Решение № 91 от 20.02.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Благоевград, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Катя Сукалинска при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20221200500540 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „"Е" ООД, ЕИК, седалище и адрес на управление гр.Д. ул. Г.Д, представлявано от Ц.С.Л, чрез пълномощник адв.И. Й. Д., АК-Благоевград, срещу Решение № 500229/13.04.2022г., постановено по гр.д. № 455/2019г. по описа на Районен съд-Разлог, с което жалбоподателят е осъден да заплати на "Б" сумата от 23 236.76 /двадесет и три хиляди двеста тридесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/ лева, представляваща претърпени имуществени вреди вследствие на неизпълнение на Договор за приемане на плащания с банкова карта чрез ПОС от 29.03.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.04.2019г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 4 214.75 /четири хиляди двеста и четиринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева мораторна лихва за забава за периода от 17.07.2017г. до 30.04.2019г. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на дружеството-ищец съдебни разноски в размер на 2 668.26 /две хиляди шестотин шестдесет и осем лева и двадесет и 1 шест стотинки/ лева.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. Твърди, че съдържанието на исковата молба е неясно, вътрешно противоречиво, а фактите, които се навеждат в нея не съответстват на дадената от съда правна квалификация. Сочи, че страните са търговци, поради което искът погрешно бил квалифициран по ЗЗД, а не по ТЗ.

Не ставало ясно дали се претендира изпълнение на договор или неизпълнение ведно с обезщетение за забава или само обезщетение. Счита, че от съдържанието на исковата молба не става ясно дали претендираната сума е обезщетение за претърпяна загуба, пропусната полза или за двете, или обезщетение за вреди от деликт. Сочи, че в исковата молба липсва посочване на лицето, оспорило съответните транзакции и в какво качество, както и имало ли е при плащането в картата достатъчна наличност или не е имало. С изложеното обосновава теза, че правото на защита на въззивника-ответник в първоинстанционното делото е било нарушено, тъй като същият обективнопоради нередовна искова молба, не е разбрал фактите, на които е основан иска, респективно не е могъл адекватно да организира защитата си в процеса.

Сочи, че разплащателната сметка била трансформирана от банката в кредитна такава, поради което в случая процесното вземане следвало да бъде предявено като такова, дължимо на основание договор за кредит. С посоченото обосновава теза, че в случая съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, което е довело до погрешно възприета фактическа обстановка и погрешни правни изводи. Въззивникът твърди, че своевременно е заявил пред районния съд доказателствени искания, по които липсва произнасяне. Твърди несвоевременно допусната съдебна експертиза.

Твърди, че с даване ход на делото в откритото съдебно заседание на 10.05.2021г. ответникът е бил лишен от възможността да участва по делото в хода му по същество. Сочи, че за същата дата непосредствено преди заседанието въззивникът /ответник/ е депозирал молба за отлагане на делото поради невъзможност на пълномощника му да присъства, същевременно поради това, че последният не е имал възможност да уведоми клиента си за невъзможността да присъства в посоченото открито с.з. Твърди, че съдът е неглижирал тези обстоятелства и е дал ход на делото, като го е приключил по 2 същество, без да се произнесе по направените доказателствени искания на страната, същевременно го е лишил от възможността да иска сторените съдебни разноски. Въззивникът сочи още, че на 19.05.2021г., преди произнасяне на съда със съдебен акт, е депозирал молба за възобновяване на съдебното дирене, като искането било обосновано с посочване на допуснатите от съда процесуални нарушения. Сочи, че до депозиране на въззивната жалба в съда липсва произнасяне на районния съд по тази молба.

В жалбата се релевират твърдения за неправилност на извода на районния съд, че процесните транзакции били оспорени от картодържателите. Твърди, че по делото липсва и едно дори доказателство за такова оспорване. Твърди, че единствено в заключението на вещото лице се сочи за оспорване на транзакциите, но не от картодържател, а от картоиздател и представлява една дума - „оспорвам“. Защитата на плащането от страна на банката представлявала също една дума –„защитавам“, като при повторно натискане от страна на картоиздателя на бутона „оспорвам“, ищецът е преустановил „защитата“.

Оспорва като неправилен извода на съда, че ответникът е уведомяван за действията/бездействията на банката. Счита, че събраните по делото имейли не представляват доказателство за авторите на същите, а приложената нотариална покана има единствено печат за предоставянето й на нотариуса, но не и за връчването на същата. Сочи, че съгласно съдебната експертиза при ответника липсват данни за подобни имейли, като по делото липсват данни кой е техният автор.

Жалбоподателят твърди, че в случая ползвателят на услугата и картодържател е ползвал услуга на съответна стойност, след което е заплатил с валидна банкова карта, потвърдил е плащането с ПИН код и с авторизационна форма с подписа си, със собственоръчно изписване на имената и адреса си и на съответната сума, която е ползвана, разрешил е това плащане, сумата е била налична по сметката на картодържателя и същият никога не е оспорил плащането и ползваните от него услуги. Твърди, че ако направеното оспорване е неоснователно, то платените от ищеца суми следва да се търсят от задължените да платят субекти –оспорващите, а не от изправния търговец по сделка за предоставена услуга, покупко-продажба или друг вид търговски взаимоотношения.

