Решение № 87 от 09.11.2023, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Мария Н. Т. Кръстанова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20211880100633 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 153 от ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от Изпълнителния директор А. А., чрез пълномощник, против В. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: ***. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като ищецът го е инициирал, за да може установи вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - 02.07.2020 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 28516/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 174 състав, което с Разпореждане от 21.07.2020 г. е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд Своге. В резултат на това, е образувано ч.гр.д. № 539/2020 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 540 от 27.10.2020 г., с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца следните суми: сумата от 54,23 лева – главница за топлинна енергия за периода от м.10.2016 г. до м.04.2017 г., в топлоснабден имот, находящ се в *****, аб. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2020 г. до изплащане на вземането, сумата о т 14,86 лева – законна лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2017 г. до 23.06.2020 г., сумата от 2,72 лева – главница за дялово разпределение за периода от м.03.2017 г. до м.04.2017 г.

1 з а посочения имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,87 лева – законна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 01.05.2017 г. до 23.06.2020 г., както и сумата от 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба ищецът излага, че ответницата като собственик на топлоснабдения имот е клиент (потребител) на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), поради което е обвързана от общите условия на ищцовото дружество, съгласно чл.

150, ал. 1 от ЗЕ, предвид че не е упражнила правото си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ да предложи специални условия. Твърди, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответницата дължи цената за нея, платима съгласно Общите условия месечно в 45-дневен срок от датата на публикуването на дължимите суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от дружеството, извършващо дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата – етажна собственост по местонахождение на имота. За дължимите суми за неплатена стойност на доставената топлинна енергия, за дялово разпределение и лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, която е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като са спазени изискванията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Цената на исковете е 54,23 лева – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия, 14,86 лева – лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, 2,72 лева – главница, представляваща незаплатено задължение за дялово разпределение и 0,87 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответницата на ищеца, като се претендира още и законната лихва за забава върху двете главници , считано от 02.07.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

От страна на ответницата, чрез назначения й особен представител, е подаден писмен отговор. Предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер. Оспорва се твърдението на ищеца, че между последния и ответната страна съществуват облигационни отношения. Възразява се, че ищецът не е предоставил топлинни услуги в процесния период с цена, възлизаща на претендираната в исковата молба сума, а ответницата не е консумирала топлинна енергия през процесния период. Обръща се внимание, че по делото липсват доказателства за публикуването в един централен и в един местен всекидневник на Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Прави се възражение, че задължението за главница за периода от м. 10.2016 г. до м.

04.2017 г. е погасено по давност, поради изтичане на тригодишен давностен срок. Особеният представител намира за неоснователна и претенцията за законна лихва, тъй като от страна на ищеца не са представени доказателства 2 за датата на публикуване на сметките за процесните задължения за периода от м. 10.2016 г. до м. 04.2017 г. на интернет страницата му. Възразява, че са налице неравноправни клаузи в приложимите общи условия, а именно чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г., като посочените договорни клаузи, регламентиращи падежа за изпълнение на задължението за плащане на стойността на топлинна енергия, следва да се приемат за нищожни на основание чл. 146, ал. 1 предл. 1 от ЗЗП, като неравноправни – противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на потребителите (купувачи).

Особеният представител твърди, че обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя (компютър или смартфон), което да му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможност за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. В открито съдебно заседание допълнително сочи, че неравноправна е и клаузата на чл. 50, ал. 3 от Общите условия от 2016 г., предвиждаща, че при спряно топлоподаване на имота лицето остава клиент на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата и заплаща на продавача сума за тази топлинна енергия, като от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че в процесния имот има спряно топлоподаване и спряна топла вода.

По делото са събрани писмени доказателства, представени от ищеца, неоспорени от страна на ответната страна, поради което съдът ги възприема, като автентични и верни. Приети са и заключения на съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и съдебно-счетоводна експретиза (ССЕ), които не са оспорени от страните и които съдът кредитира, като обективни и компетентно изготвени.

Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Към исковата молба е приложен нотариален акт от 11.10.2016 г. (л. 1819), който обективира договор за дарение на процесния недвижим имот, по силата на който ответницата е станала собственик на имота, както и нотариален акт от 05.05.2017 г. за покупко-продажба на същия имот, по силата на който имотът е продаден на трето за делото лице (л. 20 и л. 22).

Следователно, през исковия период (за главницата от м.10.2016 г. до м.04.2017 г., уточнен с молба от 08.11.2021 г. по делото) ответницата е собственик на имота, който няма данни да е бил обременен с вещно право на ползване на друго лице.

Не е спорно, че имотът се намира в сграда в режим на етажна собственост, в която се доставя топлинна енергия от ищеца. Видно от представения Протокол от 15.01.2001 г. на Общото събрание на етажната собственост на вх. ** на жилищен блок **, ж.к. ***, гр. **, ведно със списък 3 на абонатите към него (л. 25-29), с гласовете на присъствалите собственици е взето решение да се сключи договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, и издаване на обща, и индивидуални сметки, като впоследствие такъв договор е сключен между „Техем Сървисис” ЕООД – като изпълнител и етажната собственост, представлявана от упълномощените от ОС на етажната собственост лица – като възложител (л. 23-24), съгласно изискванията на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.). Също така е представен договор У-№ 144 от 29.07.2015 г. при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от ЗЕ (л. 3339), сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – като възложител и „Техем Сървисис” ЕООД – като изпълнител, съгласно който изпълнителят е приел да извършва дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградите ЕС в гр. София, при спазване на изискванията за ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г. По делото са приложени и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София от 23.10.2014 г., одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР (л. 40-41). С исковата молба е представено още съобщение към обща фактура (л. 30).

От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че сградата, в която се намира процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване през периода м.10.2016 г. - м.04.2017 г., че общият топломер е преминал периодичен метрологичен контрол съгласно изискванията, че е отчитан редовно и че технологичните разходи в абонатната станция са определяни правилно, отчислявани ежемесечно за сметка на ищеца. Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение, извършено от „Техем Сървисис” ЕООД за сградата и имота на ответника е в съответствие с методиката за дялово разпределение, описана в действащия Закон за енергетиката, но количеството е определено математически погрешно. Изравнителната сума за процесния период след корекцията, направена от СТЕ е 318,42 лева за получаване от ответницата, при положение, че същата е заплатила прогнозните количества топлинна енергия, т.е. месечните фактури, дължими за периода от м.10.2016 г. до м.04.2017 г.

Общата сума за топлинна енергия начислена от ищеца във фактури по прогнозни данни за абоната е 357,23 лева с ДДС, а изчислената от СТЕ сума за плащане възлиза на 38,71 лева с ДДС – главница за топлинна енергия.

Заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е изготвено в съответствие с приетото от вещото лице по СТЕ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

За основателността на предявените установителни искове за дължима цена за топлоенергия и за извършване на услуга „дялово разпределение“, дружеството-ищец следва да установи по делото следните обстоятелства: договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на доставената топлинна енергия за процесния период и 4 размера на нейната цена, както и че през процесния период за имота е извършвана услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия, за което на ищеца се дължи съответно възнаграждение, възлизащо на исковата сума.