Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1731 от 09.12.2019, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 3114/2019
Вид
Решение № 1731
Подписан
09.12.2019
В сила
23.06.2020
Състав
МИЛЕНА КИРОВА КОЛЕВА КОСТОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 09.12.2019 година град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 03 декември 2019 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: МИЛЕНА

КОЛЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛЕНА КОЛЕВА

Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАОВА

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА гр.дело № 3114 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т.1, т.2 и т.3 от КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, за изплащане на обезщетение по чл.225, ал. 1 от КТ, обезщетение по чл.213 ал.2 от КТ за заплащане на обезщетение за недопускане на работа.

Ищцата Д.Г.З. твърди в исковата си молба, че работила при ответното дружество от 13.03.2019г. Първоначално без трудов договор до 04.04.2019г., като и било заявено, че така я изпитвали дали била пригодна за тази работа, след това по трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ на длъжност „Работник в пералня” от 05.04.2019г., но фактически и бил връчен на 08.04.2019г. На 09.04.2019г. се явила на работа, но не била допусната до работното място и изобщо на територията на предприятието. Било и заявено, цитира по памет „кракът ти да не стъпва тук, не съм доволен от работата ти”, как до сега работодателя бил доволен, сключил трудов договор с нея, работела и изпълнявала задълженията си и изведнъж не бил доволен. Това негово поведение ищцата счита за недопускане до работа и нарушение на основно негово задължение по чл.127 от КТ. За недопускането и до работното и място имала свидетели, които щяла да поиска съда да призове да дадели свидетелски показания. На 10.04.2019г. пак се явила на работа и отново не била допусната и така още няколко пъти правила опит да престирам труда си, тъй като имала трудов договор с ответното дружество, който искала да изпълнява, но недопускането до работа от страна на работодателя продължило и продължавало.

На 10.04.2019г. подала жалба в Инспекцията по труда. За времето когато работила не и била заплатена и заплата.

От 15.04.2019г. до

20.04.2019г. била в болнични, защото гледала болното си дете. С големи скандали връчила болничния на Работодателя.

На 17.04.2019г. получила писмо от Работодателя да предоставела документи, които предоставила и били необходими за сключване на трудов договор и да дадяла обяснения, защо не се явявала на работа. Това меко казано било странно, защото тя предоставила всички изискани от работодателя документи и на тяхна база той сключил трудов договор с нея, също така на работодателя било известно, че в настоящия момент била в болнични, тъй като му предоставила болничния лист.

На 22.04.2019г. се явила отново на работа и пак не била допусната. Като поведението на работодателя било предизвикателно и обидно, от психологическия шок и прилошало и паднала на улицата, като си изкълчила глезена, отишла в Бърза помощ и и бил издаден болничен лист № ****** от 23.04.2019г. На 25.04.2019г. получила отговор на нейната жалба от Инспекцията по труда. Откъдето с изненада установила, че трудовото и досие било празно, къде били предоставените от нея документи не било ясно. Тези факти навеждали на извода, че работодателя укрил при проверката предоставените от нея документи с някакви свои мотиви и умисъл. Инспекцията по труда я приканила да се явя на работа, защото трудовия и договор не бил прекратен, работодателя укривал факта, че не я допускал до работа, така че нямало как да престира труд при недопускане. Явно било недобросъвестното поведение на работодателя и опит да заобикалял закона.

За ангажиране на отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за недопускане до работа, напълно достатъчно било работникът или служителят, дори и един единствен път, да посетил предприятието и да изявил готовност да престира труд по трудово правоотношение. От момента на явяването му на работа и незаконното му недопускане от страна на работодателя, работникът или служителят имал право на съответното обезщетение. В този смисъл било Решение № 191 от 04.05.2011г. по гр.д. № 656/2010г. на Върховен касационен съд.

