Определение № 204 от 31.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 204 гр. София, 31.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20228002902164 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане““ АД , ЕИК 121265177, гр. София, чрез процесуален пълномощник, и по съвместна касационна жалба на С. Е. Г., С.

М. С., действаща чрез своята майка и законен представител – С. Е. Г., и Р. С.

Р., тримата от гр. Смядово, чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 80 от 14.03.2022 г. по в. т. д. № 609/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане““ АД обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 260035 от 28.06.2021 г., постановено по т. д. № 128/2020 г. на Шуменски окръжен съд в обжалваната му осъдителна част, застрахователното дружество е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на Р. С. Р. сумата над 5 000 лв. до присъдените от въззивния съд 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради смъртта на брат му – Мустафа С.ов Р.ов, настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 27.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2018 г., до окончателното ѝ заплащане.

С. Е. Г., С. М. С., действаща чрез своята майка и законен представител – С.

Е. Г., и Р. С. Р. обжалват въззивното решение в частите, с които след частична отмяна на първоинстанционното решение в осъдителните му части за претендираните от тримата ищци (съответно – лице, живяло във фактическо съжителство, дъщеря и брат на починалия Мустафа С.ов Р.ов) неимуществени вреди, претърпени от същото ПТП, исковите им претенции са отхвърлени за разликите: над 80 000 лв. до 140 000 лв. за С. Е. Г., над 80 000 1 лв. до 130 000 лв. за С. М. С. и над 35 000 лв. до 50 000 лв. за Мустафа С.ов Р.ов, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.03.2018 г. – за обезщетенията на фактическата съжителка и дъщерята на починалия, респ.

– 28.10.2018 г. за обезщетението на брата на починалия, до окончателното им заплащане.

В касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество „ ОЗК – Застраховане““ АД се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Излагат се съображения, че при постановяване на решението си въззивният съд неправилно не е приложил разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101/2018 г.), според която до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на методика по чл. 493а, ал. 2 КЗ обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал.

4 КЗ (т. е. на разширения с Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръг лица с право на обезщетение) се определя в размер до 5 000 лв. Според касатора за искови претенции като настоящата с правно основание чл. 432 КЗ, предявени след 21.06.2018 г., отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на разширения с посочения тълкувателен акт кръг лица е лимитирана до предвидения § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ максимален размер от 5 000 лв., с оглед придаденото с разпоредбата на § 96, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКЗ обратно действие на нормата. Изразява несъгласие с тезата на съда за противоречие между тази национална уредба и законодателството на ЕС, на каквото се е позовал въззивният съд, в частност на чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1003/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“. Навежда и евентуален довод за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД относно претърпените от брата на починалия неимуществени вреди, с твърдение, че присъденото обезщетение не съответства на установените по делото конкретни данни и на обществените представи за справедливост. Моли за касиране на въззивното решение в обжалваната му част и за постановяване на друго по същество, с което исковата претенция да бъде отхвърлена за горницата над 5 000 лв.

Претендира присъждането на разноски, сторени при инстанционното развитие на производството.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следния въпрос, който според касатора е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд: Следва ли съдилищата да се съобразяват с нормативно установените лимити при определяне размера на обезщетението, дължимо вследствие на ПТП, на широкия кръг правоимащи съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС?, обоснован в хипотезата на допълнителния селективен криетерий за 2 достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с бланкетно въведено твърдение, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Касаторите – ищци С. Е. Г., С. М. С. и Р. С. Р. поддържат, че решението в обжалваните от тях части е неправилно - незаконосъобразно и необосновано.

Считат, че въззивният съд не е взел предвид всички установени по делото факти и обективно съществуващи обстоятелства от значение за определяне на справедлив размер на обезщетенията за претърпени неимуществени вреди, не е отчел общественото възприемане на справедливостта на съответния етап от развитието на обществото и икономическата конюнктура в страната, в резултат на което неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и драстично е намалил присъдените от първоинстанционния съд обезщетения.

По изложени подробни съображения молят за касиране на въззивното решение в обжалваните от тях части и за уважаване на исковете им за: още 60 000 лв. (горницата над 80 000 лв. до 140 000 лв.) за С. Е. Г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2018 г.; още 50 000 лв.

