Решение № 221 от 19.11.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. П., 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500620 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №617 от 14.07.2021г. постановено по гр.д.№20215220100871 по описа на същия съд за 2021г., е осъден Т. ИЛК. М., ЕГН ********** от гр.

П., ул. „К.М.Л.“ № 135, ет. 5, ап. 20, да заплати на АЛ. СТ. М., ЕГН ********** от гр. С., район „Л.“, ул. „Б.Р.“ № 10, ет. 1, ап. 2 сумата от 1666.67 лв., дължима по договор за заем, сключен между ищеца и наследодателя на ответниците, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2021г., до окончателното изплащане, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 193.33 лв. и държавна такса в размер на 66.67 лв. Със същото решение е осъдена АН. ИЛК. М., ЕГН ********** от гр.П., ул. „К.М.Л.“ № 135, ет. 5, ап. 20, да заплати на АЛ. СТ. М., ЕГН ********** от гр. С., район„Л.“, ул. „Б.Р.“ № 10, ет. 1, ап. 2, сумата от 1 666.67 лв., дължима по договор за заем, сключен между ищеца и наследодателя на ответниците, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-04.03.2021г., до окончателното изплащане, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 193.33 лв. и държавна такса в размер на 66.67 лв. и е посочена банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми: BG58FINV91501016687898 .

1

Решението се обжалва с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответниците А. и Т.И.и М., с доводи за порочност на съдебния акт като неправилен поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа, че ищецът е предявил осъдителни искове с посочена в исковата молба правна квалификация-чл.79 ал.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.60 от ЗН, подкрепени единствено с гласни доказателства. Счита, че съдът е допуснал съществено нарушение, опорочаващо взетото решение в цялост предвид мотивите му, че свидетелските показания са годни да докажат правнорелевантни факти на основание чл.163 ал.1 т.3 от ГПК тъй като се касае за установяване на договор на стойност до 5000лв, сключен между роднини. Коментира се посочената разпоредба на ГПК-чл.164 ал.1 т.3, и нейната приложимост само в хипотеза на налично изрично съгласие на страните за допускането на свидетелски показания /чл.164 ал.2 от ГПК/, както и че жалбоподателите не са давали такова изрично съгласие нито лично, нито чрез пълномощник и че щом не е изрично изразено съгласие на страните, съдът няма процесуално право да цени свидетелските показания и да обосновава въз основа на тях централните факти в процеса и че при липса на съгласие между страните в процеса изразено изрично при условията на чл.164 ал.2 ГПК тези факти не могат да бъдат установявани с гласни доказателства. Поддържа, че съдът безкритично е обсъдил гласните доказателства посочвайки несъщественост в противоречията в показанията на двамата свидетели, въпреки възраженията на жалбоподателите. Коментират се свидетелските показания в частите в които няма противоречия като се акцентират на неясноти и противоречия в същите и разколебаващи достоверната на казаното, и незнание по отношение на местостоенето на всеки един от свидетелите на масата, заедно с братята А. и И. М. и кой от двамата какво е консумирал на обяда, като се акцентира на избирателност на фактите запомнени от свидетелите. Според жалбоподателите централните твърдения на ищеца, едното, че сумата е била в размер на 5000лв и другото-че тъкмо тази сума се дава в заем на И., се установявали единствено от косвени показания-дочути от свидетели реплики на ищеца, при неброени на място пари и без изявление на И. М., че взима парите назаем и се задължава да ги върне в някакъв момент. Акцентира, че показанията са извлечени единствено от думи и действия на ищеца обслужващи неговата теза. Считат жалбоподателите, че тези противоречия в показанията не дават основание на исковия съд да постанови посочения съдебен акт, който се явява необоснован. Считат, че не са събрани преки и недвусмислени доказателства за насрещни волеизявления на двамата братя, които да установят, че помежду им е бил сключен вербален договор за заем, като при липса на писмени доказателства ключово значение за доказване на устен договор се явявало гласното волеизявление на всеки един от двамата за 2 изразено съгласие между даващия и получаващия плика, за удостоверяване на договора за заем. Счита, че съдът е пренебрегнал задължението си да съобрази, че не е достатъчно да се установи предаването на парите от ищеца на брат му, но и доказване, че братът е взел парите, приемайки ги като паричен заем и че мълчанието на заемателя на улицата не можело да се тълкува като знак за съгласие, доколкото договорът при сключването му изисквал действие/гласно или писмено изразено волеизявление, а не бездействие. Договорът изисквал изрично заявено съгласие и на двете страни и реално предаване на сумата за която е постигнато съгласие и че вземането на плика с пари не означавало, че е сключен договор за заем поради липса на насрещно заявено съгласие за всяка от двете страни, което би ги превърнало в заемодател и заемател. Съдът не изяснил защо наследодателят на ответниците е имал нужда от заем в размер на 5000лв при задължения към РЗОК от 816.96лв; защо претенцията възлиза на 5000лв, а не на посочената сума като задължение, предвид и на предела допустим за доказване на вземането със свидетелски показания, и защо е предявен иск от ищеца и срещу упълномощителя си И. М. с оглед имитиране на справедливост. Молят да се отмени решението и се отхвърлят исковете.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба подаден от ответника А.М. чрез пълномощника си адв. А.К., която се квалифицира като неоснователна и се оспорва изцяло. По отношение на доводите и възражението досежно свидетелските показания и приложението на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, се посочва, се същото се прави за първи път във въззивната жалба. Счита, че няма допуснато от съда съществено процесуално нарушение доколкото разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3, предл.2 тълкувана и във връзка с чл.164 ал.2 от ГПК, била ясна и че съгласно формираната съдебна практика по нея, ограничението, посочено в предл.2 на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, изключва свидетелските показания само за установяване на договори/наличието на съществуващо договорно правоотношение на стойност по-голяма от 5000лв и че това ограничение е преодоляно, ако тези договори са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително, както и чрез извършване на разпоредително процесуално действие от страните по делото изразяващо си в изрично заявено от тях съгласие за допускане на свидетелски показания.

