба, съдържащо електронен преобразувател: монтиран на ловното оръжие термален прицел П., както и лишаване от право на ловуване за срок от три години на основание чл. 94 ал. 1 от ЗЛОД.

В касационната жалба се твърди, че обжалвания съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Заявява се че първоинстанционният съд не е изследвал всички обстоятелства по делото. Необосновано съдът приел, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН, като счита, че не всяко нарушение на цитираната разпоредба води до нередовност на акта и препятства издаването на наказателно постановление. В хода на съдебното производство фактическата обстановка била установена и доказана по несъмнен и категоричен начин. Неправилни били и изводите на Районния съд, че са извършени две различни нарушения, водещо до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован се представлява от гл. юрк. А. Д., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

В открито съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен адв. С. К. от АК – Сливен, който оспорва жалбата и моли съда да остави в сила първоинстанционния съдебен акт.

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните пред първата инстанция писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество - неоснователна.

От всички събрани по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 22.09.2024 г. служители в Югоизточно държавно предприятие - Сливен (ЮИДП-Сливен) – Я. Л. и Л. Б. извършвали обход и наблюдение на Държавен ловен участък "Запалня" на територията на ДГС – Твърдица. Около 22:30 ч. служителите от ЮИДП-Сливен спрели за проверка МПС "Тойота Хайлукс" с рег. № [рег. номер], движещо се по черен път, в посока хижа "Ливадките" и на разстояние от 200 метра от същата в м. "Ливадките" ("Йорданови ливади"), попадаща в ДУ "Шешкин град-Запалня" 2 Л, "Блягорница". Проверяващите установили самоличността на водача – Б. Х. Ц., както и обстоятелството, че на задната седалка на автомобила е поставено ловно оръжие, извадено от калъф, сглобено и заредено, представляващо карабина [Марка], модел [Наименование], калибър ..... [Наименование], с монтиран на нея термален прицел П.. В хода на проверката водачът на автомобила не представил разрешително за лов. Същият представил разрешително за притежаваното ловно оръжие, редовно заверени ловен билет № ........... и членска карта № [рег. номер], като в автомобила не бил открит отстрелян дивеч. Резултатите от извършената проверка длъжностните лица обективирали в Констативен протокол серия ЮИДП-22 № 001180/22.09.2024 г., подписан от същите и провереното лице Б. Ц.. По повод съставения констативен протокол Ц. депозирал Възражение до Директора на РДГ – Сливен, в което посочил, че ловното оръжие се е намирало в незакопчан куфар за пренасяне поради техническите му характеристики и краткото разстояние до хижа „Ливадките“. Към възражението било приложено Разрешително за индивидуален лов серия ЮИ № 004627/03.09.2024 г. за ловностопански район "Бяла Паланка 2", място на ловуване - ловище "Кичеста" за период на ловуване от 03.09.2024 г. до 30.09.2024 г.

На 03.12.2024 г. Заместник - директор на РДГ – Сливен съставил Акт за установяване на административно нарушение серия 300А № 125894 срещу Б. Х. Ц., с описание на нарушението от фактическа страна, съобразно приетото в констативния протокол, с правна квалификация - чл. 84 ал. 2, предл. 3, във вр. с ал. 1, предл. 3, във вр. с чл. 23 ал. 1, предл. 3, във вр. с чл. 43 ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 65 т. 9 от ЗЛОД. Актът бил подписан от свидетели Г. А. М. и Д. П. Д., съставен в присъствието на Ц. и получен лично от него, като същият възразил срещу възприетото с довод, че не е извършил нарушения по ЗЛОД. Представил възражение пред Директора на РДГ – Сливен, в което заявил, че не е ловувал извън района, описан в разрешителното за индивидуален лов, а след приключване на лова е поставил ловното оръжие в куфар за пренасяне с изваден затвор и поставена заключалка на скобата, като така оръжието не може да се счита за сглобено. Заявил още, че приспособлението за нощна стрелба не е било монтирано на ловното оръжие.

Въз основа на съставения акт Директорът на РДГ – Сливен издал Наказателно постановление № **********/25.03.2025 г., в което приел като извършено следното нарушение: ловува като се движи извън населено място, управлявайки МПС "Тойота Хайлукс", с рег. № [рег. номер], с извадено от калъф, сглобено и заредено ловно оръжие: карабина [Марка], модел [Наименование], калибър ..... [Наименование], използвайки забранено за лов средство: приспособление за нощна стрелба, съдържащо електронен преобразувател: монтиран на ловното оръжие термален прицел П., извън определените в разрешителното за индивидуален лов сер. ЮИ № 004627/03.09.2024 г. места: ловностопански район Бяла паланка 2, ловище "Кичеста", без да е убил или уловил дивеч. Посочено е, че нарушението е извършено на 22.09.2024 г. РДГ – Сливен, Община Твърдица, землище Твърдица, местност: на 200 м. от известна като хижа "Ливадките" /Йорданови ливади/, попадаща в ДУ "Шешкин град-Запалня" 2 Л "Блягорница", с което на Б. Х. Ц., за нарушение на чл. 84, ал. 2, пр. 3 във вр. с ал. 1, пр. 3, във вр. с чл. 23, ал. 1, пр. 3, във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 65, т. 9 от ЗЛОД наложил на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. и постановил на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД отнемане в полза на държавата на ловно оръжие: карабина [Марка], модел "[Наименование]", калибър ..... [Наименование], приспособление за нощна стрелба, съдържащо електронен преобразувател: монтиран на ловното оръжие термален прицел П. и на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД - лишаване от право на ловуване за срок от 3 години.

