Решение № 173 от 12.06.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. гр. Хасково, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20235640200222 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от „Ал Италия - Орхан Тахир“ ЕООД, ЕИК: 201504382, със седалище и адрес на управление: гр.Любимец, ул. „Цар Освободител“ №35, представлявано от управителя О. Т., против Наказателно постановление № 7/13.02.2023г. на Кмета на Община Хасково, с което на жалбоподателя на основание чл.30, ал.2, вр.чл.30, ал.1, т.1 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.3, ал.2 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето му, накърнили правото на защита на жалбоподателя. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от неговия управител О. Т. Чрез упълномощения по 1 делото процесуален представител – адв. В. П. заявява, че поддържа жалбата и иска съдът да отмени НП. В хода по същество същият развива конкретни аргументи за основателност на жалбата, в това число - доводи за наличието на обстоятелства, обосноваващи наличието на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на обжалваното НП и присъждане на разноски по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован се представляват от юрк.В.

Последният иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди атакуваното НП, като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.12.2022г., около 13,30 часа, св.Г. К. и св.А. А. - служители към отдел „КОРЗ” на Община Хасково, извършили проверка в обект за бързо хранене на жалбоподателя, намиращ се в гр.Хасково, на бул.“България“, на покрит пазар „Асти“, до пешеходния мост до зала „Дружба“. На место те заварили 4 броя маси и 16 броя столове, поставени пред заведението, на пешеходния мост пред покрития пазар. Тъй като управителят на дружеството, стопанисващо обекта, не присъствал по време на проверката и не им било представено разрешение за поставянето им, издадено по реда на Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община-Хасково, проверяващите съставили Констативен протокол от 20.12.2022г., в който описали тези факти и задължили управителя на дружеството в срок до 16.30 часа на следващия ден да представи разрешение за поставяне, издадено от ОбщинаХасково. На следващият ден, управителят на дружеството се явил в сектор „КОРЗ“, но не представил разрешение, издадено от Община Хасково за поставянето на процесните 4 бр. маси и 16 бр. стола, като дори заявил, че не притежава такова. Поради непредставянето на посочените документи, на 21.12.2022г., в присъствието на управителя на дружеството, от свид.Г. К. и в присъствието на свид.А. А. бил съставен АУАН №167/21.12.2023г., в който описаното нарушение било квалифицирано по чл.3, ал.2 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково. Актът бил предявен и връчен на управителя на дружествотожалбоподател, който не направил възражение по него. Такива не са постъпили и в срока по ЗАНН.

Въз основа на горният АУАН е издадено атакуваното НП. При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и наложил процесната санкция на основание чл.30, ал.2, вр.чл.30, ал.1, т.1 от Наредба за реда 2 и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково в предвидения в санкционната норма твърд за първо нарушение - „имуществена санкция“ размер от 1000 лева. НП е връчено на управителя на дружеството - жалбоподател на 21.02.2023г.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. К. и А. А. относно обстоятелствата, свързани с установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, и потвърждават констатациите в акта. Затова и съдът кредитира показанията на тези свидетели относно констатациите в акта, неговото съставяне и връчване, още повече, че тези констатации на практика не се и оспорват и отричат от жалбоподателя.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По смисъла на Наредба на ОбС Хасково за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково (във връзка с чл. 56 от ЗУТ) /НРУППОЕГОТОХ/, преместваеми обекти по смисъла на тази наредба са преместваеми обекти, за търговска и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане, които не са трайно свързани с терена и не нарушават целостта на настилката под него.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.2 от /НРУППОЕГОТОХ/, Обектите се поставят след издаване на Разрешение за поставяне от Кмета на Община Хасково, на основание одобрената схема по ал. 1. Разрешението за поставяне регламентира вида, характера, местоположението и предназначението на преместваемият обект, както и допьлнителни ограничения и условия при ползване на обекта; като ал.1 от същия член гласи, че преместваемите обекти се поставят на места по схема, одобрена от Главен архитект на Община Хасково, или упълномощено от него длъжностно лице, след предварително съгласуване от Експертния съвет по устройство на територията. Заедно със схемата се одобрява вида и характеристиката на съоръжението, включително и всички размери в план и височина на преместваемият обект.

