Решение № 3135 от 18.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3135 гр. София, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110139199 по описа за 2021 година

Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.

Производство по делото е образувано по искова молба от ТР. С. Б. против [фирма], с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1320,56 лева, представляваща главница за периода от 23.10.2011 г. до 23.03.2012 г. и сумата от 365,56 лева, представляваща лихва за периода от 17.12.2011 г. до 26.11.2014 г., за които е издаден изпълнителен лист от 16.02.2015 г. по ч.гр.д.№ 67874/2014 г. по описа на СРС и е образувано изп.дело № 20158410406371 по описа на ЧСИ Н.М., с район на действие СГС, поради настъпила погасителна давност.

В исковата молба ищцата поддържа, че не дължи сумите, за които на 16.02.2015 г. срещу нея е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 67874/2014 г. по описа на СРС, 71 състав, тъй като в продължение на две години взискателя – настоящ ответник не е поискал извършването на изпълнителни действия по образуваното изп.дело № 20158410406371 по описа на ЧСИ Н.М., с район на действие СГС, съответно последното е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В тази насока ищцата се позовава на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на съдебна практика относно допустимостта на исковите претенции. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата моли съда да постанови решение, с което да установи недължимостта на процесните суми, тъй като вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност, съответно не би могло да бъде 1 осъществявано принудително изпълнение срещу нея. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа се становище, че процесния изпълнителен лист е издаден в резултат на влязла в сила заповед по чл.410 ГПК, като с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК давността е прекъсната. Същата е прекъсната и в хода на изпълнителното производство – на 10.06.2015 г., когато взискателят е подал молба за предприемане на принудителни действия срещу длъжника. Отделно от предходното се твърди, че ЧСИ е предприемал активни действия, като всяко от тях е прекъсвало давността относно вземането. В резултат на предходното, до завеждане на исковата молба, погасителната давност по отношение на процесните вземания не е изтекла. Навеждат се и доводи, че длъжникът не може да се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност за вземане, което доброволно е платил. Поддържа се становище, че до датата на соченото от ищцата ТР приложение намира ППВС № 3/1980 г. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен заверен препис от ч.гр.д.№ 67874/2014 г. по описа на СРС, 71-ви състав, от което се установява, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с вх.№ 3162925/08.12.2014 г., подадено от [фирма] – настоящ ответник, на 16.12.2014 г. е издадена заповед за изпълнение против длъжника Т.Б. – настоящ ищец, за дължими суми за главница и лихва за ползвана топлинна енергия.

Видно от приложеното по ч.гр.д.№ 67874/2014 г. по описа на СРС съобщение е, че препис от издадената заповед е връчена на длъжника-настоящ ищец на 09.01.2015 г., като по делото няма данни да е подадено възражение.

Видно от отбелязването върху издадената заповед е, че на 12.05.2015 г. е разпоредено издаване на изпълнителен лист и такъв е издаден на 16.02.2015 г.

По делото е приложен заверен препис от изпълнително дело № 20158410406371 по описа на ЧСИ Н.М., с район на действие СГС, от което се установява, че същото е образувано на 10.06.2015 г. по молба на взискателя-настоящ ответник, въз основа на горепосочения изпълнителен лист, издаден на 16.02.2015 г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 67874/2014 г. по описа на СРС, с който настоящата ищца е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 1320,56 лева – за ползвана електрическа енергия за периода от 22.10.2011 г. до 23.03.2012 г., ведно със законна лихва за периода от 08.12.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 369,56 лева за периода от 2

17.12.2011 г. до 26.11.2014 г. и сумата от 123,08 лева – разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Видно от материалите по изпълнителното дело е, че след неговото образуване съдебният изпълнител е изискал справки относно трудовия и осигурителен статус на длъжника.

С разпореждане от 15.06.2015 г. ЧСИ е наложил запор върху вземания на длъжника за суми по банкови сметки в общо 8 банки, за което на същата дата са изпратени запорни съобщения.

На 15.06.2015 г. по изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е върната с отбелязване на пощенския служител „сменен адрес“. С разпореждане от 12.10.2016 г. ЧСИ отново е разпоредил на длъжника да се изпрати покана за доброволно изпълнение, която отново е върната като невръчена с отбелязване, че адреса е сменен.

На 29.05.2017 г. от взискателя-настоящ ответник е постъпила молба, с която се иска ЧСИ да предприеме принудителни действия по принудително изпълнение спрямо длъжника чрез налагане на запор върху всички вземания на длъжника – трудови, пенсия или други налични суми по банкови сметки.

На 22.08.2017 г. до длъжника отново е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е връчена на същата дата.

