Разпореждане № 96445 от 10.08.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 96445 гр. София, 10.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110122082 по описа за 2026 годИ.

Производството е по реда на чл. 129, ал. 2 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по искова молба, подадена от И. Д. Д., чрез адв. Д. М., срещу „ЮБ“ АД, ЕИК ********, с която е поискано прогласяване на недействителността на Договор за потребителски паричен кредит PLUS-21020812 от 25.03.2025 г., а при условията на евентуалност - прогласяване нищожността на клаузи 5, 9, 15 и 19 от договора.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК съдът констатира, че исковата молба не отговаря изцяло на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2-5 и чл. 128 ГПК.

На първо място, не е очертан по ясен и недвусмислен начин точният предмет на главния иск и броят на предявените главни искове. В частта „Правно основание“ са посочени едновременно чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК и чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 ЗЗП. В петитума е поискано съдът да „прогласи нищожността“ на договора „като недействителен на основание чл. 22 ЗПК“. От тази формулировка не може да се установи еднозначно дали ищцата предявява един установителен иск за специалната недействителност на целия договор по чл. 22 ЗПК, като се позовава на няколко нарушения на изискванията към неговата форма и съдържание, или наред с него предявява и самостоятелен иск за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Посочената от страната правна квалификация не обвързва съда, но ищцата е длъжна да изложи ясно обстоятелствата, които индивидуализират всяка претенция, и да формулира недвусмислено исканата съдебна защита, така че да могат да бъдат определени предметът на делото, броят на исковете и пределите на силата на пресъдено нещо.

На второ място, цената на главния иск не е окончателно и непротиворечиво уточнена.

Посочена е цена от 5 112,92 евро, съответстваща на 10 000 лв., но непосредствено след това е запазена редакционна бележка, според която държавната такса следва да бъде определена „след уточняване на цената на иска“. Същевременно в обстоятелствената част са посочени номИ.лен размер на кредита от 10 000 лв., чиста стойност от 9 750 лв. и обща дължима сума от 19 135,20 лв. При иск за установяване недействителността на целия договор цената се определя съобразно стойността на договора, като при несъответствие между посочената и действителната цена съдът я определя по реда на чл. 70 ГПК.

Н а трето място, в раздел III от обстоятелствената част е заявено, че при недействителност на договора ищцата дължи само чистата стойност на кредита от 9 750 лв. и че отпада основанието за събиране на всички суми над тази стойност. Не е ясно дали тези твърдения са изложени единствено като описание на правните последици от евентуалното уважаване на главния иск, или с тях се предявява и самостоятелен отрицателен установителен иск за недължимост на определени суми. Такъв иск не е формулиран в 1 петитума, нито е посочена неговата цена.

На четвърто място, не е напълно индивидуализиран предметът на евентуалните искове.

В петитума общо е поискано прогласяване нищожността на клаузи 5, 9, 15 и 19 „на посочените по-горе основания“, без да е заявено изрично дали се предявяват четири самостоятелни иска; дали тези искове са кумулативно съединени помежду си и всеки от тях е евентуален спрямо главния иск; дали се атакува цялото съдържание на всяка клауза или само определена нейна част; кое точно договорно правило се обозначава като „клауза 5“; както и каква е цената на всеки оценяем евентуален иск.

Н а пето място, по отношение на твърдяната неравноправност на клаузите следва да бъдат изложени ясно фактическите твърдения дали същите са били предварително изготвени от ответника, дали са били предмет на индивидуални преговори и дали ищцата е имала реална възможност да влияе върху съдържанието им. Посочването единствено на правните изводи, че клаузите са неравноправни, не замества изложението на конкретните факти, на които се основават евентуалните искове.

Н а шесто място, в раздел IV, озаглавен „При евентуалност - нищожност на отделни клаузи“, е включено и самостоятелно изложение относно застрахователната премия от 3 558 лв. В петитума обаче липсва искане за прогласяване недействителността на клауза относно застрахователната премия, на присъединяването към застрахователната програма или на застрахователното правоотношение. Не е ясно дали изложеното относно застраховката представлява само довод за неправилно определяне на ГПР, или се предявява самостоятелен евентуален иск. В последния случай следва да бъдат индивидуализирани атакуваната сделка или договорна клауза, страните по нея, ответникът или ответниците по иска, фактическото основание, цената и точният петитум.

