Решение № 1357 от 16.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1357 гр. София, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000502017 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С решение от 08.04.2021г. постановено по гр. д. № 10842/2015г. по описа на СГС, ГО, 10 състав, са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.82 и чл.86 ЗЗД, предявени от Р. Е. Р. против „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, за заплащане на сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лв./- обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на реално претърпяни загуби, която сума представлява платената от ищеца на ответника цена по сключен между страните договор за цесия от 02.07.2010 г., както и сумата от 180 000 лв./сто и осемдесет хиляди лв./-обезщетение за имуществена вреда под формата на пропусната полза да реализира печалба от продажба на апартамент, изнесен от банката на публична продан, както и сумата от 35 000 лв./тридесет и пет хиляди лв./-обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от влошено здравословно състояние, притеснения и унижения, всичките претендирани като обезщетение за пълно виновно неизпълнение от страна на банката по сключения договор за цесия от 02.07.2010г., като неоснователни и недоказани.

Със същото решение са присъдени разноски, като Р. Е. Р. е осъден да заплати на основание чл.78 ал.3 ГПК на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, сумата от 8 916 лв. /осем хиляди деветстотин и шестнадесет лв./ направени разноски.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец Р. Е. Р. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени 1 и уважи изцяло предявените от него претенции. Твърди, че съдът е приел необосновано и неправилно, че няма материално правна легитимация по договора за цесия, тъй като в т.7.2 от него е посочено отлагателно условие, като по този начин се счита, че договорът не произвежда действието си до пълното плащане на цената. Изтъква факта, че е превел по сметка на банката сумите от 30 000 лв. и 1942 лв., като видно от ССЕ налице са безспорни доказателства за извършените плащания, техния размер и основанието, въз основа на което са направени. Въпреки това тази сума е отнесена по кредитна сметка за погасяване на чужд дълг, а именно като текуща погасителна вноска. Твърди, че и двете са с основание сключения договор за цесия с банката. Счита, че с отпадането на основанието за разместване на материални блага, те се явяват платени без основание и като такива следва да му бъдат върнати. Остава въпросът кой и по каква причина дължи обезщетения или лихви по договореното и в какъв размер. Твърди, че задържането на платените суми, на основание договор за цесия от 02,07.2010 г. от страна на ответника, е без основание, поради което те следва да му бъдат върнати, а не своеволно да бъдат отнесени за погасяване на чужд дълг, който той не е придобил, нито се е задължил солидарно. Уговорки за замяна на длъжника или други подобни имащи за цел да се погаси чуждо задължение, без да получи нищо в замяна, не са били направени и не съществуват. Следователно заплатените суми, въз основа на отпадналото основание - договор за цесия, следва да му бъдат върнати. Претендира разноските.

Въззиваемата страна „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че на 02.07.2010 г. между „УниКредит Булбанк” АД, в качеството й на цедент и въззивника Р. Е. Р., в качеството му на цесионер, е подписан договор за цесия на вземане на банката срещу Р. П. С. (Г.). Последната е кредитополучател на банката по силата на Договор за банков кредит № 20/31.05.2005 г. за сумата от 81 000 лв., ведно с договорените лихви до окончателното му погасяване. Вземането по договора е обявено за предсрочно и изцяло изискуемо, издаден е изпълнителен лист от 24.02.2009г., с който Р. П. е осъдена да заплати сума в общ размер на от 77 567,55 лв., плюс законна лихва по главница. Към момента на сключване на договора за цесия между УКБ АД и жалбоподателя задължението на длъжника е фиксирано на сума в размер на 83 107,79 лв. С подписването на Договора за цесия от 02.07.2010 г. страните са се съгласили банката да прехвърли правото си на вземане срещу Р. П. на цесионера Р.Р. срещу сумата от 78 136,44 лева, платима до 13.07.2010 г., на два транша. Първият в размер на 30 000 лв. е уговорено да бъде платен преди момента на подписване на договора със сума получена по сметка на банката на 05.03.2010г. (чл. 4.2.1.). Вторият в размер на 48 136.44 лева е следвало да бъде платен в срок до 13.07.2010 г. - чл. 4.2. от договора. На основание чл.7.2. от договора, страните изрично са се споразумели същият да влезе в сила и съответно да породи правни последици само след като цесионерът заплати изцяло посочената цена и договорът бъде вписан съгласно реда, регламентиран в Правилника за вписванията. В чл. 7.5 от договора за цесия, страните са се съгласили, че при неизпълнение на задълженията по чл. 4 от договора от страна на цесионера, а именно внасяне на пълната продажна цена в срок до 13.07.2010 г., всички суми, които до този момент са платени от страна на цесионера ще отидат за 2 погасяване на задължението по договора за кредит на основание чл. 73 ЗЗД. От страна на въззивника към 13.07.2010 г. не е внесена пълната продажна цена по договора за цесия. Г-н Р. е направил частично плащане в размер на 1940.74 лева, вместо пълния размер на втория транш от договора за цесия в размер на 48 136.44 лева. Видно от клаузата на чл. 7.2. от Договор за цесия от 02.7.2010 г„ страните, възползвайки се от предвидената в чл. 25 на ЗЗД правна възможност, са поставили влизането на съглашението в сила в зависимост от кумулативното настъпване на две бъдещи събития - 1. плащането на цената в пълен размер (т.4 от Договора) и 2. вписване на Договора за цесия в съответния регистър към Агенция по вписванията (т. 7.1 от Договора). Към 16.7.2010 г. - дата, на която Р.Р. е депозирал молба по изп. дело срещу Р. Г., договорът за прехвърляне на вземането не е влязъл в сила и съответно не е породил целените с него правни последици, тъй като нито едно от уговорените отлагателни условия не е настъпило. Обстоятелството, че цесионерът не е изпълнил главното си задължение, а именно - да заплати пълния размер на цената на процесното вземане, се потвърждава от приетото заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 пр. 2-ро вр.чл.82 ЗЗД .

