Решение № 960 от 05.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Димитринка Анг. И. като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20231100900143 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуално вр. чл.55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл.87 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр. чл.82 от ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 21.12.2020 г., като възложител, сключил с ДЗЗД „П.Е.П.К.“, със съдружници „П.Е.Е. П.“ ЕООД и „П.К.“ ЕООД, като изпълнител, Договор за обществена поръчка № 23-00108/21.12.2020 г., по силата на който изпълнителят се задължил да извърши строително – монтажни работи на обект „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Карнобат, описани в Приложение № 1, неразделна част от договора и съгласно техническа спецификация, утвърдена от възложителя, срещу уговорено в договора възнаграждение в размер 707 708.75 лв. без ДДС и 849 250.50 лв. с ДДС, от които 5000 лв. без ДДС и 6000 лв. с ДДС цена за адаптиране на проекта и 702 708. 75 лв. без ДДС и 842 250.50 лв., с ДДС за изпълнение на строителството, изменено с Анекс № 23-00-108/3/22.03.2021 г., както следва 723 708.75 лв. без ДДС или 868 450.50 лв. с ДДС, от които цена за адаптиране на проекта в размер 25 200 лв. с ДДС, в която е включен и авторски надзор и цена за изпълнение на строителството 842 250.50 лв. с ДДС. Уговорен е срок на действие на договора 81 дни от сключването, но не повече от 12 месеца, изменен с Анекс № 23-00-108/3/22.03.2021 г. на 95 дни, но не повече от 12 месеца. С клаузата на чл.7.1 от договора страните уговорили заплащане на 100 % от цената за адаптиране на проекта в срок от 30 дни от приемане и съгласуване на същия от съответните институции. Относно цената за извършване на строителството е уговорено 30 % 1 авансово плащане в срок 30 дни от представяне на протокол за откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво и представяне на фактура ( чл.7.2.1 ), 60 % поетапно на база реално извършени СМР и представени количествено – стойностни сметки в 15 дневен срок от представяне на тези документи и фактура ( чл.7.2.2 ) и 10 % в 30 дневен срок след приключване на работата, въвеждане на обекта в експлоатация и предоставяне на фактура ( чл.7.2.3.). С клаузата на чл.7, ал.3 от договора е уговорено, че възложителят може да заплати до 100 % от цената на договора в срок до 30 календарни дни от подписването му, но не по – късно от края на бюджетната 2020 г., при условие, че изпълнителят представи гаранция за авансово плащане в размер на авансовото плащане в една от формите по чл.111, ал.5 от ЗОП и при условията на чл.13-15 от договора, 80 % от която съгласно, изменение с Анекс № 1 от 21.12.2020 г. на чл.16, ал.1, т. 1 от договора се освобождава от възложителя в срок от 20 дни след приключване на изпълнението и въвеждане на обекта в експлоатация.

Твърди изпълнението на договора да е уговорено на два етапа. Първият етап е адаптиране на проекта, който е уговорено да се извърши в срок от 3 календарни дни от сключване на договора, изменен с Анекс № 1 от 21.12.2020 г. на основание чл.116, ал.1, т.7 от ЗОП, съгласно което изменение срокът за адаптиране на проекта започва да тече от датата, на която изпълнителят е получил виза за проектиране, а приключването се удостоверява с приемно – предавателен протокол за изработените части на инвестиционния проект, а вторият етап е изпълнение на възложените СМР, в срок от 78 дни от датата на откриване на строителната площадка. Твърди, че в изпълнение на уговорката по чл.7, ал.3 и след издадена от ответника фактура № 00000001/04.01.2021 г. заплатил авансово, дължимата по чл.6, ал.1 от договора цена в размер 849 250.50 лв. с ДДС. Сочи, че ответникът не изпълнил работата и поради изтичане на срока по чл.2 и на основание чл.37, ал.1, т. 1 договорът е прекратен с изтичане на срока, за който е сключен доколкото определеният краен срок определя и пределния момент, до който кредиторът има интерес от изпълнението. В евентуалност, в случай, че се приеме, че клаузата, с която е уговорен срок на договор, следва да се тълкува като краен срок за изпълнение, а не за прекратяване, твърди, че договорът е прекратен поради упражнено право на отказ, уговорено в чл.40, ал.1 от договора, при което е дължимо на изпълнителя единствено възнаграждение за извършената работа към момента на прекратяването. В случай, че се приеме, че договорът не е прекратен на някое от посочените основания твърди, че е развален, с отправяне на покана за връщане на сумата, евентуално с подаване на исковата молба, поради пълното му неизпълнение в уговорения срок и липсата на интерес за кредитора от късното изпълнение и поради обратното действие на развалянето ответникът дължи връщане на полученото по договора. При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да върне платеното авансово възнаграждение в размер 849 250.50 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и сумата 51 662.74 лв. – лихва за забава върху тази сума за периода от 22.12.2021 г. до 28.07.2022 г. В евентуалност, в случай, че не се установи действието на договора да е преустановено при запазена договорна връзка иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят компенсаторно обезщетение за вреди от 2 пълното неизпълнение, в размер на равностойността на насрещната престация на възложителя.

