Решение № 620 от 29.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20231100110181 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Първоначалната ищца М. Г. М. /в хода на процеса са конституирани по реда на чл. 227 ГПК наследниците и по закон В. П. С., С. К. Д., А. П. Т., М. К. П., И. М. М. и В. М. М./, твърди в исковата молба, че 16.01.2023 г., в гр. София се придвижва пеша по ул. „Цар Симеон“. На ъгъла на ул. „Брегалница“ с улица „Цар Симеон“, поради наличие на компроментирана тротоарна настилка /разбити и надигнати тротоарни плочки/, се спъва и пада. След инцидента постъпва по спешност във „ВМА – МБАЛ София“ АД. При преглед е констатирано счупване на бедрената кост. На 16.01.2023 г. е извършена оперативна интервенция, при която е отворена ставната капсула, извършена е резекция на остатъка от бедрената шийка и е екстрахирана бедрената глава. Поставена е метална глава и е извършена репозиция на ставата. Изписана е на 23.01.2023 г., с препоръка за използване на помощни средства и указания да не натоварва увредения крайник. След това продължава лечението в домашни условия.

Поддържа, че вследствие на обездвижването дълъг период не е била в състояние сама да се обслужва и да се грижи за битовите и физиологичните си нужди.

Самостоятелното обслужване е затруднено и понастоящем, тъй като при движение на увредения крайник изпитва силни болки, като освен това и самото движение на крайника е силно ограничено. Всичко това е дало отражение и на психиката й, като се оплаква от понижено настроение, тревожност, както и до нарушения на съня и вниманието й. Освен това е реализирала и разходи за лечението си в размер на 2 760 лв., за които разполага с фактура № 1000098541/18.01.2023 г., издадена от ВМА – 1

МБАЛ София“ АД.

Поддържа се в исковата молба, че тротоарът на който се е случил процесния деликт, е общинска собственост, като задължение на общината да го поддържа и ремонтира. Мястото, на което е настъпил се характеризира с усилен поток на движение от страна на автомобили и пешеходци, доколкото се намира в центъра на града.

Ето защо, на основание чл. 49 ЗЗД, се претендира присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв., за търпени неимуществени вреди и в размер на 2 760 лв., имуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и разходи за лечение, в резултата на инцидент на 16.01.2023 г. в гр. София, ведно със законна лихва от датата на деликта, съответно от датата на исковата молба за имуществените вреди.

Ответникът Столична община оспорва изцяло исковете по основание и размер, като излага подробни съображения в депозирания отговор. Оспорва механизма на увреждането и сочи, че описаното увреждане не е вследствие спъване в разбити тротоарни плочки. Сочи, че е изпълнявана задълженията си по текущо поддържане на процесния участък в съответствие с нормативната уредба. Сочи, че в периода 2016 – 2017 г., е изпълнен основен ремонт, включващ тротоари и пътни настилка. Настилката на тротоара на ул. „Цар Симеон“ е в много добро състояние и е от павета тип „бехатон“. Твърди, че компроментирани плочки няма в цитирания в исковата молба участък. Оспорва твърдението, че вследствие на спъване е настъпило увреждане на ищцата. Оспорва размера като завишен.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД, е чужди действия, с които е причинено пряко деликтно увреждане, при следните предпоставки: възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя; вреда; причинна връзка между деянието и вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на извършителя /която се предполага/. Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди.

Свидетелят К.С.М. /живеещ на семейни начала с В. М./, сочи той и детето му са отивали на детска градина, а М. е отивала до магазина. Точно при магазина се спънала, той е искал да я хване, но не е успял и тя е паднала. Препънала е краката или в корена на дървото, което е било на тротоара или плочките, защото бяха надигнати. Наранила си таза при падането. Викнали са „Бърза помощ“ и впоследствие са я приели във 2

ВМА. Тя много се е притеснила, защото са искали 2-3 хиляди лева за ставата. Боляло я е постоянно, в болницата е стояла 7-8 дена, след което са и направили операцията.

Останала е на легло, така и не е могла да стане. Идвали са рехабилитатори 2-3 месеца да я раздвижват, но така и не е могла да стане от легло. Впоследствие се оказало, че има рак и от това е починала. Инцидентът е станал на ул. „Цар Симеон“ и ул.