Уточняването на броя, съотношението и цената на исковете е необходимо и за определяне на дължимата държавна такса. При запазване на посочената цена на главния иск от 5 112,92 евро таксата по него възлиза на 204,52 евро, но исковата молба е подадена в електронна форма и съответно държавната такса възлиза на 173,84 евро.

Ето защо исковата молба следва да бъде оставена без движение, като на ищцата бъдат дадени конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ на основание чл. 129, ал. 2 ГПК Искова молба с вх. № 244346/03.08.2026 г., подадена от И. Д. Д., срещу „ЮБ“ АД.

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението, чрез процесуалния си представител, да посочи

1. дали предявява един иск за установяване на специалната недействителност на целия Договор за потребителски паричен кредит PLUS-21020812 от 25.03.2025 г. поради твърдени нарушения на изискванията на ЗПК; дали наред с този иск предявява и самостоятелен иск за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД; ако се поддържат повече от един главен иск - дали същите са съединени кумулативно, алтернативно или при условията на евентуалност, като изложи отделно фактическите основания и формулира самостоятелен петитум за всеки иск и ако се поддържа само един главен иск - да формулира единен и непротиворечив петитум, от който ясно да се установява каква недействителност на договора иска да бъде установена.

2. окончателно цената на главния иск, като посочи една конкретна цена в евро; уточни коя стойност приема за стойност на договора и за защитаван материален интерес номИ.лния размер на кредита от 10 000 лв., чистата стойност от 9 750 лв., общата дължима сума от 19 135,20 лв. или друга сума; изложи начИ., по който е определена посочената цена; премахне вътрешната редакционна бележка, че цената на иска предстои да бъде уточнявана.

2

3. дали изложението в раздел III от исковата молба, че ищцата дължи само чистата стойност на кредита от 9 750 лв. и не дължи суми над нея: представлява единствено твърдяна законова последица от уважаването на главния иск; или съдържа самостоятелен отрицателен установителен иск.

Ако се предявява самостоятелен отрицателен установителен иск, ищцата следва: да посочи точния размер на сумата, чиято недължимост иска да бъде установена; да изложи извършените до датата на подаване на исковата молба плащания и начИ., по който е формирана спорната сума; да посочи цената на този иск; да формулира отделен петитум и да уточни съотношението му с останалите искове.

4. за всяка от посочените клаузи по евентуалните искове относно клаузи 5, 9, 15 и 19 да заяви отделно: дали предявява самостоятелен иск за нейната недействителност; дали четирите иска са кумулативно съединени помежду си и всеки от тях е евентуален спрямо главния иск; дали атакува цялото съдържание на съответната клауза или само определено изречение, предложение или част от нея; точния текст и местоположението на атакуваната договорка в договора или приложенията към него; конкретните фактически обстоятелства, от които извежда твърдяната недействителност или неравноправност; дали твърди, че клаузата е предварително изготвена от ответника, не е била предмет на индивидуални преговори и ищцата не е могла да влияе върху съдържанието й и самостоятелен и ясен петитум за всяка атакувана клауза.

По отношение на обозначената като „клауза 5“ ищцата изрично да уточни дали атакува т. 5 от раздел „Параметри и условия“, уговорката в останалата част на договора, която урежда заплащането на административната такса, или и двете договорни разпоредби.

5. дали изложението относно застрахователната премия от 3 558 лв.: представлява само довод, че премията следва да бъде включена при изчисляването на ГПР и общия разход по кредита; или съдържа самостоятелен евентуален иск за недействителност на договорна клауза, на присъединяването към застрахователната програма или на самото застрахователно правоотношение.

УКАЗВА на ищцата, че при липса на промяна в цената на иска, следва да представи доказателство за заплатена държавна такса по сметка на СРС в размер на 173,84 евро, съобразно приложимо намалението по чл. 73, ал. 4 ГПК и държавна такса в размер на 1, 35 евро, дължима на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК вр. чл. 23, т. 3 ТДТГПК. УКАЗВА на ищцата, че плащането на двете такси може да бъде извършено с една платежна операция.

При неизпълнение в срок, производството по делото ще бъде прекратено.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3