Решение № 65 от 28.04.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. К., 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20255100500390 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С Решение № 490/24.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 349/2025 г., Районен съд – К. е отхвърлил предявения от Т. Т. М. от с. О., общ. К., против „С.К.“ АД, гр. Ш., с ЕИК ********, иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД за обявяване за нищожен на сключен между страните Договор за потребителски кредит от 27.01.2025 г., като неоснователен и недоказан.

Първоинстанционният съд е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски по делото в размер на 360 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът-ищец в първоинстанционното производство Т. Т. М., който чрез процесуален представител е предявил срещу същото въззивна жалба. В нея се изтъкват доводи за неправилност на съдебния акт, с доводи за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закона.

Във въззивната жалба са твърди, че неправилно в обжалвания акт първоинстанционният съд приел предявената искова претенция за недоказана.

Действително, по делото ищцата не представила процесния договор, тъй като не разполагала с него и поради тази причина нямало как да го представи. Същата обаче представила Стандартен европейки формуляр, с който се представяла информация по кредита, който подлежал на сключване. От Лог файла, представен от ответното дружество пък се виждало ясно, че такъв договор съществува в действителност, виждали се всички важни индивидуализиращи го компоненти.

1

Излагат се и съображения за нищожност на процесния договор, като се твърди и, че в посочените ГПР от 42.58 % и ГЛП от 36.00 % не можело да се установи как са формирани и какви разходи съдържат. Твърди се, че договорената неустойка увеличавала дълга на заемателя и водела до затрудняване доброволното му погасяване, като това навеждало на извод, че целта на тази така уговорена неустойка била единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Тази неустойката била уговорена за неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени вреди, като нямало данни за ответника да са настъпили вреди от не предоставянето на обезпечение, което също сочело, че неустойката излизала извън присъщите й функции. В този аспект се цитира и нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗПК, съгласно която всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, се явявала нищожна.

Изтъква се също и, че кумулирането на неустойката към погасителните вноски водело до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 42.58 % нараствало допълнително и обогатявало неоснователно кредитора като въвеждало допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Уговарянето на неустойката, която не била за неизпълнение на задължение от основния предмет на договора, заобикаляла ограничението в чл. 19, ал. 4 от ЗПК при определяне ГПР и не попада в обхвата на дефинираните понятия за дължими суми по договор за потребителски кредит-§1-3 от ДР на ЗПК. Въззивникът моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго по същество, с което предявената искова претенция бъде уважена изцяло.

Претендира и присъждане на разноски при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, е депозиран отговор на въззивната жалба от „С.К.“ АД, в който същата е намерена за неоснователна. Въззиваемият претендира присъждане на разноски.

В съдебното заседание, въззивникът Т. Т. М. с писмено становище, депозирано чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба. Поддържа искането си за присъждане на разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и възразява против разноските на въззиваемия.

В съдебно заседание въззиваемият „С.К.“ АД, гр. Ш., с писмено становище, депозирано чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възражение на насрещната страна.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства по повод оплакванията във въззивна жалба, констатира:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, имащо правен интерес от това обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно и допустимо, но за неправилно.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Т. Т. М. против „С.К.“ АД, гр. Ш., иск, с който ищцата цели да бъде установено по отношение на ответника, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит от 27.01.2025 г., е нищожен поради противоречието му със закона, на основание чл.26, ал.1, т.1 от ЗЗД.

Ищцата мотивира исковата си претенция с твърдения, че на 27.01.2025 г. сключила Договор за потребителски кредит № 1259249, по силата на който ответното дружество -„С.К.“ АД предоставило в заем сумата от 1 000 лв. при фиксиран ГЛП от 36.00 % и ГПР от 42.58 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 6 месечни вноски по 1 875.48 лв., като сумата включвала главница, лихва и неустойка за не предоставяне на обезпечение в размер на 753.76 лв., която възлиза почти колкото главницата по кредита. В този аспект са изложени съображения за противоречие със закона, съгласно цитираните разпоредби на чл.22, във вр. с чл.11, т.9 и т.10, чл.21, ал.2 от ЗПК и чл.92 от ЗЗД.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Видно от приложен по делото иницииран на 27.01.2025 г. Стандартен европейски формуляр, „С.К.“ АД, в качеството си на кредитор, е предоставил информация за потребителски кредит в общ размер от 1 000 лв. за срок от 6 месеца, платим на 6 вноски с посочени падежни дати и размери, съдържащи главница и договорена лихва, като общата сума възлиза на 1 121.72 лв. и включва освен главница от 1 000 лв. и 121.792 лв. –лихва за целия период, при ГЛП от 36 % и ГПР от 42.58 %. В т. 4.3 от част ІІІ „Разходи по кредита“ – е предвидено, че в случай, че потребителят не предостави обезпечение /съгласно т.8 банкова гаранция или поръчител/, му се начислява неустойка в размер на 753.76 лв., платима на месечни вноски, съгласно погасителния план.

