Решение № 5795 от 14.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5795 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ДОРА З. ИЛИЕВА Въззивно гражданско дело № 20261100506619 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 436, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 268311 от 21.05.2025г., подадена от ЗАД „Дженерали застраховане“ АД срещу Съобщение /с характера на Постановление/ с изх. № 4454 от 09.06.2026г., по изп. Дело № 20267880400274 на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КСЧИ, с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя длъжник с вх. № 3242 от 02.06.2026г., - за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, прието за събиране в полза на взискателя и за намаляване размера на таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ.

Жалбоподателят- длъжник в изпълнителния процес твърди, че приетото за събиране адвокатско възнаграждение е прекомерно и не отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото. Поддържа, че застрахователите са нормативно задължени да образуват и поддържат технически резерви, част от които включва плащания по всяка доброволна или съдебно предявена претенция, което обстоятелство подлежи на съдебен контрол. Поддържа, че вземането по изпълнителното дело е заплатено в рамките на кратък срок – с оглед наложения, ведно с поканата за доброволно изпълнение запор. Счита, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение само по т. 1 на чл. 10 от Наредба № 1/2004г. в минималния размер от 102,26 евро., доколкото единственото извършено процесуално действие от адвоката пълномощник се свежда до подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство и посочване на изпълнителен способ – запор, но с оглед редовността на молбата.

Счита, че като последица от ревизиране на размера на адвокатското 1 възнаграждение, пропорционално следва да бъде ревизирана и определената по т. 26 ТТРЗЧСИ такса при отчитане на законовоопределените размери.

С изложените доводи жалбоподателят мотивира искането си за отмяна на атакуваното постановление и вместо него - постановяването на друго, с което адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намалено до минималния размер, като бъде коригиран и размерът на начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендира присъждането на разноски.

Постъпило е становище по подаденото възражение от името на взискателя „Чико“ ООД, с което се оспорва изцяло подадената жалба като неоснователна и недоказана. Поддържа се, че длъжникът не е изпълнил доброволно задължението си в продължение на месеци, с оглед издадения още на 08.01.2026г. изпълнителен лист. Посочва, че плащане не е постъпило нито преди образуване на изпълнителното производство, нито след изпращане на извънсъдебни покани. Оспорват се твърденията касаещи ниската фактическа и правна сложност на делото, тъй като събирането на вземането налагало обстойно проучване на имущественото състояние на длъжника и избор на подходящи способи за изпълнение, както и проследяване на постъпленията и постоянна текуща комуникация с органа по принудително изпълнение.

Позовавайки се на съдебна практика изтъква, че доколкото длъжникът е застрахователно дружество, разноските за адвокатско възнаграждение имат и санкционен характер, тъй като кредиторът е длъжен да търпи незаконно забава. С тези доводи, моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КСЧИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 2026788040027420267880400274 на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КСЧИ е образувано по молба от 01.06.2026г. от името на „Чико“ ООД, чрез пълномощника – адв. Д.Ц. - за събиране на сумите по изпълнителен лист № 1827 от 05.03.2026г., издаден по гр. д. № 20241110136459/2024г. С изпълнителения лист Дженерали Застраховане АД е осъдено да заплати на „Чико“ ООД сумата от 3709,50 лв. – застрахователно обезщетение за причинени щети на л.а. полуремарке „Кайзер“ ****, с рег. № ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2024г. до окончателното плащане, както и сумата от 1218,25 лв. – разноски в първоинстанционното производството и сумата от 439,57 лв. – разноски във въззивното производство.

С молба от 01.06.2026г. по чл. 426 ГПК взискателят е възложил на ЧСИ образуването на изпълнително дело и събирането на сумата, посочена в изпълнителния лист, както и сумата от хонорара по изпълнителното дело, за което да бъде извършена проверка относно притежаваните от длъжника банкови сметки и налагане на запор върху същите. Ведно с молбата за образуване на изпълнително дело, е приложен и Договор за правна защита и съдействие между взискателя и пълномоника, според който на адв. Д.Ц. за образуване на изпълнителното дело са платени в брой: сумата от 100 евро – за образуване на делото и 700 евро – съобразно материалния интерес по делото.

2

На 02.06.2026г. ЧСИ е връчил на длъжника „Дженерали застраховане" АД покана за доброволно изпълнение, в която е посочен размерът на задължението по изпълнителното дело: 4 862,36 евро, от които: главница в размер на 1 896,64 евро, законна лихва в размер на 551.38 евро за периода 26.02.2024г. – 16.06.2026г.; 1062,45 евро – присъдени разноски; 800 евро – разноски по изпълнителното дело; 551,89 такси по Тарифа към ЗЧСИдължими към 16.06.2026г. На длъжникът бил предоставен двуседмичен срок за доброволно изпълнение на задължението.