Ответното дружество оказало психологически натиск върху нея, явно след проверката, като и заявил, че или да подавала молба по взаимно съгласие или щели да я уволнят дисциплинарно и никой нямало да я вземе на работа. Ищцата била чувствителен човек, самотна майка и се пречупила психически, защото едно дисциплинарно уволнение би я представило в негативна светлина пред бъдещ работодател. Изпълнила указанията на работодателя и му пратила по пощата молба за прекратяване по взаимно съгласие, както поискал. Писмото пратила на 25.04.2019г., получено било на 26.04.2019г. /видно от предоставените от нея писмени доказателства към исковата молба/. Когато майка и отнасяла втория болничен лист на работодателя той отказвал да го приеме и заявявал, че приключил с нея и била освободена от 21.04.2019г. и заповед за освобождаване щели да и пратят по пощата незабавно, но поискал да погледне датата на болничния лист/за което освен майка и имало и друг свидетел, който искала да се призове по делото/, ако молбата била по нейна инициатива от къде той знаел, че ще му я пратя и я бил уволнил още на 21.04.2019г. по неговите думи. Още повече, че не посочила в молбата си дата, от която евентуално би искала да се прекратят трудовите им правоотношения. Не и било връчено писмено уведомление, че „предложението” и било прието. Така че, счита, че то не било прието и все още била в трудови правоотношения с ответното дружество и в състояние на фактическо недопускане до работа. Но ако освобождаването и било осъществено чрез подаване на документи в НОИ, имено и поради което подала този иск въз основа на посочените основания за незаконно уволнение.

До сега не и била връчена заповед за прекратяване на трудовите правоотношения, като 7 дневния срок за отговор отдавна изтекъл, по упоменатото условие ако нямало формален писмен отговор, молбата да се считала като 3 месечно предизвестие, също нямала реакция освен устно, че приключил с нея на 21.04.2019г.

Отправила писмено искане да и се връчил акт за прекратяване на трудовите им правоотношения, ако такъв имало и съществувал, защото такъв не и бил предоставен. Нямало отговор до този момент, нито писмен, нито дори устен. Не и била поискана и трудова книжка за приключване.

Фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ изисквал всяка от страните по трудовото правоотношение да направел категорично писмено изявление за прекратяването му. В този смисъл било Определение № *** от 29.01.2016г. по гр. д. № 5210/2015г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.

В чл. 325, ал. 1. т. 1 КТ била уредена възможността за прекратяване на трудовия договор без предизвестие по взаимно, писмено изразено съгласие на страните по договора.

Предложението за прекратяване на договора се считало за прието, когато страната, към която било отправено, изразила писмено съгласието си в седемдневен срок от получаването му, за което уведомила насрещната страна. В този смисъл било Решение № 86 от 22.07.2015г. по гр. д. № 5957/2014г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.

Законовото изискване на чл.325, т.1 КТ било да е налице писмена форма на волеизявлението и да били налице останалите елементи от фактическия състав на нормата, а именно писмено уведомяване от насрещната страна по правоотношението в седемдневен срок от получаването на изявлението, т.е. да било налице съвпадане волеизявленията на страните към момента на получаване волеизявлението на ответната страна. В този смисъл било Решение № **** от 16.10.2014г. по гр. д. № 2251/2014г. на Върховен касационен съд.

Моли съда да постанови решение, с което:

1.

Да признае уволнението и за незаконно, ако такова било налице и ответното дружество предоставило акт за прекратяване на трудово-правните им правоотношения;

2.

Да постанови възстановяването й на предишната й работа „Работник в пералня”, която заемала до момента, ако се установяло и ответното дружество представило заповед за прекратяване на трудово-правните им отношения, която счита за незаконосъобразна;

3.

Да присъди обезщетение за времето, през което останала без работа, равняващо се на нейни брутни работни заплати до края на срока на договора по 280 лева /общо 1680 лева/ или неговата съразмерна част, за времето, което останала без работа;

4.

Да присъди обезщетение за времето, през което не била допускана на работа незаконосъобразно за периода от 09.04.2019г. до 14.04.2019г. и от 22.04.2019г. до 03.05.2019г. в размер на 165,49 лева.

