Акт от 15.02.2021, Окръжен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е №33

Гр.В** 15.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС гражданско отделение в открито заседание на трети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател : С** С**

Членове :1. Г** Й**

2.Д** В** при секретаря В** У** и с участието на прокурора..................................................................... изслуша докладваното от съдията Й** гр. дело №14 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по Глава двадесета ГПК (въззивно обжалване ).

С Решение № 598 от 25.09.2020 г. по гр.д.№ 1878 от 2019 г. на ВРС :-е признато за недоказано направеното оспорване на истинността на Договор за потребителски кредит № 81403КР-АА-0467 от 19.05.2016 г. по отношение на автентичността на подписите, положени в договора от кредитополучател и солидарен длъжник;

-признато е за установено по отношение на М.Д.К. с ЕЕН ********** с адрес: *** и П.Н.В. с ЕЕН ********** с адрес: ***, че дължат солидарно на „ЦКБ” АД със седалище и адрес на управление: гр. С*, район С*, бул. Ц* ш* № *с ЕИК ***, представлявано от Г**Д* К* - изпълнителен директор и Т* А* А* - прокурист сумата от 23 261.06 лева - главница, договорна лихва за забава в размер на 1384.92 лева за периода от 01.09.2017г. до 17.06.2018г. включително, лихва за забава в размер на 1220.14 лева за периода от 01.09.2017г. до 30.09.2018г., включително, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда - 01.10.2018г. до окончателното издължаване по издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2502/2018г. по описа на РС-В*, като е отхвърлена претенцията за лихва за забава над уважения размер от 1220.14 лева до претендирания такъв до сумата от 1243.84 лева като неоснователна;

-осъдена е М.Д.К. с ЕГН ****** с адрес: *** и П.Н.В. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят на „ЦКБ” АД със седалище и адрес на управление: гр. С*, район С*, бул. Ц* ш*е № 87 с ЕИК **, представлявано от Ге* Д*в К** -изпълнителен директор и Тихомир Ангелов Атанасов - прокурист разноски по заповедното производство в размер на 517.58 лева и разноски в исковото производство в общ размер от 2022.24 лева;

-осъдена е „ЦКБ”

АД със седалище и адрес на управление: гр. С*, район С*, бул. Ц* ш* № * с ЕИК ***, представлявано от Г* Д* К* -изпълнителен директор и Т* А* А* - прокурист да заплати на П.Н.В. с ЕГН ********** с адрес: *** разноски за адвокатско възнаграждение вразмер на 2.00 лева;

-осъдена е М.Д.К. е ЕГН ********** е адрес: *** да заплати на „ЦКБ” АД със седалище и адрес на управление: гр. Со*, район С*, бул.

Ц* ш* № * е ЕИК 8*, представлявано от Г* Д* К* - изпълнителен директор и Т* А* А* - прокурист разноски за особен представител в размер на 1228.00 лева;

-осъдена е М.Д.К. е ЕГН ********** с адрес: *** да заплати по сметка на РС – В* разноски за вещи лица в размер на 300.00 лева.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от М.Д.К. с ********** ***, представлявана от адв.А.Ц. ***, офис № 7 - особен представител .

Поддържа се ,че обжалваното решение е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила ,както и поради това ,че решението е необосновано, поради което се иска да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове.

Поддържа се ,че ВРС незаконосъобразно бил приел,че М.Д.К. е сключила с „ЦКБ” АД процесния Договор за потребителски кредит № 81403КР - АА - 0467 от 19.05.2016 г.Този извод на съда бил необоснован и недоказан по несъмнен начин,тъй като в съдебно заседание било оспорено заключението на изготвената по делото графическа експертиза.Последната била изготвена без да бъде снет от нея сравнителен материал. Тя не била предоставила лично сравнителен материал от подписа си, за да може да бъде извършена експертизата.Поради горното графическата експертиза не би могла да даде категорично заключение относно поставените й задачи само по два подписа,представени й като сравнителен материал и без личното полагане на подписите от лицето, чиито подписи са предмет на експертизата.Поради горното се иска да се приеме ,че между „ЦКБ” АД и М.Д.К. не била възникнала твърдяната облигацинна връзка и че същата не можела да отговаря по предявения иск за неизпълнение на задължения по сключен договор за банков кредит.

На следващо място се твърди ,че сумата от 25 000 лева не била получена от М.Д.К..В тежест на ищеца било да докаже, че М.Д.К. е получила сумата, посочена в чл.1 от договора за кредит. По делото не било представено писмено доказателство, от което да е видно, че на 19.05.2016 г. М.Д.К. е получила сумата от 25000 лева и на този документ да има изписани саморъчно имената и подписа на това лице.

Всички ангажирани в тази насока доказателства и доказателствени средства изхождали от самата банка, т.е.от ищеца, поради което били негодни.Единственото доказателство за получаването на сумата от 25000 лева би могло да бъде писмено, на което с цифри и с думи да е посочена сумата, която се получава, лицето, което я дава и негов саморъчен подпис и три имена, лицето, което я получава и негов саморъчен подпис и три имена, и датата на събитието.Такъв писмен документ не бил представен по делото.Първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил направеното възражение, че М.Д.К. не е получила сумата от 25000 лева.Не били изложени и мотиви относно това защо съдът е приел, че тази сума е получена, въз основа на кои доказателства, което било съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като посредица следвало да доведе до отмяна на обжалваното решение.Договорът за заем бил реален и за да се счита сключен ,следвало заетата сума да е получена.В настоящия случай се искало предсрочно изпълнение на договор за потребителски кредит, без по делото да е доказано по безспорен начин, че сумата от 25000 лева е получена от кредитополучателя.Получаването на сумата не би могло да се доказва със заключение на икономическа експертиза поради това,че в отговора на исковата молба била оспорена истинността на представената от банката компютърна разпечатка от сметка с IВАN - ВG23 СЕСВ 9790 1005 3815 01 .

