Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 992 от 02.08.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 337/2022
Вид
Решение № 992
Подписан
02.08.2022
В сила
27.04.2023
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Златина Иванова Кавърджикова, Александър Валентинов Цветков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. Варна, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100500337 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. рег. № 503104/ 30.11.2021 г. подадена от АН. П. Д. ЕГН ********** от гр. ****, чрез адв. Зв.С., срещу решение № 262751/ 03.112021 г., постановено по гр.д. № 16883 по опис на ВРС за 2020 г., само в частта, в която е отхвърлена главната й претенция против ИР. ЦВ. ШМ. ЕГН ********** от гр. **** , за отмяна на извършеното на 09.01.2003г. дарение с нот. акт № 2, том I, вх. рег. 142, дело № 2/2003г. на нотариус Р.Т., № 148, с район на ВРС, вписан под № 57, том I, дело № 74/ 09.01.2003г. на СВ- Варна, до размера на подареното а именно: 1/2 ид.част от следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 14 /четиринадесет/, находящ се на ****, с площ от 63,60 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: квартална улица, ап.13, стълбищен коридор, ап.15, заедно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 14 /четиринадесет/ с площ от 5,05 кв.м., при граници: тревна площ, коридор и изба на ап.16, както и 1,8648 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, поради непредоставяне на издръжка, на основание 227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД. В останалата част, с която е отхвърлена евентуално съединената претенция за отмяна на дарението поради осъществен опит за убийство на дарителя, на основание чл. 227 ал.1 б. „а“ от ЗЗД, решението е влязло в сила, като необжалвано.

Обжалва решението като неправилно поради нарушение на процесуални правила и необоснованост. Изложени са пространни съображения за нарушение на формалната логика 1 при оценката на доказателствата и тяхното интерпретиране. Своевременно е било направено доказателствено искане за назначаване на СИЕ, което искане е своевременно направено, но не е било уважено. Съдът е длъжен да допусне съдебна експертиза, когато своевременно е направено фактическо твърдение, което се установява чрез специални знания на вещо лице.

Считано от 02.09.2021г. е напуснала Гърция, поради задълбочаване на съществуващото й хронично заболяване и в момента единствените й доходи са от пенсия в размер на 397.00лв.

Не разполага с недвижими имоти или друг източник на средства. Незаконосъобразен е изводът на съда, че не доказва трайно състояние на нужда. Противно на приетото от същия съд, смята, че по делото е установено, че ответницата разполага с достатъчно средства и възможност да й предоставя издръжка, но категорично отказва да го стори. Живее постоянно в Германия, не е безработна и реализира високи доходи. Съпругът й получава 7000 евро месечно. Тя притежава жилище в гр. Велико Търново, от което вероятно реализира доходи при отдаването му под наем, а ако не го отдава под наем е следвало.

Неправомерно е получавала обезщетение за безработица в България. Недаването на издръжка след поискване е израз на непризнателност.

Моли се решението на ВРС в обжалваната част да бъде отменено и постановено друго с което исковата й претенция с правно осн. чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, бъде уважена, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции разноски.

Въззивницата АН. П. Д., чрез процесуалния си представител адв. Зв.С. е подала и т.н. от нея „Допълнение към въззивна жалба“, към която са приложени писмени доказателства, което допълнение няма да бъде обсъждано от съда и няма да бъдат ценени представените с него писмени доказателства, т.к. са представени чак на 13.01.2022г. или далеч след срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, без да се твърдят обстоятелства по чл. 266, ал. 3 от ГПК.

Въззиваемата ИР. ЦВ. ШМ. ЕГН ********** от гр. ****, чрез адв. Д.П. в писмен отговор оспорва основната и допълнителната жалби, като неоснователни . Оспорва необходимостта на майка си от издръжка, т.к. доходите, които реализира са достатъчни.

Пенсията й се осъвременява ежегодно и не е в размер на 397.00лв. Тя продължава да живее и работи в Гърция и след датата на последното о.с.з. по първоинстанционното дело28.10.2021г. Тя е представила декларация от работодателя си за получаваните от нея 300 евро, а не трудов договор или доказателства, изхождащи от осигурителните служби. При положение, че МРЗ в Гърция е 758 евро, то и майка й получава този размер на месечно възнаграждение. Освен това брат й, свидетелят П.Ц.Д. е потвърдил, че ползва целия процесен имот и вероятно плаща на майка й наем за ползването на 1/2ид.ч. Ако не й плаща, значи майката няма нужда от средства. Тя има спестявания в банки от 18000 евро. Не се нуждае и от специален режим на хранене. Причината за завеждане на делото не е нуждата от издръжка за майка й, а отказа й да се яви пред нотариус, за да прехвърли на майка си притежаваните от нея ид.ч. от процесния имот, които после майка й да дари на сина си и неин брат- свидетеля П.Ц.Д.. Правилно ВРС е достигнал до извода, че майката е в състояние да посрещне нуждите си от лечение на хроничното си заболяване-Остеохондроза от 2 получаваните от нея доходи. От друга страна тя самата не е в състояние да дава издръжка.

От м.юли до м.октомври 2020г. е получавала обезщетение за безработица, а след освобождаване от работа не е започнала нова, т.к. е полагала грижи за малолетната си дъщеря. Не си е намерила работа, която да й позволява да се грижи за детето. Не работи и не получава доходи. Не получава наем и не е вярно, че неправомерно е получавала обезщетение за безработица в България. Не получава социални помощи. Към момента съпругъ й също е без работа.

Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена, както и да й бъдат присъдени сторените разноски.

Постъпило е становище на ИР. ЦВ. ШМ., чрез адв. Д.П. и по допълнението към въззивната жалба, което по гореизложените вече съображения няма да бъде обсъждано от настоящия състав.

