Определение № 119 от 05.03.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 92/2025
- Вид
- Определение № 119
- Подписан
- 05.03.2025
- Състав
- Георги Йовчев, Николина Петрова Дамянова, Даниела Илиева Писарова
Други актове по делото
- Разпореждане № 417 от 31.03.2025 · Николина Петрова Дамянова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229 ал. 1 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 557, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал.1, т.2 б. "а" · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 119 гр. Варна, 05.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20253001000092 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК , образувано по частна жалба вх. № 1799/21.01.2025г. от В. П. Г. от с. **********, Община *********, представляван от адв. В. А., срещу определение № 38/10.01.2025г., постановено по т. д. № 68/2024 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е спряно производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, до приключване, с влязъл в сила акт, на наказателното производство срещу A.A.
Н., което към момента се намира на досъдебна фаза-ДП № 264/2023г. на СПП – ОДМВР Варна.
В частната жалба се твърди неправилност на определението по съображения, че не са налице предвидените в чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК предпоставки за спиране на производството. Основното възражение на жалбоподателя е свързано с доводите, твърдението, че образуваното досъдебно производство е ирелевантно за образуваното производство, тъй като гражданският съд е компетентен да се произнесе по въпросите за вината на водача на увреждащия автомобил и противоправността на деянието. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Гаранционен фонд- гр. София.
1
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.
274, ал. 1, т. 1 ГПК, при наличие на правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата се преценява като неоснователна по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
В.
П.
Г.,
ЕГН
**********, с адрес: гр.
**************************************, срещу Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, с която са предявени искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.2 б. „а“ КЗ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на **********г. в гр. Варна, по вина на водача A.A. Н., управляващ лек автомобил ******** с рег. № **********, при което ищецът като пътник в автомобила претърпява увреждания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 12.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
За преценка наличието на основания за спиране на производството в посочената по-горе хипотеза, първоинстанционният съд е съобразил данните по представена справка от разследващите произшествието органи. Във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 264/2023г. по описа на СПП– ОД на МВР Варна, по което лицето, сочено в исковата молба като деликвент- A. Н., е привлечен като обвиняем, за престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „б“ във връзка чл. 342, ал. 1 НК. Въз основа на постъпилата информация, първоинстанционният съд е достигнал до извод за наличие на предпоставките посочени в чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК, за спиране на производството пред първоинстанционния съд до приключване на разследването за транспортното престъпление по образуваното досъдебно производство.
Изводът е правилен. Постановена е константна практика на ВКС, според която съдът спира производството по делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства, установяването, на които е от значение за 2 разрешаването на гражданско правния спор. Когато установяването на тези обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателно производство спирането на гражданското се извършва на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК. В останалите случаи производството по гражданското дело се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. За това обаче е необходимо съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, да констатира съществуването на престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора и че установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно.
Спиране на производството по гражданско дело на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 или т. 5 ГПК се постановява при тъждество на деликвента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателно производство. Еднозначно се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно- при образувано наказателно производство в съдебна фаза – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза - на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК /така напр. определение № 392/30.08.2022 г. постановено по ч. т. д. № 1544/2022 г., на II т.о., ТК, на ВКС/.
В случая, противоправното деяние на водача на увреждащия автомобил, което е обуславящо за деликтна отговорност и за обезпечаващата я отговорност на Гаранционен фонд, е предмет на образувано досъдебно производство и съответно наказателното производство се явява преюдициално по отношение на производството по предявените искове по чл. 557, ал. 1, т. 2 КЗ. По въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е то и дали е виновен деецът, на основание чл. 300 ГПК евентуалната присъда, респ. споразумение, одобрено от наказателния съд, ще бъдат задължителни за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от деликта, поради което и изходът на образуваното наказателно производство 3 срещу причинилия произшествието водач, се явява от значение за исковото производство по чл. 557, ал.1, т.2 КЗ и последното подлежи на спиране.
Следователно, определението, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК до приключване на досъдебното производство, е правилно и следва да се потвърди.
Така мотивиран, ВнАпС, ТО, III-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 38/10.01.2025г., постановено по т. д.
№ 68/2024 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е спряно производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД, на основание чл. 274, ал. 3 т. 1 ГПК при предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК, с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4