Навежда извода, че за установяване на договори на стойност до 5000лв ограничение за допускане на свидетелски показания не е въведено от законодателя и че респективно не се изисква изрично заявено съгласие на 3 страните, какъвто бил и настоящия казус за установяване на договор за заем на стойност 5000лв сключен между роднини по съребрена линия от втора степен. Счита, че районният съд е извършил правилна преценка на свидетелските показания за установяване на фактите по делото като съдът преценил способността на всеки един от свидетелите обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и добросъвестно да ги възпроизведе пред съда, като е съобразен начина, обстоятелствата при които свидетелят е узнал за съответния факт и за кое време в хода на развитие на правоотношението между страните се отнася той. Категорично се заявява, че свидетелите Х. и К. не са заинтересувани или предубедени свидетели което да се отрази на начина възпроизвеждането им в показанията им пред съда и че и двамата са с нормални паметово-интелектуални способности, като съдът е преценил да не е налице противоречие в показанията им. Заключава, че съдът е извършил преценка на свидетелските показания в съвкупност с приетите по делото писмени доказателства и правилата на логиката. Моли да се остави без уважение жалбата, а обжалваното решение да се потвърди като правилно.

Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на подадена от А. и Т.И.и М., с вх.№14477 от 05.08.2021г., както и постъпилия отговор от насрещната по спора страна и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание в чл.79 във връзка с чл.240 ал.1 и по чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба първоначално предявена против ответниците И.

И.в М., ЕГН-**********, Т. ИЛК. М., ЕГН-********** и АН. ИЛК. М., ЕГН**********,тримата от гр.П., ищецът АЛ. СТ. М., с ЕГН-********** от гр.С., р-н Л., ул.“Б.Р.“ №10, ет.1 ап.2, чрез пълномощника си адв.А.К. от АК-П., твърди, че тримата ответници са наследници по закон на брата на ищеца И. С.