На 25.08.2017 г. по делото е постъпила молба до ЧСИ от Киро Бориславов Асенов – син на длъжника, в която изразява желание да погаси задължението на месечни вноски.

Видно от приложените по изпълнителното дело извлечения и отбелязванията на гърба на изпълнителния лист е, че на 29.08.2017 г. по изпълнителното дело са постъпили 200 лева, на 04.12.2017 г. – 100 лева, на 30.04.2019 г. – 100,00 лева, на 14.10.2019 г. – 100,00 лева и на 16.03.2021 г. – 100,00 лева.

С разпореждане от 31.01.2018 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника Б., след което по изпълнителното дело са приложени молба от горепосоченото трето лице, че ще заплаща дължимите суми на вноски. След 31.01.2018 г. по изпълнителното дело не са извършвани други действия.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

3

Следва да се има предвид, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение доводите на длъжника за недължимост на претендираните със заявлението суми, които се позовават на факти и обстоятелства, настъпили в срока за възражение по чл.414 ГПК, се преклудират /в този смисъл са определение № 443/30.07.2015 г. по ч.т.д.№ 1366/2015 г., II т.о. на ВКС, определение № 576/16.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 4647/2015 г., IV г.о. на ВКС и определение № 214/15.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 1528/18 г. на IV г.о. на ВКС/. С оглед предходното, изложените в исковата молба доводи за изтекла погасителна давност след издаването на заповедта за изпълнение, но преди изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 ГПК и влизане в сила на заповедта, са преклудирани и съдът не ги обсъжда.

В конкретния случай, видно от приложения към настоящото производство заверен препис от ч.гр.д.№ 67874/2014 г. по описа на СРС, 71-ви състав е, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника Т.Б. – настоящ ищец на 09.01.2015 г., като в срока по чл.414, ал.2 ГПК не е подадено възражение. С оглед предходното, издадената заповед е влязла в сила на 26.01.2015 г. /първият работен ден след изтичане на 2-седмичния срок за възражение/.

Действително, подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не прекъсва давността /по аргумент от мотивите на т.14 от ТР № 2/2015 г. по т.д.№ 2/13 г. на ОСГТК на ВКС/, тъй като заповедното производство е част от изпълнителния процес. С изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение по чл.414, ал.2 ГПК обаче заповедта за изпълнение се стабилизира и спорът между страните е разрешен окончателно /в този смисъл са мотивите на решение №37/24.02.2021 г. по гр.д.1747/2020 г., IV г.о. на ВКС/. Неподаването на възражение от длъжника може да се приравни на признание на вземането от длъжника по чл.116, б.

„а“ ЗЗД, изразено с конклудентни действия и има за последица прекъсване на давността /в този смисъл са решение № 100/20.06.2011 г. по т.д.№ 194/10 г., I I т.о.на ВКС; решение № 131/23.06.2016 г. по гр.д.№ 5140/15 г., IV г.о. на ВКС/. Въз основа на влязлата в сила заповед се издава изпълнителен лист, като заповедта има ефект, близък на силата на пресъдено нещо, тъй като единственият способ за оспорване на вземането е подаването на иск по чл.424 ГПК поради новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. С оглед предходното, настоящият съд приема, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД и вземането се погасява с изтичане на 5годишна давност. При това положение считано от 26.01.2015 г. е започнала да тече 5годишна давност за погасяване на процесните вземания, която не е изтекла до приключване устните състезания пред настоящата инстанция. Това е така, тъй като давността е била прекъсната с образуване на изпълнителното дело на 10.06.2015 г. въз основа на редовна молба с посочен изпълнителен способ /по аргумент от мотивите на по т.10 от ТР № 2/26.06.15 г. по т.д.№ 2/13 г. на ОСГТК на ВКС/. По изпълнителното дело са извършвани редовно изпълнителни действия - налагане на 4 запори на 15.06.2015 г., с постъпване на молба от 29.05.2017 г. от взискателя-настоящ ответник за предприемане на действия по принудително изпълнение спрямо длъжника, на 31.01.2018 г. с насрочване на опис на движими вещи на длъжника , всяко от които има ефект на прекъсване на давността, като между отделните действия не е изминал период от две години и не е настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Съгласно разясненията по т.10 от ТР № 2/26.06.15 г. по т.д.№ 2/13 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело /като действие на съдебния изпълнител/, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника и др. Прекъсва давността по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо дали е поискан от взискателя или е предприет по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.н. С цитираното ТР е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, поради което по време на изпълнителното дело погасителна давност не е текла.

Разпечатката съдържа 32 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c4793dc-b4d2-47e3-8fa4-3e4764148001