За да отмени наказателното постановление, Районният съд е приел, че АУАН е съставен в нарушение на разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН, като при съставянето на акта, същият е подписан от свидетели, които не са очевидци на нарушението, какъвто не е и актосъставителят. Прието е, че по делото не е установено наличие на предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН. Решаващият състав е формирал и извод, че фактическите констатации, изложени в АУАН и в издаденото въз основа на него НП сочат на извършено повече от едно административно нарушение, както следва: ловуване извън определените в разрешителното места и ловуване с използване на забранени средства, но същите не са описани със съставомерните си елементи, като са санкционирани с едно административно наказание.

Решението на Районен съд – Сливен е валидно, допустимо и правилно, а формираните от първоинстанционния съд изводи напълно се споделят от касационната инстанция, при следните съображения:

Видно от доказателствата, събрани пред първата съдебна инстанция, санкционираното с процесното наказателно постановление нарушение е установено от фактическа страна в акт, съставен от длъжностно лице и подписан от свидетели, които не са присъствали при извършване на нарушението. В случая нито актосъставителят, нито двамата, подписали акта свидетели са очевидци на извършеното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а според ал. 3, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В процесния случай несъмнено установилите нарушението длъжностни лица Л. Б. и Я. Л. са очевидци, но актът е подписан от други двама свидетели, без да е изрично отбелязано това. Видно от съдържанието на АУАН, в същия липсва каквото и да било посочване за обективна или субективна невъзможност на очевидците да подпишат акта. Това нормативно изискване следва логиката на законодателя за пълна обективност при описание на фактите по установяване на административно деяние, но в случая същото е нарушено. Неизпълнението на този императив е довело до несъответствие в описанието на установеното от фактическа страна, което поставя под въпрос коректността на възприетите и от наказващия орган данни. В процесния констативен протокол, съставен от очевидците, разпитани като свидетели пред първата съдебна инстанция Б. и Л. е вписано, че е установено поставено на задната седалка ловно оръжие марка „........, модел [Наименование], калибър .... Win с монтиран на нея термоприцел П.“. В АУАН актосъставителят и в НП наказващият орган правят описание на ловното оръжие, което се отличава от установеното от очевидците, а именно: „карабина [Марка], модел "...........", калибър ..... [Наименование], приспособление за нощна стрелба, съдържащо електронен преобразувател: монтиран на ловното оръжие термален прицел П.“. При тези данни в настоящия случай е налице издадено наказателно постановление, въз основа на нередовно съставен акт за нарушение от актосъставител и свидетели, които не са присъствали при извършване или установяване на твърдяното нарушение. Допуснатото нарушение на правилата за съставяне на АУАН, освен че е процесуално недопустимо, е довело и до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. За жалбоподателя, като санкционирано лице не съществува възможност да се защити по обвинението, като се позове на показанията на свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението, както и по друг съответен процесуален способ.

На следващо място, административнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, според която норма е следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде наказателното постановление, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Видно от доказателствата по преписката, Ц. е депозирал възражение срещу акта, в което е заявил, че оръжието му е било поставено в куфар с изваден затвор и поставена заключалка на скобата, при което оръжието не може да се счита за сглобено, както и че приспособлението за нощна стрелба не е било монтирано на ловното оръжие. Няма данни по преписката така заявените възражения да са обсъдени от наказващия орган – не е извършена допълнителна проверка, не е събрана допълнителна информация от извършилите процесната проверка очевидци Л. и Б., нито са събрани сведения от посочените във възражението свидетели. Тук следва да се отбележи, че по доказателствата пред първата съдебна инстанция е представен документ, разясняващ предназначението на заключващото устройство за спусък, който се използва при транспортиране на ловното оръжие. При тези данни и с оглед обстоятелството, че нито актосъставителят, нито свидетелите по акта са очевидци на описаното в АУАН нарушение, е следвало наказващият орган, преди да пристъпи към ангажиране на административнонаказателната отговорност на Ц. да събере и други фактически данни, с оглед изпълнение на императива, вменен с нормата на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. Повдигнатите с възражението спорни въпроси е следвало да бъдат обсъдени и разяснени от наказващия орган съобразно цитираната норма, като се извърши и разследване на спорните обстоятелства. Неизпълнението на това нормативно задължение съставлява съществено процесуално нарушение, както поради нарушено право на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, така и поради неспазване на задължението за пълно и всеобхватно изследване на случая от обективна и субективна страна. Едновременно с това, нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение, неотстранимо в съдебната фаза на съдебното производство, както правилно е приел Районният съд.