Моли съда да осъди ответното дружество да й заплати направените разноски по делото, съгласно чл. 78 от ГПК, а именно адвокатски хонорар в размер 600лева.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество, в който заявява, че счита исковете за неоснователни.

С Д.Г.З. бил сключен срочен Трудов договор № *****г. за длъжността „работник в пералня”, на непълно работно време - за 4 часа, със срок на изпитване до 05.10.2019г. Преди това идвала в пералнята за усвояване на процеса и особеностите на обекта, като се включвала в дейността, без да имала договор и без да получавала възнаграждение за това. Самата тя не желаела да започне работа и да й бил изготвен трудов договор по-рано, тъй като била регистрирана на трудовата борса доскоро и се безпокояла да не възникне някакъв проблем.

Още през м. март, когато идвала на обучение на Д.З. било казано какви документи трябвала да подготви, за да й бъдел изготвен трудов договор и да започнела работа - диплом за завършено образование, медицинско свидетелство, трудова книжка и лична карта. Нагласата им била да изготвят договора от 01.04.2019г., но тя не представила никакви документи и след като на 05.04.2019г. (петък) тя дошла в пералнята и казала, че документите й били готови и ще ги донесе в понеделник на 08.04.2019г., ответника веднага на доверие (на 05.04.2019г.) издал Заповед за назначаване. Направил този компромис, защото тя споделяла, че била самотна майка и отглеждала сама двете си деца. Впоследствие се оказало, че тя имала много проблеми с децата си, което явно затруднявало изрядността й във всяко отношение. За съжаление в понеделник тя не носела документите, както обещала, а се оправдала с неприятностите, които й създал нейният син, срещу който имало някакво дело, защото бил счупил носа на някого. Дори в тази връзка по-рано им била поискала да й дадат пари, сто и петдесет лева, на което ответника отказал.

Оставил я на работа, но категорично й заявил, че ако не му донесяла документите за започване на работа, нямал право да я пуска на работното й място. Ответника мислел, че от този негов отказ, произтекли причините за следващите събития и отношения с ищцата.

На 09.04.2019г. ищцата дошла на работа, като освен, че се явила с малко закъснение и влязла в пералното помещение с калните обувки (въпреки, че била инструктирана преди, че това било недопустимо), тя отново не носела необходимите документи за комплектоване на трудовото й досие. Веднага я предупредил, че това било недопустимо, казал й, че за такова нарушения налагали глоба в размер на 20 лева. Тя се разкрещяла с думите „Вие сте по-лоши и от гърците. Кой ще ми плаща по-ранното идване, кой ще ми плаща работно облекло и обувки и т.н.”. Ответника я помолил да се успокои, да излезе на чист въздух и ако трябвало да отиде до дома си и да му донесе документите, тъй като вече започнал да се безпокои, че имало някакви причини, поради което тя не му ги носела и ще имал проблеми с контролните институции. Д.Г.З. повече не се върнала, като свидетели на това били работещите в пералнята в момента Марияна Игнатова и майка му. По-късно научил, че на 10.04.2019г. ищцата пуснала жалба в Инспекция по труда, срещу него, за нарушения на трудовото законодателство.

Ответника мисли, че на

14-ти или 15-ти април ищцата дошла в пералнята с две жени, които се представили за клиентки, като казала, че идвала на работа. Веднага я попитал, дали носи документите, тя отговорила, че не ги носела и започнала да задава провокативни въпроси „Ти защо ме гониш сега от работа? Не си ли доволен от работата ми?” и др. Майка му забелязала и впоследствие му казала, че така наречените клиентки записвали на телефоните си разговора, който водели с ищцата, вероятно за подготовка на настоящото дело. Ответника тогава категорично заявил, че без документите да не се връщала, защото нямал право да я допусна до работното място, тя нямала дори молба - заявление за започване на работа, освен това започнала да му прави впечатление, че проявявала психическа нестабилност. Тя отново си тръгнала.