Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 211 от 24.11.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 370/2025
Вид
Решение № 211
Подписан
24.11.2025
В сила
02.04.2026
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Деспина Георгиева Георгиева, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Варна, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Гeоргиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20253000500370 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е образувано по въззивната жалба вх.№

1449/17.01.2025 от ПРОКУРАТУРАТА на РБ, представлявана от Диана Недкова-прокурор в Окръжна прокуратура-Варна, срещу Решението на ОСВарна № 3/2.01.2025г по гр.д.№ 784/2024г в частта, с която е осъдена Прокуратурата да заплати на М. И. М. ЕГН ********** от гр.Варна ул."Карамфил" бл.16 вх.Е ет.8 ап.***, сумата от 35 000лв, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от преживян шок, паника, страх, стрес, срам, унижения и притеснения, загуба на сън и на самооценка като инженер строителен специалист, злепоставяне на доброто му име в обществото, неудобство пред хората от социалната му среда, пред познати и роднини, загуба на доверие в правосъдието, невъзможност да пътува свободно, включително да работи, разпад на семейството му и влошаване на здравословното му състояние, довело до хипертонични кризи, всички причинени от незаконно обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, за което е бил привлечен като обвиняем по ДП № 53/2015г по описа на ОД МВР-Варна, а впоследствие като подсъдим по НОХД № 820/2017г по описа на ВОС и по ВНОХД № 109/2019г и ВНОХД № 234/2020г по описа на АпС-Варна и КНД № 117/2020г на ВКС, II НО и по КД № 9/2022г на ВКС, III НО, по което с решение № 42/2.09.2022г е бил окончателно 1 оправдан, но извън разумните срокове, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 2.09.2022г до окончателното й изплащане, както и сторените разноски: 6 500лв платено адв.възнаграждение и 10лв платена държ.такса, на осн. чл.10 ал.3 ЗОДОВ.

Навеждат се оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Оспорва се изводът на ВОС, че наложената МНО „Подписка“ обосновава извод за размер на обезщетението над средния. Същата не не ограничавала по никакъв начин правата и свободите на ищеца, а и не била търпяна през целия срок на наказателното производство.

Производството е било водено срещу седем подсъдими, разпитани били множество свидетели, изготвени са 8 експертизи и затова 7-годишният срок на производството не бил неразумен.

Оспорва, че били претърпени твърдяните вреди – намира за недоказано обстоятелството, че ищецът се страхувал да не бъде наказан с лишаване от свобода. Обстоятелството, че настъпила промяна в здравословното му състояние /възразява се, че хипертонията се дължала на генетична предразположеност на ищеца/, както и в личния му живот /възразява, че разводът бил формален/, както и в професионалната сфера /няма промяна в мястото му на работа/.

Присъденото обезщетение не отговаряло на критерия за справедливост.

Моли за отмяната на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска, евентуално за намаляването до справедлив размер.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от М. И. М. , чрез адв.Ю.Г. със становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и частна жалба вх. № 15272/29.05.2025г от Прокуратурата на Р България, чрез ОП-Варна, срещу Определението на ОС-Варна № 2211/12.05.2025г по гр.д.№ 784/ 2024г, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменението на решението в частта за разноските, на осн.чл.248 ГПК.

В о.с.з., чрез процесуалните си представители, страните поддържат становищата си, обективирани в подадените въззивна жалба, частна жалба и отговорите срещу тях.