Ищецът Р. Е. Р. твърди, че на 02.07.2010г. между страните е подписан договор за цесия, по силата на който е закупил от Банката вземанията й спрямо Р. П. С., по който договор е превел на ответника следните суми: 30 000 лв. при подписването му по банков път, 1940,74 лв.-платена по банков път на 13.07.2010г., подписал и запис на заповед за сумата от 23 620 евро за остатъка от сумата. Поддържа, че срещу Р. П. С. има издаден изпълнителен лист и по молба на ответника е било образувано изп.дело при ЧСИ М. Б., по което след сключване на договора за цесия между страните, ответникът е бил длъжен да поиска замяна на кредитора-взискател, което не е направено от него. Затова на 16.07.2010 г. ищецът внесъл молба при ЧСИ Б., с която приложил договора за цесия и поискал да бъде конституиран като взискател, което било сторено, след което и по искане на ищеца делото било прехвърлено при ЧСИ М. и образувано под № 1137/2010г. Въпреки това ответникът предприел действия за събиране на продаденото вземане пред ЧСИ Б., който на 27.10.2010г. иззел със заплахи делото от ЧСИ М. и образувал ново дело № 5541/2010г. с единствен взискател - ответника. Въпреки многобройните молби както към ответника, така и към ЧСИ Б., последният обявил публична продан и продал имота на С. на 28.02.2012г. за сумата от около 54 000 лв., което станало по молба на банката, в чиято полза бил ипотекиран имотът на кредитополучателя Р. П.. По този начин ищецът не получил нито апартамент, нито парите, които заплатил респ. претърпял вреди под формата на загуби и пропуснати ползи от виновно неизпълнение на банката на сключения между страните договор за цесия от 02.07.2010г. Твърди, че претърпял и неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., изразяващи се във влошеното здравословно състояние, притеснения, унижения, претърпени болки и страдания, нерви, отрицателни емоции, които са пряк резултат от поведението на банката. Ищецът твърди, че е пропуснал ползи в размер на 180 000 лв., тъй като имал намерение да продаде апартамента за сумата от 90 000 евро, която сума щял да внесе в инвестиционен проект като свое дялово участие по предложение на фирма Goldman management LLC, срещу което щял да получи реална печалба от 180 000 лв. Претендира сумата от 80 000 лв.-обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на реално 3 претърпяна вреда, която сума представлява платената от ищеца на ответника цена по сключен между страните договор за цесия от 02.07.2010 г., сумата от 180 000 лв.обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда под формата на пропусната полза да реализира печалба, както и сумата от 35 000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от влошено здравословно състояние, притеснения и унижения, всичките претендирани като обезщетение за пълното неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по сключен между страните договор за цесия от 02.07.2010 г., ведно със законните последици.

Ответникът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД не е депозирал отговор в срок.

От фактическа страна се установява, че на 02.07.2010 г. между „УниКредит Булбанк” АД, в качеството й на цедент и въззивника Р. Е. Р., в качеството му на цесионер, е подписан договор за цесия на вземане на банката срещу Р. П. С. (Г.). Последната е кредитополучател по силата на Договор за банков кредит № 20/31.05.2005г. за сумата от 81 000 лв., ведно с договорените лихви до окончателното му погасяване. Вземането по договора е обявено за предсрочно и изцяло изискуемо, като е издаден изпълнителен лист от 24.02.2009г., с който Р. П. е осъдена да заплати сума в общ размер на от 77 567,55 лв., плюс законна лихва по главница.

На 16.03.2009г. по искане на „УниКредит Булбанк“ АД е образувано изп.дело № 20098380400891 по описа на ЧСИ М. Б. с per.№ *** за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист от 24.02.2009 г., издаден въз основа на разпореждане от 19.02.2009г. по ч.гр.д.№ 5270/2009г. по описа на CPC, I г.о., 36 състав, съобразно който Р. П. С.кредитополучател е осъдена да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД сумата от 70 318,86 лв.главница, 4315,39 лв.-лихва за периода от 25.05.2008 г. до 26.01.2009г., ведно със законна лихва върху главницата от 27.01.2009 г. до изплащане на вземането, 1435,61 адв.възнаграждение и 1497,69 лв. държавна такса.

Към момента на сключване на договора за цесия между УКБ АД и жалбоподателяищец задължението на длъжника е фиксирано на сума в размер на 83 107,79 лв. С подписването на Договора за цесия от 02.07.2010 г. страните са се съгласили банката да прехвърли правото си на вземане срещу Р. П. на цесионера Р.Р. срещу сумата от 78 136,44 лева, платима в срок до 13.07.2010г., на два транша. Първият в размер на 30 000 лв. е уговорено да бъде платен преди момента на подписване на договора със сума получена по сметка на банката на 05.03.2010г. (чл.4.2.1.). Вторият в размер на 48 136.44 лв. е следвало да бъде платен в срок до 13.07.2010 г. - чл. 4.2. от договора. На основание чл.7.2. от договора, страните изрично са се споразумели същият да влезе в сила и съответно да породи правни последици само след като цесионерът заплати изцяло посочената цена и договорът бъде вписан съгласно реда, регламентиран в Правилника за вписванията.