На същата дата – 02.06.2026г., от длъжникът постъпило възражение срещу приетите за събиране суми, с искане до съдебния изпълнител за намаляване, поради прекомерност, на разноските по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение за изпълнителния процес, респективно възразил пропорционално да бъде намален и размерът на дължимата такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ.

От писмо с вх. № 101990/29.07.2026г. от ЧСИ, рег. № 788 се установява, че на 09.06.2026г. дължимата по изпълнителния лист сума в размер на 4859,69 евро е изцяло постъпила по сметка на ЧСИ.

С обжалваното Съобщение /с характера на постановление/ с изх. № 4454/09.06.2026г., ЧСИ оставил без уважение възражението на длъжника срещу адвокатското възнаграждение на взискателя и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 436, ал.

1 ГПК от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима, което предпоставя разглеждането й по същество.

Предмет на производството по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от съдебния изпълнител. Според т. 2 ТР № 3/2015г. ОСГТК на ВКС, постановление за разноски представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. В случая, такова произнасяне е обективирано в поканата за доброволно изпълнение, която съдържа освен вземането, удостоверено с изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист и произнасяне по отношение размера на разноските.

В поканата за доброволно изпълнение по отношение на разноските е включена сумата от 800 евро за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя.

По отношение на размера на така приетото за събиране в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение и начислените по реда на т. 26 ТТРЗЧСИ такси е постъпило възражение за прекомерност по смисъла на чл.

78, ал. 5 ГПК, което ЧСИ не е уважил.

Задължението на длъжника за разноски в изпълнителното производство е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК, според която, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Според т. 6 на ТР №2/2013 г., по т.д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, взискателят прави разноски за образуването на изпълнителното дело, 3 по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждението на един адвокат, от които /при възражение на длъжника или някой от присъединените кредитори/ се признава тази част, която съответства на действителната и правна сложност на изпълнителното дело с оглед конкретиката на всяко едно изпълнително производство.

При изрично въведено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че взискателят е представляван от адв. Д.Ц., по чиято молба е и образувано настоящото изпълнително производство.

Съобразно чл. 10, т. 1 от Наредбата № 1/2004 г., минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съобразно т. 2 от същата норма, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия насочени към удовлетворяване на парични вземания – ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от Наредбата, като дължимостта на възнаграждението е предпоставена от осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в извършването на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнително производство.

От материалите по изпълнителното производство е видно, че процесуалният представител на взискателя е подал молбата за образуване на изпълнителното производство, предвид което е налице хипотезата на чл. 10, т. 1 от Наредбата. Със същата молба е възложено на ЧСИ налагането на запор върху банковите сметки на длъжника. Освен посоченото, не се установява от материалите по изпълнителното дело процесуалният представител да е предприел други конкретни действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземания.

От една страна, при извършването на конкретна преценка за фактическата и правна сложност на изпълнителното дело въззивният съд констатира, че длъжникът е „Дженерали застраховане“ АД – платежоспособен титуляр на публично оповестени банкови сметки и активен участник в гражданския оборот, поради което поначало се предполага, че разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни регулярно паричните си задължения.

Изпълнителният лист, предмет на настоящото производство по принудително удовлетворяване на вземания е издаден на 05.03.2026г., а самото изпълнително производство, образувано на 01.06.2026г., в рамките на който срок, не се установява длъжникът доброволно да е погасил задължението. С оглед датата на връчване на ПДИ – 02.06.2026г., срокът за доброволно изпълнение на длъжника в рамките на изпълнителното производство е изтекъл на 16.02.2026г., като видно от постъпилото съобщение от ЧСИ, на 09.06.2026г., в рамките на срока за доброволно изпълнение, цялата сума, предмет на изпълнителния лист е постъпила по сметка на ЧСИ.

Настоящият въззивен състав съобрази още, че не се касае за съществен период от време, в рамките на който кредиторът търпи неизпълнение. На следващо място, длъжникът е застрахователно дружество, задължено да 4 поддържа технически резерви, обезпечаващи вземанията за застрахователни обезщетения.

При тези констатации, съдът приема, че образуваното изпълнително производство не е усложнено от фактическа и правна страна, а процесуалната активност на пълномощника се е изчерпала в подаването на молба за образуване на изпълнително дело и посочване на изпълнителен способ – запор, по отношение на парични вземания, което обстоятелство също не представлява особена фактическа и правна сложност, нито налага съществени процесуални действия от пълномощника на страната.