В исковата молба на М. И. М., предявена против Прокуратурата на Република България, претендира осъждането на последната да му заплати сумите 10 000лв, представляваща обезщетение за разглеждане на делото извън разумните срокове от 15.04.2015г до 2.09.2022г и 55 000лв /след постъпила уточняваща молба от 20.09.2025, въз основа на която е допусната поправка в доклада по делото с определение № 4066/20.09.2024/ - обезщетение за преживените от ищеца неимуществени вреди : шок, паника, страх, стрес, срам, унижения и притеснения, загуба на сън и на самооценка като инженер строителен специалист, злепоставяне на доброто му име в обществото, 2 неудобство пред хората от социалната му среда, пред познати и роднини, загуба на доверие в правосъдието, невъзможност да пътува свободно, вкл. да работи, разпад на семейството му и влошаване на здравословното му състояние, довело до хипертонични кризи, всички причинени от незаконно обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, за което бил привлечен като обвиняем по ДП № 53/2015г по описа на ОД МВР гр.Варна, а впоследствие като подсъдим по НОХД № 820/2017г по описа на ВОС и по ВНОХД № 109/2019г и ВНОХД № 234/2020г по описа на АпС-Варна и КНД № 117/2020г на ВКС, II НО, и по КД № 9/2022г на ВКС, III НО, по което с решение № 42/2.09.2022г е бил окончателно оправдан, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 2.09.2022г до окончателното й изплащане, с присъждане на разноски.

Излага, че по образование е строителен инженер, специалност „Строителни конструкции“ и със Заповед № 261/19.03.2015 бил назначен на длъжност „строителен техник“ на „Планекс”ООД, а с Допълнително споразумение № 9155/2015г към трудов договор и въз основа на Заповед бях назначен за технически ръководител на обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника” в КК „Св.Св.Константин и Елена”.

На посочения обект първоначално започнали да работят той и отговарящият координатор за безопасност и здраве инж. В.Т. и още двама работници от „Планекс”.

Впоследствие, изпълнявайки функциите на технически ръководител на обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника" в КК „Св.Св.Константин и Елена” по закон имал по-големи права и задължения съгласно Наредба № 2/22.03.2004г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи” в сравнение с координатора за безопасност и здраве инж. В.Т. относно строежа, но двамата работели съгласувано.

Останалите работещи на хотел „Вероника” били служители и работници на подизпълнителите, които през м.03.2015г съборили съседния х-л „Мираж”.

В началото на м.04.2015г подизпълнителите пристъпили към събарянето на х-л „Вероника”, за която дейност си имали назначени отговорници по безопасност и здраве, с които ищецът и инж. В.Т. контактували.

Събарянето, според утвърдената документация, следвало да се извърши механизирано - с багер.

На 8.04.2015 узнал, че Г.И.Г. като собственик на „Дигинг” / една от фирмите-подизпълнители, извършваща събарянето/ е променил подхода си към срутването на хотела и решил да се отклони от утвърдения план. След като не успял последователно с дистанционно управляем багер да прекъсне колоните на хотела, опитал със сапанни въжета теглени от негови тежки 3 машини да прекъсне същите носещи колони, решил да стори това с ръчно прерязване на желязната им конструкция и затова срещу допълнително заплащане убедил петима работници, наети от Й.Р., да извършат ръчно подсичане на колоните с къртачи и газови резачи, които осигурил на обекта.

Ищецът знаел, че това било крайно опасно за живота на работниците и веднага съобщил на инж.В.Т., отговарящ за безопасност и здраве. Двамата взели решение да издадат от името на „Планекс” ООД писмена забрана за влизане в обекта. Изготвили такава, която била изпратена по факс до подизпълнителя. За да бъде гарантирана безопасността на всички работещи се разпоредил да оградят хотела със сигнална лента с радиус от 50м, за да е видима забраната и такава била поставена.

С писмената забрана на „Планекс” срещу лично положен подпис били запознати и отговарящите за безопасността и здравето от страна на подизпълнителите на обекта, а именно, че е забранено каквито и да било хора да влизат в обекта, за което била поставена и охранителната лента.

Междувременно забелязал около обяд как група работници – четирима, от които били пострадалите впоследствие, преминавайки през охранителната лента, влезли отново в обекта.

Ищецът ги спрял и тогава Г.И.Г., който също присъствал, решил да говори по телефона с гл. инженер на „Планекс” - инж. Д.Г., който потвърдил вече издадената от ищеца писмена забрана. Този разговор станал известен и на присъстващите. Всички работници с техниката се върнали, а ищецът се прибрал в служебното помещение до портала на обекта, като считал въпроса със забраната за решен.