3

Жалбоподателят твърди, че в случая не е извършил никакво нарушение на закона, не е ползвал неправомерно парични средства нито на банката, нито на друга институция, нито на физически или юридически лица; извършените разплащания са във връзка с предоставените от въззивника услуги на купувача –картодържател на картите, с които е извършено разплащането и на лицата, авторизирали с подписа си разплащането на точно тези суми, които са всъщност страни от банковите карти и са заплатени от ответника.

В жалбата се релевира довод, че авторизирането /блокирането/ на суми е инструмент, който цели да защити търговеца от недобросъвестни платци при продажба с отложено плащане /хотели, заведения, туристически услуги и др./, а не купувача или банката, предоставила ПОС терминал. Счита, че чрез предварителното блокиране на сумите се избягва възможността недобросъвестен купувач да откаже да плати услугата или стоката и размерът на блокираната сума е на риск на продавача и не е обвързан със задължението на банката да плати на заповед на наредителя. Твърди, че банката е длъжна да плати дори без да е налице авторизирана /блокирана/ сума. Твърди, че плащането е обвързано единствено от волята на картодържателя, знанието на ПИН кода, наличието на средства по картата и договорения лимит, ако има такъв. В случай, че в картата няма съответната сума, плащане не може да има осъществено.

С гореизложеното въззивникът обосновава искане за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане или отхвърляне на предявените искове изцяло като неоснователни. Претендира съдебни разноски. Не прави доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна – "Б", депозира чрез пълномощник -старши юрисконсулт Илия Атанасов, писмен отговор, с който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че от събраните пред районната инстанция доказателства, в това число съдебни експертизи, безспорно е установено нарушение на чл.36, ал.1 от Общите условия по Договор за приемане на плащания с банкови карти чрез ПОС на "Б", които са неразделна част от сключения между страните Договор за приемане на плащане с банкова карта чрез ПОС от 29.03.2016г., осъществено от въззивника на 13.04.2016г. и на 21.04.2016г., представляващо неправомерно приключване на авторизация с различни банкови карти за 4 сумите в размер на 9 585 лева и 9 364,70 лева, които многократно надвишават допустимия лимит. Твърди, че на 02.06.2016г. въззивникът е осъществил и приключване на авторизация по банкова карта за сумата от 14 865 лева без преди това да е извършена авторизация. Сочи, че сметката на дружеството/въззивник/ е била надлежно заверена от "Б" с трите посочени сметки по цитираните ПОС операции. Сочи, че след оспорване на транзакциите от страна на картодържателите и приключване на процедурата по оспорване, "Б" е възстановила неправомерно удържаните от картите им средства, като сумата е удържана от сетълмент сметката на "Б", поради което последната е предявила срещу жалбоподателя претенциите за възстановяване на сумите по неправомерно осъществените транзакции, като е задължила служебно сметката му на основание чл.63, ал.5 от ОУ. Счита за правилен и съответстващ на събраните по делото доказателства извод на районния съд, че в резултат на нарушенията на договорните си задължения въззивникът е ощетил въззиваемия със сумата от 23 236,76 лева, представляваща претърпените имуществени вреди от неизпълнение на Договор за приемане на плащане с банкова карта чрез ПОС от 29.03.2016г., ведно със законна лихва за забава в размер на 4 214,75 лева, тъй като търговецът /жалбоподателят, не е осигурил по сметката си в "Б" средствата в пълен размер до стойността на правомерно оспорените транзакции /по аргумент на чл.63, ал.6 от ОУ/.

Въззиваемият счита наведените във въззивната жалба въпроси и съждения за хаотични, неотносими към предмета на делото и неоснователни. Сочи, че събраните по делото извлечения от сметка на въззивника, извлечения от електронната система и приетата съдебно-техническа експертиза, доказват в случая оспорванията и осъществените парични трансфери. Счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е уведомен за претенциите на Банката /въззиваем/ за липса на достатъчна наличност по сметките на първия, с които да се покрият задълженията по оспорените транзакции, като сочи разписка към процесната нотариална покана, удостоверяваща връчване на поканата на въззивника на 17.07.2017г. Счита, че представените от въззивника с отговора на исковата молба авторизационни форми не доказват правомерността на тразакциите, тъй като не са надлежно оформени поради липса на подпис на картодържателя на разписките от ПОС терминал, както и липса на данни за търговеца в самите авторизационни форми. Сочи още, че по делото пред районния съд ответникът не е 5 представил доказателства за услугите, за които се твърди, че са извършени транзакциите, каквото задължение е имал съгласно чл.65, ал.3 от ОУ.

С изложеното въззиваемото дружество пледира за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не прави доказателствени искания. Претендира съдебни разноски.

В съдебно заседание за въззивника се явява договорен процесуален представител, който поддържа въззивната жалба. Заявява искане въззивният съд да се произнесе по доказателствените искания, сторени своевременно пред районната инстанция, по които твърди, че последната не се е произнесла. Счита, че липсата на произнасяне по тези искания е довела до постановяване на атакувания съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка. Пледира за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение, с което предявените претенции бъдат отхвърлени изцяло.

Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК.