Разпореждане № 10095 от 23.10.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Частно гражданско дело 5170/2026
- Вид
- Разпореждане № 10095
- Подписан
- 23.10.2026
- Състав
- Мария Емилова Антова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, пар.1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. ***
Районен съд – ***, XIV-ти състав в проведеното на 13.10.2026г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 5170 по описа на съда за 2026г., докладвано от Мария Ем. Антова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. ГПК, констатира следното:
Производството е по реда на чл.410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810, против длъжника А. К.
К., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за определени суми *** евро такса ангажимент.
Съдът, като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:
Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.
Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания, извън претендираната главница, са неоснователни. Съображенията за това са следните: Доколкото страна по договора е физическо лице, имащо качеството „потребител“, приложение намират разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
В чл.3 от процесния договор е предвидено, че за сключване на договора при фиксиран годишен лихвен процент потребителят заплаща такса „Ангажимент“ в размер на 47,7 % от размера на главницата. Процентът на таксата се определя от периода на кредита. Таксата е дължима в цялост към датата на усвояване на кредита. С цел финансово облекчение нейният размер се разпределя на равни части по погасителните вноски. При анализ на посочените разпоредби се стига до извода на неравноправност на посочената клауза, доколкото липсва всякаква яснота таксата за каква услуга, предоставена на потребителя, се дължи, при какви условия, с каква цел същата е предвидена, тоест какъв интерес на кредитора същата защитава с оглед предоставяне от негова страна на услуга/някакво друго действие по кредита. Няма яснота дали таксата всъщност не касае и действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действително, в договора е посочено, че таксата е включена в ГПР, но доколкото такава такса и то в размер близък до половината от заемната сума, въобще не е следвало да бъде начислявана, при всички случаи е налице нелоялна търговска практика и въвеждане в заблуждение на потребителя. Практиката на СЕС /т.90 от решение на СЕС по дело С-377/14; съображения 31 и 43 от Директива 2008/48/ приема, че от особено важно значение е потребителят да е бил информиран за общия разход 1 по кредита под формата на процент, изчислен по единна математическа формула, тъй като това води освен до прозрачност, но и до предоставяне на възможност на потребителя да направи сравнение относно предлаганите на пазара оферти и условия за отпускане на кредит, както и да прецени обема на задълженията, които поема. Също така, посочването в договор за кредит на по-нисък и/или по-висок от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, което пък следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Именно по посочените причини законът въвежда задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начина на формиране на ГПР, като по делото се установи, че в процесния договор за кредит това не е направено, а единствено е посочен общ размер на ГПР, който освен това, е и некоректно определен, което води до засягане на правата на потребителя в още по-съществена степен, тъй като последният е поставен в положение да тълкува клаузите на договора, а тази част от договора се явява особено важна за интересите на потребителя, поради което неяснотите и подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание, законът регламентира като порок от най-висока степен. Сходно е разбирането и в решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. Изложеното до момента дава основание да се приеме, че процесният договор противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до неговата недействителност, на основание чл.22 ЗПК. Съответно, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК в случай че договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В частта за разноските искането е основателно с оглед уважената част от заявлението, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 8,44 евро – държавна такса и 19,86 евро – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която А. К. К., ЕГН **********, с настоящ адрес по заявлението: гр. *** обл. *** , ДА ЗАПЛАТИ н а „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810 , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша” № 17, общ. Столична, обл. София, следните суми, а именно: *** евро главница по Договор за предоставяне на кредит № ***/*** г., обявен за предсрочно изискуем по имейл, ведно със законната лихва от 13.10.2026г. до окончателното изплащане на задължението, 2 както и сторените по делото разноски в размер на 6,80 евро държавна такса и 24,17 евро юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението В ЧАСТТА за сумите, както следва: 19,40 евро договорна лихва, начислена за период от ***г. до 05.10.2026г.; *** евро такса „Ангажимент“.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.
Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд – ***.
Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:
( Мария Ем. Антова )
3