Съгласно санкционната норма на чл. 30, ал.1, т.1 от горепосочената наредба на Община Хасково, се наказва с глоба от 100 (сто) до 500 (петстотин) лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, този който извършва дейност по поставяне на преместваем обект в нарушение на чл. 3 от настоящата наредба; а съобразно ал.2 на цитирания чл.30 - за нарушения по ал. 1, т.1 и т.4 на еднолични търговци и юридически лица се налага имуществена санкция в размер: 1000 лева за първо нарушение и 5000 лева при повторно нарушение.

3

Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административна санкция е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът, не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на последното на процесуално основание. На първо место съдът намира, че са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН по отношение на реквизитите, които следва да съдържат АУАН и НП. Правилно и пълно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които това е станало, както в АУАН така и в НП.

Посочена е датата и мястото, както и нарушените разпоредби. Тук следва да се отбележи, че в случая като дата на нарушението следва да се приема именно посочената дата на извършване на проверката, към която дата е установено и самото нарушение. Следва да се посочи, че в случая момента на проверката съвпада с датата на извършване на нарушението.

Освен това, АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни лица в кръга на техните правомощия. Ето защо, съдът намира, че не са налице съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаването на НП, които да водят до отмяната на НП на процесуално основание.

По същество съдът намира, че жалбоподателят е осъществил описаното в НП нарушение. Това безспорно се доказва от показанията на двамата свидетели, които са категорични, че при отиване на место са заварили пред стопанисваното от дружествотожалбоподател заведение за бързо хранене, на пешеходния мост пред закрития пазар „Асти“ в гр.Хасково, наличието на поставени 4 броя маси и 16 броя столове, за които е липсвало надлежно издадено разрешение за поставянето им. Свидетелите са очевидци на нарушението и лично са възприели описаното в АУАН и НП. Затова и съдът изцяло кредитира техните показания като непротиворечиви и еднопосочни, допълващи се от останалите доказателства по делото, а освен всичко друго това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. Доколкото същите представляват преместваеми обекти със спомагателно-обслужващо търговията предназначение по смисъла на чл.4 ал.3 т.1.5. от Наредбата на за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково /НРУППОЕГОТОХ /, то за тяхното поставяне е регламентиран разрешителен режим и специален ред за издаване на съответно разрешение от Община Хасково. Съгл.чл.3 ал.2 от НРУППОЕГОТОХ обектите се поставят след издаване на Разрешение за поставяне от Кмета на Община Хасково, на основание одобрената схема по ал.1. Разрешението за поставяне регламентира вида, характера, местоположението и предназначението на преместваемият обект, както и допьлнителни ограничения и условия при ползване на обекта. Само при наличието на издадено от Община Хасково разрешение за поставяне на преместваеми обекти по регламентирания за това ред, поставянето на такива преместваеми обекти върху терени частна, общинска и държавна собственост е законосъобразно и не представлява административно нарушение. В случая обстоятелството, че посочените обекти са били поставени на терен-общинска собственост при липсата на издадено за тях разрешение по 4 реда на НРУППОЕГОТОХ се установи безспорно по делото, същото не се оспорва и от дружеството-жалбоподател. С оглед горното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил описаното в НП административно нарушение.

С оглед изнесеното, съдът намира, че правилно нарушението описано в АУАН и НП е квалифицирано по чл.3, ал.2 от НРУППОЕГОТОХ и правилно е приложена санкционната норма на чл.30, ал.2, вр. чл.30, ал.1, т.1 от същата наредба. В случая имуществената санкция е наложена на юридическото лице в предвидения за първо по ред нарушение твърд размер от 1000 лева, което според съда е правилно, тъй като не се установи жалбоподателят да е имал друго извършено при условията на повторност такова.

От друга страна и във връзка с изнесения от упълномощения процесуален представител на жалбоподателя довод, съдът намира, че извършеното административно нарушение не може да се третира като маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно §1 т.4 от ДР на ЗАНН „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай. Освен това, в подкрепа на горното е и факта, че в случая, както вече бе отбелязано по-горе, се касае за поставяне на преместваеми обектимаси и столове в момент, към който дружеството-жалбоподател вече на два пъти е било подавало заявление за издаване на разрешение, като и в двата случая процедурите по издаване на разрешение от община Хасково не са били приключили с издаването на такива.