С отговорите на исковата молба ответниците признават факта на сключен с ищеца договор със съдържанието, посочено в исковата молба, включително и измененията със сключените анекси, както и факта на извършеното от ищеца авансово плащане на възнаграждението по договора в претендирания размер. Оспорват договорът да е развален с твърдения, че волеизявлението в този смисъл, достигнало до ответниците на 07.02.2022 г., не може да породи последиците, доколкото ищецът е неизправна страна, тъй като е нарушил чл.25, т.5 от договора като не е оказал съдействие, във връзка с изпълнението на договора, включително за отстраняване на възникнали пречки. В тази връзка твърди, че на 25.06.2021 г. е предал на ищеца работен проект и с писмо от 09.07.2021 г. го е информирал, че са спазени стъпките на строителния процес, но по независещи от изпълнителя причини процедурите се бавят, във връзка с което е поискана среща в ръководството на ищеца, но не е последвал отговор. Твърди още, че е изпълнил първата част от проекта, а именно адаптиране на проекта, установил е че има избран изпълнител за осъществяване на строителен надзор, с който е поискал да бъде осъществен контакт за пристъпване към окомплектоване на необходимите документи и стартиране на строителния процес. Отделно от това твърди, че с оглед многократното покачване на цените на строителните материали и забавяне на доставките е поискал със същото писмо подписване на анекс за актуализиране цената на строителството, но възложителят не е съдействал. В евентуалност, доколкото не са налице основания за разваляне на договора, твърди, че ако се докажат основателни причини и се приеме, че е налице хипотезата на чл.268 от ЗЗД, възложителят дължи да заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата. В тази връзка твърди, че възложителят следва да заплати уговореното възнаграждение, съразмерно за степента на завършеност и разходи за изпълнение на договора в размер 209 383.80 лв. за ответника „П.К.“ ЕООД и 40 831.73 лв. за ответника „П.Е.Е. П.“ ЕООД, включващи ангажиране на екип от технически лица и работници, механизация и оборудване, сключени договори за доставка на материали ( желязо, метална конструкция ), изработка на архитектурен проект, доставка и монтаж на ОВК инсталация, което се иска да бъде уважено, в случай, че претенцията за неоснователно обогатяване се приеме за основателна, с които се иска да бъде извършено прихващане.

Евентуалната претенция за обезщетение за вреди от развалянето счита неоснователна с твърдения, че договорът не е развален поради забава на кредитора, платеното от него подлежи на връщане по чл.55 ЗЗД и възражение по чл.83, ал.1 ЗЗД за освобождаване от отговорност поради вина на кредитора, непредоставил необходимото съдействие.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа становището за прекратяване на договора, с изтичане на срока за който е сключен, за което не е необходимо нарочно волеизявление. Отделно от това направеното в писмо от 28.01.2022 г. изявление за връщане на платеното, твърди, че следва да се тълкува и като такова за прекратяване на договорното правоотношение, без значение дали в съдържанието му е включена думата разваляне или 3 прекратяване. Уточнява, че разпоредбата на чл.40, ал.1 от договора дерогира, частично чл.268 ЗЗД, по отношение наличието на „основателни причини“, като допуска прекратяване и без да са налице такива, като в тази хипотеза се дължи възнаграждение на изпълнителя за извършената, към момента на прекратяване на договора работа, без заплащане на печалбата, което е предложено на ответниците. Твърди, че по иска за връщане на даденото ответникът не може да се позовава на чл.83 ЗЗД, тъй като между страните не е налице договорна връзка.

Възразява срещу искането за заплащане на разходи за застрахователни премии и счетоводни услуги, с твърдения, че не са част от изпълненото по договора. Относно разходите за обзавеждане на физкултурния салон твърди, че също не се дължи, тъй като ответниците е следвало да изградят салона физически, а не да го оборудват. Разходът, в размер на 180 000 лв., не е ясно за каква услуга е направен и как е относима към изпълнението на договора.

При тези възражения иска да се отхвърлят възраженията за прихващане. Относно твърденията за неоказано съдействие сочи, че тъй като собственик на земята и сградата е Община Карнобат, то това е и задълженото лице за всички задължения по ЗУТ, включително да сключва договор за строителен надзор, а всички уговорки в договора, които вменяват на възложителя такива задължения са нищожни. Релевира възражение за нищожност на договора поради невъзможен предмет, изведено при твърдения, че срокът за който е уговорено изпълнението, с оглед спецификите, относно собствеността на земята и издаване на строителни книжа, е невъзможен.

В отговорите на допълнителната искова молба ответниците поддържат становището, изложено в първоначалния отговор, че ищецът не е отправил изявление за разваляне на договора преди прекратяването му и за забава на кредитора. В тази връзка допълва, че процесният договор е сключен в полза на трето лице – Община Карнобат, и възложителят на основание чл.23 ЗЗД отговаря ако третото лице не извърши обещаното действие. Относно претендираните за заплащане разходи твърди, че са направени във връзка с предмета на договора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Относно исковете с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД, евентуално вр. чл.55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл.87 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявеното право при твърдения, че са се осъществили няколко посочени в евентуалност фактически състава на третата престационна кондикция на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - дадено при отпаднало основание.

При така заявената претенция в доказателствена тежест на ищеца е да установи пълно и главно валидно сключен договор за инженеринг между него и ответниците, с посоченото в исковата молба съдържание, както и че договорът е прекратен с изтичане на уговорения срок, че се е отказал едностранно от договора, евентуално, че е възникнало преобразуващото право да развали същия.

Разпечатката съдържа 18 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c49966e-dfa7-44b1-a8e5-54a6a2b87ba0