След известно време имало повторен опит за влизане в хотела от същите лица, носещи къртачи и резачи с бутилки с газ. Техният отговорник Й.П.Р. и Ю.К., също лично уведомен за писмената забрана, действаща от страна на подизпълнителя „Бултраислортгруп”, спрели лицата преди лентата и им разяснили отново за издадената от „Планекс” забрана и отговорността при злополука.

В самия край на работния ден, около 17ч, чул тътен. Излизайки навън, видял облак от прах над срутилия се х-л „Вероника” и разбрал, че, въпреки забраната на „Планекс”, Г.Г. бил убедил отново същите работници и ги вкарал в хотела, за да извършат с къртачи и газови резачи ръчно подсичане на колоните на хотела, мотивирайки ги с обещание за плащане на извънредни 5 000лв. Обещал им, че при рязането лично щял да следи и да наблюдава хотела и при пропукваме по етажите щял да ги уведоми своевременно да напуснат обекта, за което щели да имали достатъчно време преди срутването му – около половин час.

Работниците започнали работа, но след настъпилото бързо срутване под отломките на хотела останали четирите жертви, а само петият, който бил отвън, за да внесе нова бутилка с газ, се спасил. Впоследствие като свидетел 4 по делото по досъдебното производство и в съдебното потвърдил изложеното по-горе.

Въпреки, че ищецът направи всичко необходимо, за да няма жертви, бил потресен и ужасен от инцидента и нелепата смърт на тези хора, като първи видял покъртителната трагична картина от срутването, съпроводена с гледката на труп на почти обезглавен човек отвън до отломките.

Неочаквано за ищеца, две седмици след срутването станал обвиняем по делото.

За инцидента била образувана и преписка от ГД „Инспекция по труда”Варна и срещу него били издадени 2бр наказателни постановления с посочване на нарушения, извършени от него, като технически ръководител на незапочналото строителство на нов хотел, Обжалвал и двете в срок, т.к. не бил съгласен бъдещата му дейност при строителството на хотела има отношение към твърдените в НП нарушения.

Били образувани адм. дела под № 5091/2015 на ВРС-29с-в и № 5092/2015 на ВРС-23с-в, по които са били отменени наказат. постановления.

По тези две дела представил като доказателство копия от постановлението за привличането му като обвиняем от 23.04.2015г. Така обвинението му станало известно и на друга група хора, участвали по двете дела, вкл. и свидетелите.

След това се явил при разглеждането на двете жалби на ГД"ИТ" срещу тези решения и пред ВнАдмС. Същите били потвърдени на едно и също основание, свързано с идентичност на нарушенията, посочени по ДП и НП /с реш.№ 1083/14.05.2016 по КАНД № 718/2016 на Адм.С-Вн и с реш.№ 1084/14.05.1016 по КАНД № 724/2016, на основание, че вече бил обвиняем по друго дело.

Преживеният от ищеца кошмар след привличането му като обвиняем на 23.04.2015 били свързани с всичко, касаещо инцидента, вкл. и тези НП и ДП и адм. нак .дела с глоби от по 5000лв, свързани с обвиненията му no НК, се следели и от медиите.

Обвинението по ДП, както и наложените глоби с НП били сериозни и много притеснителни за ищеца.

За случилото се бил разпитван първо като свидетел в О.Сл. Служба към ВОП по ДП № 53/2015г и, въпреки обясненията му в горния смисъл, на 23.04.2015 г бил привлечен като обвиняем заедно с някои от посочените погоре лица и други участници в процеса на събарянето.

Ужасен от случилото се и привличането му като обвиняем, в паниката си ангажирал първо адвокат от АК-София, а впоследствие и нов от гр. Варна, като последният встъпил в ДП, както и по НОХД, заедно с втори адвокат.