М., починал на 01.11.2020г. в САЩ, за който е издаден акт за смърт №0096 от 19.01.2021г. от Община П.. Твърди се, че ищецът и брат му имат двойно 4 гражданство -българско и американско, каквото имал и първия ответник.

Ищецът заминал за САЩ през 1991г., а брат му дошъл там през 1995г., като двамата братя живеели заедно и обитавали едно жилище в щата Флорида, окръг Пинелас, гр.Сейнт Питърсбърг. Твърди се, че първият ответник е син на починалия от брака му с М.И.Й.-М., прекратен с развод, понастоящем живеещ в САЩ, а другите двама ответници са негови деца от съвместното му съжителство с майка им С.Н. и постоянно живеещи в България. Твърди се още, че през лятото на 2019г. двамата братя А. и И. М. били в България, като на 31.07.2019г. А. получил обаждане по телефон от брат си И. с молба за му даде спешно заем от 5000лв поради постъпването му в болница /прединфарктно състояние/, но и че трябва да плати голяма сума невнесени от него здравни осигуровки за да възстанови здравно-осигурителните си права и да бъде приет в болница за лечение, а не разполагал с тези средства както и допълнителни такива за консумативи, лекарства и други, свързани с лечението и възстановяването му. Ищецът посъветвал брат си тъй като не се намирал в Българя, а бил на почивка в Гърция, и не може да отреагира на искането, като се прибирал от почивка на 04/05.08.2019г., да вземе пари на заем от някой друг, а ищецът като се прибере ще ги даде на брат си за да ги възстанови на заемодателя, а той после да ги върне на ищеца по споразумение. Твърди ищецът, че се е завърнал в България на 05.08.2019г., разбрал, че брат му вече е изписан от болница и двамата се уговорили да се видят на следващия ден-06.08.2019г. в гр.П. за да му даде парите. Срещата се състояла в ресторант „С.“, където ищецът насрочил среща и с двама свои приятели-Е. Х. и К. К. и докато чакал брат му И. да се появи, помолил Е. да отиде до обменното бюро и да обмени 600 щатски долара в лева, дадени му от ищеца, тъй като носел в себе си само 4000лв Твърди, че брат му дошъл, разпитал го за здравословното му състояние, извършените манипулации, разбрал от него, че му е поставен стент за което е трябвало дълго време за пие лекарства и да се пази от стрес. Оплакал се пред него от С.Н.-майка на Т. и А., че постоянно го тормозела за пари, нагрубявала го, което като отношение на жената към него било известно на ищеца от преди. Твърди ищецът, че в присъствието на свидетелите Х. и К., дал на брат си И. сумата от 5000лв, като двамата се разбрали, той да му върне сумата в срок от 1година-до август 2020г. Твърди ищецът, че бил проведен в последствие разговор с брат си, че сумата още не му е върната, че съпругата му е бременна в България и чака 5 раждане на дете през януари -февруари 2021г. и че парите ще са му нужни, и да ги върне съгласно уговорката до август 2020г.Твърди още, че в последствие първият ответник И. М. /племенник/ се обадил на ищеца и му казал, че баща му е споделил пред него за задължението си от 5000лв, които има към брат си А., които в момента не може да върне и е много притеснен заради тормоза упражняван върху него от децата и майка им да им изпраща големи суми пари. Ищецът бил помолен от племенника си да изчака още месец -два баща му и ако не плати той ще се опита да върне поне част от заема. Твърди ищецът, че в миналото брат му многократно е изпадал в безпаричие и финансово притеснен поради непрестанни финансови претенции на майката на ответниците Т. и А. М., като последните също го третирали само като източник на парични средства без да се интересуват за здравето, потребностите и емоциите му. Твърди, че често брат му И. е взимал парични заеми от ищеца и от сина си И., а и от други хора, и че не винаги е връщал заетите взети от ищеца или ги е връщал с много закъснение или само част от парите. Ищецът уведомил брат си, че ще го изчака за връщането на заема до средата на октомври 2020г. за да намери пари и да му ги върне.