Акт от 04.04.2011, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 283

Номер

283

Година

10.12.2010 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

11.26

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Николина Александрова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Ангел Фебов Павлов

Въззивно гражданско дело номер

20105100500357 по описа за

2010 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.17 от ЗЗДН и на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 27/06.10.2010 г. по гр.д. № 1410/2010 г. РС – К е наложил мярка за защита от домашно насилие в полза на П. М. С. и Х. Е. С. – и двете от гр.К, като е задължил Е. М. С. от гр.К. да се въздържа от извършване домашно насилие спрямо П. С. и Х. С. и му е забранил за срок от 10 месеца да приближава на 100 метра от семейното жилище, находящо се в гр.К. На Е. С. освен това е наложена глоба в размер на 500 лева, като същият е осъден да заплати по сметка на РС – К държавна такса в размер на 25 лева, както и да заплати на лицата, в чиято полза е наложена мярката, разноските по делото, съответно – 300 лева в полза на П. С. и 312 лева в полза на Х. С.. Със същото решение е постановено издаването на съответната заповед за защита и такава е издадена на същата дата.

В законоустановения срок срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от Е.М.С. В жалбата се сочи, че решението в частта му относно налагане на мерки за защита в полза на Х. Е. С., се явява недопустимо, като се твърди, че молбата до районния съд изхождала само от П. М. С., макар и да е подписана и от двете. Твърди се и необоснованост на първоинстанционното решение, като се излага становище за неправилна интерпретация на доказателствата по делото. Сочи се и това, че въззивният жалбоподател, който е съответно съпруг и баща на молителките, е полагал нужните грижи за семейството, както и това, че самият той е бил подложен на психически тормоз от страна на съпругата си П. С.. Конкретното искане, което се прави до въззивния съд, е обжалваното решение да бъде отменено „като неправилно, незаконосъобразно и необосновано”.

Във връзка с процесната жалба е подаден отговор от въззиваемите. В отговора са изложени твърдения в смисъл, че обжалваното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните доказателства.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.

Въззиваемите, редовно и своевременно призовани, не се явяват в същото съдебно заседание и не се представляват. От процесуалния им представител е постъпила писмена защита, с която се поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба.

Първоинстанционният съд е сезиран с молба от горепосочените П. С. и Х. С. против въззивника в настоящото производство Е. С.. В молбата се твърди, че първата посочена молителка и Е. С. са съпрузи от 1986 г., като от брака им е родена втората молителка Х. С.. От много години бракът им не протичал нормално. Ответникът Е. С. започнал перманентно да упражнява психически и физически тормоз върху молителките. Е. С. ограничил социалните контакти на съпругата си. Същият обиждал и унижавал молителките, като ги заплашвал и със саморазправа. Късно вечерта на 18.08.2010 г., в семейното жилище, представляващо апартамент № *, находящ се в гр.К, бул. „Б." № *, бл.*, вх. „*”, . *, ответникът, след като бил консумирал значително количество алкохол, започнал да обижда съпругата си, след което се нахвърлил върху нея, хванал я за косата и започнал да я скубе; саморазправата била прекратена от намесата на втората молителка Х. С.. След това Е. С. взел кухненски нож и, размахвайки го, се заканил на съпругата си и на дъщеря си, че ако извикат полиция, ще започне да ги коли. Успокоен от Х. С., която го уверила, че няма да викат полиция, ответникът напуснал жилището. Около 05:00 часа на 19.08.2010 г. Е. С. се върнал отново в семейното жилище, ритайки входната врата. Започнал да отправя на висок глас обидни думи към молителките, заплашил ги и с убийство. Около 10:00 часа на същата дата той излязъл отново от жилището, което било използвано от Х. С., за да извика полиция. Полицейски патрул посетил адреса, малко след като ответникът отново се прибрал в жилището. Последният отказал да говори с полицаите, като отправял обидни думи към молителките и заплашвал, че ще сложи край на живота си. П. С. и Х. С. отпътували за гр. Б. Ответникът продължил да ги тормози по мобилните им телефони. На 22.08.2010 г. (на следващия ден П. С. трябвало да се яви на работа) двете се прибрали в К, където не били допуснати до жилището от ответника Е. С., който им отправил заплахи за саморазправа. Това ги принудило да пренощуват в х-л „К”. Молителките се принудили да наемат квартира в гр.К. На 23.08.2010 г. те се опитали със съдействието на полицейски служители, за да вземат личния си багаж. Е. С. не отворил входната врата и започнал да изхвърля през прозореца различни вещи. Двете молителки депозирали жалба в РУ на МВР – К, във връзка с което ответникът бил задържан. Гореизложеното поведение на Е. С. породило у съпругата му и дъщеря му опасение относно осъществяване намеренията на ответника, включително опасение за физическото здраве на двете. Те изпитвали страх да се върнат в семейното жилище, а П. С. - и да посещава работното си място. Във връзка с изложените твърдения се прави искане да бъде издадена заповед за защита, като на Е. С. бъдат наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, а именно – задължение да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо двете молителки, както и да му бъде наложена забрана да приближава на 100 метра семейното жилище и местоработата на П. С..Иска се още на ответника да бъде наложена глоба в размер на 500 лева, както и да бъде постановено заповедта за защита да се изпълнява от органите на РУ на МВР – К.

Твърденията в молбата са оспорени от ответника – чрез процесуалния му представител – в съдебно заседание пред първата инстанция, като се сочи, че е налице „инсценировка” от страна на молителката П. С..

Предвид изложеното от молителите и направените от тях искания, е налице молба с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 2, ал. 1, чл. 3, т. 1 и т. 4, чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.