От представеното от ответното дружество извлечение от Лог файл, съдържащ история на кредита, се установява, че процесният кредит е с № 1259249, с размер от 1000 лв., платим за 6 месеца при сума на вноска с неустойката от 312.58 лв., правеща общата сума за връщане 1 875.48 лв., но при непроменен ГПР от 42.58 %.Установява се, че този договор за кредит е потвърден на 27.01.2025 г. в 16:26:26 часа от I P адреса на клиента – ищцата в производството Т. Т. М., с ЕГН, № и дата на ЛК и постоянен адрес, е-mail адрес и телефонен номер.

От приложената история на изпратените на клиента е-mail съобщения се установява, че 27.01.2025 г. в 16:26:28 часа, кредитодателят- ответник е изпратил на ищцата подписания договор.

От приетото по делото заключение, изготвено по назначената ССчЕ, се установява, че на 29.01.2025 г. е предоставен от ответното дружество на ищцата кредит за сумата от 1000 3 лв., при ГЛП от 36%, като общият размер на същия, съобразен с 6 месечния период на връщане е в размер на 1 121.72 лв. Дължимата сума при начислената неустойка е размер на 753.76 лв., като е разпределена за всяка от шестте месечни вноски, като са констатирани и начислени и допълнителни неустойки в размер още на 226.74 лв., които отново са разпределени за плащане на пет от договорените шест месечни вноски. В обобщениедължимият заем на процесния кредит възлиза на 2 102.72 лв. и не е погасен, като вещото лице в откритото съдебно заседание, проведено по делото сочи изрично, че при така изложените данни ГПР възлиза не на 42.58 %, а на 1 875.08 %. На вещото лице при извършената справка в дружеството ответник е предоставена справка за изложените параметри, но не и писмен договор.

С оглед така установеното, се налагат следните изводи:

Съдът съобрази съществуващата разпоредбата на чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отравянето на предложението до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съобрази и, че съгласно §1 от ДР на закона, финансова услуга е и всяка услуга по извършване на кредитиране. Анализирайки цитираните законови разпоредби, настоящата инстанция намира, че обсъдените по-горе доказателства, а и твърденията на страните, вкл. и на ответното дружество, отразени в отговора на исковата молба за реда и начина на водене на преговори между кредитодателя и кредитополучателя чрез е-mail съобщения от неоспорени IP адреси на страните, водят до извода, че процесният договор е сключен от разстояние, и като такъв е породил действие и подлежи на изпълнение. Т.е., настоящата инстанция приема за разлика от първоинстанционния съд, че в производството от съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства, се установява възникването най-късно на 27.01.2025 г. в 16:26:28 часа, на облигационно правоотношение между страните в производството, което е обективирано в сключен от разстояние Договор за потребителски кредит № 1259249.

Така приетото, води до необходимост от произнасяне по изложените във въззивната жалба доводи за нищожност на този договор, като сключен в противоречие със закона. В производството е установено, че договореният между страните кредит е с ГПР от 42.58 %., и в този размер определено не са начислени договорените неустойки. От заключението по приетата ССчЕ се установява, че дължимият заем възлиза не на 1 121. 72 лв./главница и договорна лихва/, а възлиза на 2102.72 лв. и в този размер са включени и задължения за неустойка като обезщетение в размер на 753.76 лв. и допълнителни неустойки в размер още на 226.74 лв., всички платими на договорените месечни вноски. Или, според вещото лице, при така констатираните параметри на кредита, ГПР по процесния договор възлиза на 1 875.08 %.

Цитираната разпоредба на чл.22 от Закон за потребителския кредит, предписва, че когато не са спазени изискванията на изрично посочени разпоредби от същия закон, вкл. и 4 на чл. 11, ал. 1, т. 10 от закона, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно пък разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от същия, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин, а съгласно чл.19 - ГПР на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като от приложното поле са извадени само разходите, посочени в ал.3, които определено не са от характера на тези, съставляващи договорената процесна неустойка, доколкото същата в казуса е платима ежемесечно, като част от определените погасителни вноски, а не е платима при неизпълнение на договора /ал.3, т.1 на чл.19/. В този аспект имайки предвид, че определеният размерът на ГПР е изчислен, включвайки единствено договорената между страните възнаградителна лихва, то в този размер на договорения ГПР не са включени изискуемите се от закона всички разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи, вкл. и начислените на потребителя неустойки. Ако това би било сторено, то действителният размер на този процент би бил не в посочения в договора размер от 42.58 %, а би бил в посочения от експертизата размер от 1 875.08 %, който определено е в разрез с нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.