(горницата над 80 000 лв. до 130 000 лв.) за С. М. С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2018 г., и още 15 000 лв. (горницата над 35 000 лв. до 50 000 лв.) за Р. С. Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2018 г. Претендират разноски.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите – ищци са формулирали следните въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: 1. Следва ли въззивният съд при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в ППВС № 4/1968 г., и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства, и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост? и 2.

Следва ли съдът при определяне на справедлив размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид, наред с указаните в ППВС № 4/1968 г., и нормативно посочените нива на застраховатено покритие за неимуществени вреди, причинени на трети лица, както и икономическата конюнктура в страната, съобразно с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?

По така поставените въпроси касаторите се позовават на допълнителната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като цитират следната съдебна практика, в противоречие с която считат, че се е произнесъл въззивният съд: ППВС № 4 от 23.12.1968 г., решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 43/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 1 04 от 25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. д. № 3343/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 114 от 03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 88 от 17.06. 2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 101 от 03.07.2014 г. по т. д. № 3

439/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 17.10. 2014 г. по т. д. № 3594/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 60120 от 01. 11.2021 г. по т. д. № 1523/2020 г. на ВКС, II т. о., решение № 60137 от 11. 11.2021 г. по т. д. № 1920/2020 г. на ВКС, II т. о., решение № 31 от 02.03. 2021 г. по т. д. № 2962/2019 г. на ВКС, II т. о. и решение № 60140 от 11. 11.2021 г. по т. д. № 1905/2020 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос № 1, респ. решение № 749 от 05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 124 от 11.11.2010 г. по т. д. № № 708/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. – по въпрос № 2.

В писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК всяка от страните излага съображения за отсъствие на релевираните от насрещната страна основания за допускане на въззивното решение в съответните му части до касационен контрол, а по същество – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При определяне на размера на дължимите обезщетения решаващият състав на АС Варна е посочил, че съобразява момента на настъпване на вредите и събраните гласни доказателства, съгласно които починалият е бил млад (само на 21 години), жизнен, работоспособен човек, в разцвета на житейските си сили, издържащ ищците С. Г. и С. С. с доходи от трудово правоотношение; неговата смърт е причинила много сериозен стрес на ищците Г. и С., който не е преодолян; същите са претърпели и продължават да търпят негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за тях човек, като е безспорно, че между починалия и ищците са съществували отношения на привързаност, грижа и разбирателство, били са прекрасно и задружно семейство, като ищцата Г. след забременяването си се преместила да живее при него на семейни начала; ищцата Г. много тежко преживяла смъртта на Р.ов (била „ужасно разстроена“, „много зле“, „била в шок“); за преодоляване на състоянието си се наложило да взема успокоителни, ходила на психиатър.

Така въз основа на събраните гласни доказателства съдът е приел, че ищцата Г. много тежко е преживяла внезапната загуба на най-близкия си човек, с когото, вследствие фактическото съжителство, са създали семейство, и който е бил надеждата за духовна и материална опора при отглеждането на тяхното дете.

По отношение на ищцата С. е прието, че същата е останала без бащина грижа и подкрепа още от невръстна възраст, като безспорно чувството за липсата на родителя ще се засилва и осъзнава, доколкото загубата е невъзвратима и ще се проявява осезаемо в бъдеще като сериозна 4 психологическа травма.

С оглед горното и като е посочил, че отчита установените в процеса преживени морални болки и страдания, които ищците ще продължават да търпят, и момента на тяхното настъпване, решаващият съдебен състав е приел, че е справедливо на ищците Г. и С. да се определи парично обезщетение за неимуществени вреди, причинени им вследствие смъртта на Мустафа С.ов Р.ов, в размер на 120 000 лв. за всяка една от тях, като предвид необжалвания и приет от ответника размер на неимуществени вреди от 140 000 лв. за ищцата Г. и 150 000 лв. за ищцата С. (решението се обжалва за присъдените суми над 80 000 лв. за всяка от ищците), и като се приспаднат изплатените им до момента обезщетения в размер съответно на 60 000 лв. и 70 000 лв., сумите, които следва да им бъдат присъдени, са съответно по 80 000 лв. за всяка от ищците и първоинстанционното решение следва да бъде отменено за разликата над 80 000 лв. до присъдените 140 000 лв. за ищцата Г. и за разликата над 80 000 лв. до присъдените 130 000 лв. за ищцата С..