Настоящият съд намира обжалваното решение за валидно. Същото се явява и допустимо, включително в частта досежно налагане на мерки за защита в полза на Х. С.. В тази връзка следва да се посочи, че редакцията на молбата, с която е сезиран първоинстанционния съд и по-конкретно – излагането на дадени твърдения от гледна точка (с използвано единствено число) на молителката П. С., в това число изрази като „с ответника сме съпрузи”…, „от брака си с ответника имам родено дете”…, „същият започна да упражнява върху мен и дъщеря ни непрекъснат физически и психически тормоз”… и пр., съвсем не означава, че така изложените фактически твърдения, съответно – направените във връзка с тях искания – не изхождат и от името на втората молителка – пълнолетната дъщеря на П. С. – Х. С.. Последната е подписала молбата, в титулната част на която изрично е посочено, че се подава и от името на Х. С., като е направено изричното искане за защита в полза и на двете молителки. Нещо повече – към процесната молба е приложена и декларация от втората молителка, с която се декларират обстоятелствата, изложени в молбата. Молбата до първоинстанционния съд не е подадена от П. С. като представляваща дъщеря си, а от двете молителки, съвместно. Предвид това районният съд е дължал произнасяне и по искането за защита в частта му по отношение на втората молителка.

Обжалваното съдебно решение се явява и правилно.

По доказателствата и установената въз основа на тях релевантна фактическа обстановка:

По делото е приложено заверено копие от удостоверение за сключен граждански брак с дата ****** г., издадено от Община А, видно от което молителката П. С. (преди брака с фамилно име О.) и ответникът са сключили граждански брак на ********* г.

Съгласно приложената справка от РУ на МВР – К, на 19.08.2010 г. в 10:47 часа в дежурната част на управлението от мобилен телефон се е обадила молителката Х. С., която заявила, че родителите й се били карали цяла нощ. Във връзка с това на място бил изпратен автопатрул, който установил, че ответникът е пиян и се е заключил в една от стаите в жилището, отказвайки да излезе. След това полицейските служители „докладвали и консултирали евентуалните действия спрямо случая”, след което се върнали на адреса, където вече не намерили никой. На 23.08.2010 г. около 16:00 часа отново било получено телефонно обаждане в дежурната част на управлението, този път от двете молителки, които съобщили, че Е. С., бидейки пиян, се е заключил в дома им и не им давал възможност да си вземат дрехи и вещи от първа необходимост. Отново бил изпратен автопатрул. При това ответникът, освен че отказал да отвори вратата на жилището, заплашил и че ще се хвърли от прозореца, като междувременно хвърлил през прозореца тенджера по полицейските служители. Около 17:20 часа, докато двете молителки били в районното управление, пишейки жалба с молба за съдействие от полицейските органи, в управлението е получен нов сигнал от живеещия в същия блок П. Г., който съобщил, че ответникът Е. С. е изхвърлил през прозореца телевизора. Около 18:00 часа ответникът бил задържан от полицейски орган на основание чл. 63, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, тъй като нарушавал обществения ред и излагал на опасност здравето и живота си, заплашвайки да скочи през прозореца.

По делото са представени две декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от всяка една от молителките, с които се декларира, че съответната молителка е обект на домашно – физическо и психическо насилие – от страна на съпруга й, съответно – баща й Е. М. С. с ЕГН *, както и се декларират обстоятелствата, посочени в молбата, въз основа на която е образувано съдебното производство и изложени по-горе.

От обясненията на молителката Х. С. е видно, че същата е получавала материална подкрепа от ответника.

Видно от показанията на свидетелите М. Р. и З.Х. ответникът Е. С. е имал семейни проблеми, карал се със съпругата си, бил отчаян, като дори обмислял да сложи край на живота си. Е. С. държал много на дъщеря си – молителката Х. С. – и я подпомагал материално. Св. Р. сочи, че ответникът С. пие, но не злоупотребява. Св. Х. пък заявява, че не е виждал ответникът да буйства, но сочи и това, че последният му е разказал, как е хвърлил от прозореца телевизор заради семейните проблеми със съпругата му.

Съгласно показанията на св. А. М. ответникът Е. С. се възпротивявал на това приятелки на молителката П. С. да я посещават у дома или пък тя да излиза на кафе с А. М. и с други техни приятелки. Освен това често се случвало ответникът Е. С. да гони съпругата си и дъщеря си от жилището им, поради което се налагало те да преспиват другаде, включително у А.М.. През месец август 2010 г. също имало скандал, при който ответникът изхвърлил телевизора, била извикана и Полиция, след което двете молителки напуснали семейното жилище и отишли в Б. Скандалите в семейството били най-вече заради употреба на алкохол от страна на Е. С..

Св. Н.Б. сочи, че молителките имали проблеми и не можели да се разберат с ответника. Същата свидетелка чула от нейни близки, живеещи в един и същ блок заедно със страните по делото, че през месец август 2010 г. имало проблем, след което П. С. и Х. С. излезли на квартира. Н. Б. не е ставала свидетел на насилие от страна на ответника спрямо молителките, не е чувала за такова насилие, но знае от познати, живеещи в същия блок, че се чуват кавги.

Св. И. Г. заявява, че е била колежка с молителката П. С.. Последната идвала на работа разстроена и казвала на Г., че съпругът й пиел и я тормозел, пускал музика до сутринта, а молителката била на работа от 5 часа сутринта. Освен това П. С. отказвала да ходи на кафе с И. Г., обяснявайки, че ще си има проблеми вкъщи, тъй като съпругът й не й позволявал. През месец август 2010 г. ответникът два дни поред се обаждал на Г., заплашвал я и настоявал да му каже къде е съпругата му, като твърдял, че тя има връзка със съпруга на И. Г.. Същата не е ставала свидетел на упражнено от Е. С. насилие.

Разпечатката съдържа 42 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c4405be-bb69-45d7-a30e-02ddaa256910