Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3330 от 17.10.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 4158/2022
Вид
Решение № 3330
Подписан
17.10.2022
В сила
08.02.2023
Състав
Павел Тодоров Павлов

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3330 гр. Пловдив, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20225330104158 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Профи Кредит България” ЕООД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 2 408, 17 лева – главница; сумата 1 398, 12 лева – непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода 15.02.2020 г. – 03.03.2021 г.; сумата 667, 89 лева – лихва за забава за периода 16.08.2017 г. – 03.03.2021 г.; сумата 416, 64 лева – законна лихва за периода 03.03.2021 г. – 20.12.2021 г.; сумата 1 329, 95 лева – непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 21.12.2021 г. до окончателното й погасяване, дължими по Договор за потребителски кредит „Профикредит Стандарт“ № *******., Общи условия и Погасителен план към него, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *****, издадена по частно гр. дело № ****** по описа на ПРС - VІІІ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение.

Ответницата И. М. М. от гр. П. оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Претендира разноски. Прави възражение за недействителност на Договора, на който ищецът 1 основава претенциите си.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ******, издадена по частно гр. дело № ***** по описа на ПРС - VІІІ гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 2 408, 17 лева – главница; сумата 1 398, 12 лева – непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода 15.02.2020 г. – 03.03.2021 г.; сумата 667, 89 лева – лихва за забава за периода 16.08.2017 г. – 03.03.2021 г.; сумата 416, 64 лева – законна лихва за периода 03.03.2021 г. – 20.12.2021 г.; сумата 1 329, 95 лева – непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 21.12.2021 г. до окончателното й погасяване, дължими по Договор за потребителски кредит „Профикредит Стандарт“ № *******, Общи условия и Погасителен план към него,, както и разноските по делото в размер на 124, 42 лева – платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като в срока по чл.414 от ГПК е било подадено Възражение от ответницата, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между страните са били сключени Договор за потребителски кредит „Профикредит Стандарт“ № ****** и Споразумение от 09.06.2017 г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, както и Анекси към Договора - № *****, № ******, № ****** и № *******, по силата на които ищецът е отпуснал на ответницата кредит в размер на 5 000 лева със срок на кредита 36 месеца, както и пакет от допълнителни услуги в размер на 3 143, 52 лева – като от ответницата са били извършвани частични плащания до момента на подаване в съда на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение.

И Договорът, и Анексите към него, и Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, са редовни и не противоречат на императивните разпоредби на Закона – поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответницата доводи за нищожност на клаузите на същите, поради заобикаляне на Закона.

До приключване на устните състезания по делото ответницата не е ангажирала доказателства, от които да се установява, че е заплатила на ответника сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото и по частното гр. дело – в размер общо на 305, 45 лева – платени ДТ, както и юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 100 лева (по 50 лева за всяко 2 от двете дела).

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА И. М. М., ЕГН: **********, от гр.

П., ул. **** № ***, ет.***, ап.**, със съдебен адрес: гр. Б., ул. *** № **, ет.**, ап.***, адв.

Н. Р., ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, Седалище и адрес на управление: град София, бул. "България"№ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от ******** С. Н. Н. и Ц. Г. С., сумата 2 408, 17 лева – главница; сумата 1 398, 12 лева – непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода 15.02.2020 г. – 03.03.2021 г.; сумата 667, 89 лева – лихва за забава за периода 16.08.2017 г. – 03.03.2021 г.; сумата 416, 64 лева – законна лихва за периода 03.03.2021 г. – 20.12.2021 г.; сумата 1 329, 95 лева – непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 21.12.2021 г. до окончателното й погасяване, дължими по Договор за потребителски кредит „Профикредит Стандарт“ № ******, Общи условия и Погасителен план към него, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *****, издадена по частно гр. дело № *** по описа на ПРС - VІІІ гр. състав.

ОСЪЖДА И. М. М., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Профи Кредит България“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законни представители, направените разноски за производството по делото И ПО частно гр. дело № **** по описа на ПРС - VІІІ гр. състав В РАЗМЕР НА 305, 45 лева, КАКТО И юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 100 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – VІІІ гр. състав частно гр. дело № ******, ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3