ВОС констатира следното:

С исковата си молба ищцата АН. П. Д., чрез адв. Зв.С. твърди, че че ответницата й е дъщеря, на която на 09.01.2003г. дарила собствената си 1/2 ид.част от следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 14 / четиринадесет/, находящ се на ****, с площ от 63,60 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: квартална улица, ап.13, стьлбищен коридор, ап.15, заедно с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 14 /четиринадесет/ с площ от 5,05 кв.м., при граници: тревна площ, коридор и изба на ап.16, както и 1,8648 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху прехвърлената част от имота.Дарението е обективирано в нот.акт № 57, том I, дело № 74/ 09.01.2003г. на СВ-Варна.

Живеела в имота към момента на дарението, живее и сега, където е регистрирана по постоянен адрес, но от няколко години, притисната от безпаричие, се принудила да замине за Гърция, където гледа възрастна жена /на 95 години/ срещу заплащане. Връща се в България сравнително често, по 4-5 пъти в годината.

С течение на времето ответницата започнала да проявява неблагодарност към нея и да се държи грубо. Никога не я е подпомагала финансово. Тя и не й е искала издръжка, но в последно време отношенията им се обострили много.

Дъщеря й е омъжена в Германия и от няколко години живее там. Семейството си купили жилище във Велико Търново и това е жилището в което пребивават при завръщане в България. Родило им се дете, нейната внучка. Като си идвали в България, най-вече през лятото, дъщеря й идвала във Варна и отсядала при нея в процесното жилище, върху което има запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване. Откакто се омъжила, започнала да променя отношението си към нея в негативен аспект. Нагрубявала я, обиждала я, постоянно се оплаквала, че не й стигат парите ,искала й пари, защото смятала, че има много. Тя давала, но тормозът не престанал. Започнал и психически тормоз, защото й пречи 3 в жилището, което й прехвърлила.

В началото на м.август 2020г., като се върнала дъщеря й, търсела непрекъснато повод за конфликт, при което й казала да се маха от жилището, което е нейно. Тя й припомнила, че има запазено пожизнено право на ползване. Дъщеря й се нахвърлила и започнала да я блъска и притиска към стената, крещейки, че ще я убие. Преживяла голямо разочарование. Точно това лято здравословното й състояние се влошило.

Едва тази година успяла да си обърне внимание. Поставили й диагноза: първична гонартроза двустранна, т.е. артроза на колянната става, причинена й вероятно от голямото натоварване на колената, свързано с работата й. Налагало се операция или прилагане на посъвременен метод, като лазерна терапия, която спестява в голям процент от случаите хирургическата намеса.

С доходите които получава обаче не можела да си позволи нито операция, нито лазерна терапия. Не можела да спре и работа, от която получавала по 300 евро месечно, защото оставала с пенсия от 397.02лв., която получава в България.

Заболяването което й открили изисквало поддържаща терапия, свързана със закупуването на скъпоструващи медикаменти, хранителни продукти, налагало се редовно рехабилитация, средствата за които били за нейна сметка.

Затова на 07.10.2020г. изпратила на дъщеря си телепоща, с която искала да й заплаща месечна издръжка от 450.00лв., адресирана на адреса във Велико Търново и на процесния имот, както и на известния й електронен адрес. На електронния адрес явно е получила искането й, защото на 03.11.2020г., чрез адвокат се свързала с нейния адвокат и отказала да й заплаща издръжка, понеже може да се издържа сама и няма нужда от средства.

Ответницата е в трудоспособна възраст, здрава, но не работи /ако е вярно/. Детето й е на 3 години и не е в майчинство. Може и следва да се труди, при това в Германия, където може да реализира значителни доходи. Безспорно е увеличено имуществото й с дарения имот.

Виновното неизпълнение на задължението, което й вменява закона да дава издръжка, след като дарителката й е изпаднала в нужда и е потърсила помощ е израз на непризнателност от страна на дарения. Затова законът въвежда санкцията за отмяна на дарението.

Моли се същото да бъде отменено на осн. чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, евентуално чл.

227, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД. Претендира разноски.

Ответницата ИР. ЦВ. ШМ., чрез адв. Д.П., в срока по чл.131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции, както и изложеното в исковата молба на АН. П. Д.. Винаги е подкрепяла майка си морално и финансово. След 18годишната си възраст никога не е разчитала на издръжка от нейна страна, а е работила и покривала нуждите си сама. Невярно е твърдението, че отношенията им се влошили след заминаването й за Германия. Майка й заминала на работа в Гърция преди 7 години, а не за да си осигури лечение. Идвала си за няколко дни в България. Идвали си и цялото й 4 семейство за да се видят и наприказват, тя да види внучката си. Никога майка й не е споделяла за влошено здраве, за медикаменти, лекарства, лечение. През лятото на 2020г., когато се видели майка й била в много добра физическа форма и никога не е куцала. Не е споделяла, че парите не й стигат и, че има нужда от издръжка.

Никога не я е обиждала, нагрубявала, не е искала пари от нея като се е омъжила.

Родило й се дете и запазили добрите си отношения. След това не започнала работа, защото не й се налагало да работи, още повече, че майка й показвала, че е добре финансово. Не е проявявала непризнателност или неуважение, както твърди в исковата си молба.

Единственият конфликт, бил по повод странното й поведение, да настоява един понеделник през август 2020г. да се яви пред нотариус, да подпише документи, свързани с наследството на баща й, при което щял да присъства и брат й Преслав. Тя поискала да се запознае с документите, които ще подписва. Не й били предоставени. Не отишла на уговорената среща. Майка й се обадила по телефона, като започнала да я обижда и й обяснила колко не е добре и как ще я умори.