Решение № 3985 от 07.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3985 гр. Варна, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Кунева при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело № 20233110106001 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Б. М. Х., ЕГН ********** от гр. *, ул. „*“ № * и Г. Ц. С., ЕГН **********5 , от гр. *, ул. „*, срещу „*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника сума в общ размер на 3 586.18 лева /три хиляди петстотин осемдесет и шест лева и осемнадесет ст./, включваща изискуема главница в размер на 3178.13 лева, изискуема редовна лихва за периода от 15.01.2013 г. до 02.01.2014 г. в размер на 244.80 лева, изискуема наказателна лихва за периода от 15.01.2013 г. до 27.03.2014 г. в размер на 163.25 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението – 28.03.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 318.72 лева /триста и осемнадесет лева и седемдесет и две ст./, представляваща направените по делото разноски, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 161/2014 по описа на ЧСИ Н*, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 4165/2014 г. по описа на PC-Варна.

В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по № 4165/2014 г. по описа на PC-Варна, ищците са осъдени солидарно да заплатят на * /*/” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, сумата от 3 586.18 лева, включваща изискуема главница в размер на 3178.13 лева, изискуема редовна лихва за периода от 15.01.2013 г. до 02.01.2014 г. в размер на 244.80 лева, изискуема наказателна лихва за периода от 15.01.2013 г. до 27.03.2014 г. в размер на 163.25 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението – 28.03.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 318.72 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.03.2014 г.

Твърди се, че срещу ищците било образувано изпълнително дело при ЧСИ Н*. Сочи се, че впоследствие дълга е прехвърлен на настоящия ответник и е бил конституиран по изпълнителното дело. Сочи се, че след образуване на изпълнителното дело на 07.04.2014 г. не са поисквани и извършени 1 изпълнителни действия, поради което по силата на закона изп. дело се е прекратило на 07.04.2016 г. Настоява се, че вземанията са погасени по давност.По тези съображения се моли за уважаване на исковете и претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която се моли за уважаване на иска и присъждане на разноски. Настоява се, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото разполага с изпълнителен титул за вземането си, като се сочи, че признанието на иска не е достатъчно, за да се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който се излага становище, което признава исковете. Обосновава подробно, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли разноските по делото да се възложат на ищците на основание чл. 78, ал.2 ГПК. Подчертава се, че с постановление от 19.03.2019 г. от съдебния изпълнител изпълнителното дело е прекратено и към настоящия момент не е налице висящо изп. дело спрямо ищците. Сочи се, че не е налице правен спор относно дължимостта на вземането, поради което не следва да му възлагат разноски. Сочи се, че и пред взискателя ищците не са се позовавали на изтекла давност и той да е продължил да изпълнява, нито извънсъдебно, нито в рамките на изп. процес. Моли се за уважаване на исковете при признание на исковете и възлагане в тежест на ищците на сторените разноски.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която искът се признава и се настоява за присъждане на разноски, поради това че не е дал повод за завеждане на делото.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.439, ал. 1 ГПК.

За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на задълженията и изтичане на законоустановения давностен срок. В тежест на ответника е да установи предприети спрямо ищеца валидни изпълнителни действия по принудително събиране на вземането по изпълнителния титул.

В случая е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване с окончателния доклад по делото, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по № 4165/2014 г. по описа на PC-Варна, ищците са осъдени солидарно да заплатят на * /*/” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, сумата от 3 586.18 лева, включваща изискуема главница в размер на 3178.13 лева, изискуема редовна лихва за периода от 15.01.2013 г. до 02.01.2014 г. в размер на 244.80 лева, изискуема наказателна лихва за периода от 15.01.2013 г. до 27.03.2014 г. в размер на 163.25 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението – 28.03.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 318.72 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.03.2014 г.; , че срещу ищците било образувано изпълнително дело при ЧСИ Н*; че впоследствие дълга е прехвърлен на настоящия ответник и е бил конституиран по изпълнителното дело; че по отношение на вземанията по 2 заповед за изпълнение по № 4165/2014 г. по описа на PC-Варна е изтекъл петгодишен срок от изискуемостта им.

Ответникът не оспорва, че вземането предмет на заповедта за изпълнение е погасено по давност, което налага извод за основателност на предявения иск за недължимост на вземането и същият следва да бъде уважен.

Неоснователен е доводът на ответника, че не следва да дължи разноски съобразно направеното от него признание на иска.

В случая не са установени предпоставките за присъждане на направените по делото разноски по предявения иск по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК.

За да се приложи тази разпоредба е необходимо да са налице две кумулативни предпоставки: признание на иска и ответникът с поведението си да не е дал повод за образуване на делото. Втората предпоставка не е налице, поради наличие на данни за извънсъдебни претенции от страна на ответника за заплащане на процесната сума /видно от представеното споразумение от 15.10.2020г./, както и е налице изпълнителен титул за същата, който може да бъде приведен в действие всеки един момент и ответникът да образува изпълнително дело. Възражението за погасяване на вземането по давност следва да се предяви по съдебен ред, за да има обвързващи кредитора последици и поради това сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца (в този смисъл Определение № 50010 от 23.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3372/2022 г., IV г. о.; Определение № 420 от 16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о.; Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.; Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о.). Освен това за ответника не възниква вземане за разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквото искане е заявено в отговора на исковата молба, тъй като основание за възлагането им на ищеца е отхвърлена искова претенция. В хипотезата на признато от ответника право и уважен иск ответникът няма право на разноски по арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК, като ирелевантен е фактът за повода за завеждане на делото (Определение от 13.02.2023 г. по ч.гр.д. № 477/2023 г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 50403 от 7.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3021/2022 г., III г. о.; Определение № 118 от 4.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №2418/2017 г., II г. о.).

С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложените разноските за държавна такса в полза на бюджета на съда по сметка на ВРС, в размер на 274,05лв.

В полза на адвоката на ищците следва да се присъдят разноски за осъщественото процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗА в предвидения в Наредбата минимален размер за всеки от ищците, а именно сумата от 985,13лв. в общ размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.

М. Х., ЕГН ********** от гр. *, ул. „*“ № * и Г. Ц. С., ЕГН **********5 , от гр. *, ул. „*, не дължат на „*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*, сума в общ размер на 3 586.18 лева /три хиляди петстотин осемдесет и шест лева и осемнадесет ст./, включваща изискуема главница в размер на 3178.13 лева, изискуема редовна лихва за периода от 15.01.2013 г. до 02.01.2014 г. в размер на 244.80 лева, изискуема наказателна лихва за периода от 15.01.2013 г. до 27.03.2014 г. в размер на 163.25 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението – 28.03.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 318.72 лева /триста и осемнадесет лева и седемдесет и две ст./, представляваща направените по делото разноски, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 161/2014 по описа на ЧСИ Н*, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 4165/2014 г. по описа на PCВарна, на основание чл.439 ГПК.

ОСЪЖДА „*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*, да заплати в полза на съдебната власт по сметка на ВРС, сумата от 274,05лв.

(двеста седемдесет и четири лева и пет стотинки), представляваща държавна такса, на основание чл.78, ал.6 вр. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*, да заплати на адвокат Л. А. Г., ЕГН **********, с лич. Номер 1600772310 от САК, с адрес гр. София, ул. Позитано №14, ет. 1,офис 4, сумата от 985,13лв.

/деветстотин осемдесет и пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита на ищците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ЗА.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4