Назначеното вещо лице било изготвило своето заключение, като било отишло в банката, т.е. при ищеца и на неговите компютри било видяло, че „ ..счетоводните операции, отразени в подробното извлечение за движение по сметката на ответницата К. - приложени на лист 28 до лист 37 по делото /оспорено от процесуалния й представител/, съответстват на записванията в компютърната система на банката.” /цитат от съдебното решение/.Само, че след като се оспорвало настъпването на един факт /получаване на сумата/ недопустимо било да се доказва неговото съществуване със доказателства, които са съставени и изхождат само и единствено от този, който ще се ползва настъпването на този факт, в настоящия случай - ищеца.Първоинстанционният съд допуснал още едно съществено процесуално нарушение, тъй като приел изготвената икономическа експертиза, независимо, че била оспорена. Вещото лице не било отговорило на поставените въпроси и не било направило проверка на първичните документи за извършените банкови операции. При това положение незаконосъобразно съдът поставил допълнителни задачи след като тези допълнителни задачи се включвали в първоначалните задачи, поставени на вещото лице, но то не ги било изпълнило. С това били нарушени основни принципи на ГПК за законност, равенство на страните в процеса, за служебното начало.

На следващо място В** районен съд бил приел в обжалваното решение, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 18.06.2018 г.Този извод на съда бил постановен в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на задължителната съдебна практика на ВКС.Първоинстанционният съд неоснователно бил приел, че ответникът П.Н.В. е поръчител.П.В. бил страна по договора за потребителски кредит и бил включен в него като солидарен дръжник.Поръчителството и солидарните задължения били два различни правни института и всеки един от тях е регламентиран отделно от другия в ЗЗД.В процесния Договор за потребителски кредит № 81403КР - АА - 0467 от 19.05.2016 г. като страна по него освен М.Д.К. бил включен и П.Н.В. и то не като поръчител, а като солидарен длъжник. По делото липсвали данни на коя дата П.Н.В. е получил писменото изявление от банката, че обявава кредита за предсрочно изискуем.Ищецът бил представил писмо до П.Н.В. изх.№ 101780 от 18.06.2018 г., което обаче не било достигнало до него. На представеното известие за доставяне не била записана никаква дата за получаването на това писмо, а освен това писмото било връчено на трето лице -

Николай В..Следователно по делото нямало данни до П.Н.В. да е достигало изявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Изявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем следвало да достигне лично до лицата - страни по договора за кредит /в настоящия случай кредитополучателя и солидарният длъжник/ и това било необходимо, за да може да настъпят правните последици, свързани с неговата предсрочна изискуемост. А тези последици били, че договорът за кредит се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената сума, като се преобразува от срочен в безсрочен и отпада действието на погасителния план. В случаите, когато договор за кредит бил сключен не с едно лице, а с две солидарно задължени лица, то за да настъпи предсрочната изискуемост на кредита трябвало и двете лица да са уведомени писмено, че банката обявява кредита за предсрочно изиискуем.В настоящия случай това не било направено. Следователно предсрочната изискуемост на кредита не била настъпила, поради което и претендираните с исковата молба суми се явявали недължими.Освен това предсрочната изискуемост настъпвала от датата на уведомяването на задължените лица, а не преди това, както в случая Видинският районен съд бил приел, че предсрочната изискуемост е настъпила на 18.06.2018 г.

Не можело да се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на 18.06.2018 г., тъй като преди тази дата банката не била уведомила писмено М.Д.К. и П.Н.В. за това.

Изводът на ВРС, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 18.06.2018 г. бил постановен в нарушение на т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно т.18 от цитираното ТР предсрочната изискуемост имала действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Незаконосъобразни били мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта едновременно и на двете претендирани от ищеца лихви: и възнаградителна договорна лихва, и лихва за забава за един и същ период. Дори и да се приемело, че след 01.09.2017 г. няма постъпили погасителни вноски, то след тази дата незаконосъобразно съдът бил приел за дължима едновременно и договорната възнаградителна лихва и лихвата за забава.

При неизпълнение на парично задължение се дължал само и единствено остатъкът от дължимата сума и обезщетение за забава, което е в размер на законната лихва -чл.79, ал.1 във връзка с чл.86 от ЗЗД. Следователно сумата от 1384,92 лева - претендирана с исковата молба договорна лихва за периода от 01.09.2017 г. до 17.06.2018 г. била недължима и незаконосъобразно ВРС бил приел обратното в обжалваното решение.

Предвид на изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани.

Въззиваемата страна оспорва жалбата в с.з.чрез своя процесуален представител и депозира писмена защита.

ВОС ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Делото е образувано по искова молба от „ЦКБ” АД гр. С** против М.Д.К. *** и П.Н.В. ***, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ТПК.

Твърди се, че по силата на сключен договор за предоставяне на потребителски кредит от 19.05.2016г. банката - ищец е предоставила на М.Д.К. като кредитополучател и на П.Н.В. -солидарен длъжник кредит в размер на 25 000.00 лева с краен срок на издължаване 01.05.2028 г. на 144 месечни вноски, чиито падежи са посочени в погасителен план. Посочва се, че кредитът е предоставен на 19.05.2016г. еднократно в пълен размер по картова разплащателна сметка на кредитополучателя. Посочва се също, че страните са уговорили ответникът В. да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му и за погасяване на кредита. Поддържа се, че кредитополучателят не е изпълнил задължението да погасява договорените месечните вноски и лихви по кредита, поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 18.06.2018г.