„Брегалница“, точно на завоя, като време - след 8.30 ч. сутринта, защото тогава са водели детето на градина.

На общината е възложено управлението на общинската пътна мрежа – чл. 19 ал.

1 т. 2 от Закона за пътищата. Съобразно разпоредбата на § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА общината е собственик на общинските пътища, улиците и булевардите.

Нормата на чл. 11 от ЗОС задължава общината да управлява вещите, общинска собственост, с грижата на добър стопанин. Освен това и съгласно разпоредбите на чл.

3 ал. 1 и чл. 167 от ЗДвП ответникът е бил длъжен да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в найкратък срок. Същото задължение произтича и от чл. 28, ал.1, вр. чл. 31 от Наредба за управление на общинските пътища на територията на Столична община, според текста на който общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че общината не е изпълнила задължението си да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.49 ЗЗД, вр. 45 ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Съгласно заключението на изслушаната и приета в настоящето производство съдебно медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, в резултат на инцидента М. Г. М. е получила закрито счупване на дясна бедрена шийка /в областта на дясна тазобедрена става/, причинило й трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни.

Хоспитализирана е по спешност КОТ- ВМА София, където на 18.01.2023 г. е оперирана – извършено е двуполюсно ендопротезиране на дясна тазобедрена става.

Проведена е медикаментозна терапия, приучена е да се движи с ПС, като частично натоварва крайника за 35 дни. Възстановителният период е продължил около 6 месеца.

Настоящия състав съобрази, че пострадалата е била на 75 г. към датата на падането, дългия период на възстановяване, както и обстоятелството, че причинените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата. Като взе предвид и вида на увреждането, както и обстоятелството, че пострадалата е търпяла ежедневни битови неудобства и дискомфорт, съдът намира, че сумата от 18 000 лв., 3 ведно със законна лихва от датата на деликта - 16.01.2023 г., представлява справедливо обезщетение. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. До пълният предявен размер от 30 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Основателна в пълен размер е и претенцията за имуществени вреди, за разходи за лечение, съобразно представената фактура, в размер на 2 760 лв. съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза извършените разходи са необходими за лечението на травматичното лечение.

На адв. Г. Х. следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, в размер на 800 лв., съответно на ищците, присъдена при разделност общо разноски в размер на 786,20 лв. за държавна такса и 240 лв. за експертиза, съразмерно на уважената част от исковете.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Столична община, Булстат 000696327, гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на В. П. С., ЕГН **********, с. Замфир, ул. „********, С. К. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „********, А. П. Т., ЕГН **********, гр. Ихтиман, ул.

„********, М. К. П., ЕГН ********, гр. София, ул. „********“, И. М. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „******** и В. М. М., ЕГН **********, гр. София, бул.

********, всички представлявани от адв. Г. Х., гр. София, район Слатина, ул.

********, на основание чл. 49 ЗЗД сумата от по 1/6 ид. част от 9 203, 25 евро или 1533,88 евро на всяка една от ищците /от 18 000 лв. или по 3000 лв. за всяка/, ведно със законна лихва от 16.01.2023 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат падане на тяхната наследодателка М. Г. М. на 16.01.2023 г. в гр. София, на ъгъла на ул. „Брагалница“ и ул. „Цар Симеон“, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен, както и да им заплати сумата от по 1/6 ид. част от 1411,17 евро или 235,19 евро за всяка /2 760 лв. или по 460 лв. на всяка от ищците/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, във връзка с процесния деликт, ведно със законна лихва от 11.09.2023 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на адв. Г. Х., гр. София, район Слатина, ул. ********, на основание чл. 38 ЗА, възнаграждение за адвокат в размер на 409,03 евро /800 лв./, при предоставена на ищеца безплатна адвокатска помощ.

ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на 4 основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на В. П. С., ЕГН **********, с. Замфир, ул. „********, С. К. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „********, А. П. Т., ЕГН **********, гр.

Ихтиман, ул. „********, М. К. П., ЕГН ********, гр. София, ул. „********“, И. М. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „******** и В. М. М. разноски в размер на 401,98 евро /786,20 лв./ за държавна такса и 122,71 евро /240 лв./ за експертиза, съразмерно на уважената част от исковете.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5