Решение № 260227 от 26.02.2021, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260227 гр. П., 26.02.2021 г.,

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - П., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА при участието на секретаря Цветелина

Малинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 03442 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 1442/18.10.2019 г. по гр.д. № 03442 по описа за 2018 г. на РС-П. е допусната делба на недвижим имот: дворно урегулирно място с площ от 475 кв.м. по нотриален акт № А-162, т. III, нот. д. № 1340/1988 г. на нотариус при Районен съд П., а по скица 468 кв.м., представляващо УПИ IX-7811 в кв. 61 по плана на гр. П., кв. ***, при граници по този нотариален акт: улица, Й.Г., Д.Й. и А.И.Б., което дворно място представлява по КККР на гр. Преник поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на ПИ: гр. П., ул. „**” № 16, с пло 469 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./; номер по предходен план: 7811, кв. 61; парцел 9, при съседи: ***, ***, ***,

***, заедно с построените в същия поземлен имот сгради, а именно: двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 92 кв.м.; двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 11 кв.м.; едноетажна сграда с идентификатор *** от 20 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж; едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 28 кв.м., между и при части, както следва:

К.Д.С., ЕГН: **********

- 30/72 ид.ч.

Е.Д.Р., ЕГН **********

– 6/72 ид.ч.

Н.Д.Г., ЕГН **********

– 6/72 ид.ч.

Д.М.С., ЕГН **********

– 8/72 ид.ч.

Д.Г.Д., ЕГН **********

– 11/72 ид.ч.

Р.Г.Д., ЕГН **********

– 11/72 ид.ч.

След постановяване на решението, с което е допусната делба между страните, К.Д.С. е починал /на ** г./ и в производството по делото са конституирани наследниците му Л.Л.С., ЕГН ********** – съпруга, и С.К.Б., ЕГН ********** – дъщеря, съгласно удостоверение за наследници изх.№ 14/08.01.2020 г. Следователно съделители в производството с припадащата се на К.Д.С. квота в съсобствеността /30/72 ид.ч./ са Л.Л.С. и С.К.Б.. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Т.е. съделителите Л.Л.С. и С.К.Б. участват в делбата при равни квоти по 15/72 ид.ч.

В първото съдебно заседание по делото след допускане на делбата съделителят Р.Д. е направил искане за възлагане на първи етаж от делбения имот и е заявил претенции за подобрения. С протоколно определение в същото съдебно заседание претенцията за възлагане на имота е приета за разглеждане и е разпределена доказателствена тежест между страните, а искането за приемане за съвместно разглеждане в делбеното производство на претенции по сметки е оставено без уважение. Делбата е особено исково производство, но извън уредените специални правила, за него важат и общите разпоредби на ГПК. Предявяването на сметки в делбата е форма на обективно съединяване на искове във втората фаза на делбеното производство. Преценката за допустимостта на съединяването на исковете по общото правило на чл. 210 ГПК е правомощие на първоинстанционния съд. Макар в делбата претенциите по сметки да могат да се заявят и устно, те следва да отговарят на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1 ГПК – да бъдат ясни страните, обстоятелствата, от които произтичат, и искането до съда. В случая, нито от представената в съдебно заседание молба, нито устно ответникът е посочил за какви суми предявява исковете си, срещу кои лица и основанието за това. С писмената молба, представена в съдебно заседание, са посочени само приблизителни стойности, на които ответникът оценява подобренията в имота, като част от тях заявява, че са извършени заедно с наследодателя му Г. С.. Липсва яснота дали се претендира увеличената стойност на имота поради разходите и труда, които е вложил съделителят Р.Д., или се претендират разходите и труда, които е вложил наследодателят му Г.

С., в какво качество са извършени /на владелец или съсобственик, със знанието или без противопоставянето на останалите съсобственици/, кога са извършени, кои са ответниците по исковете /дали се предявявят срещу всички съделители или само срещу някои от тях/ и какви суми се претендира от всеки ответник. Съдът намира, че за да бъдат приети за разглеждане претенците по сметки, при което съдът дава правна квалификация и разпределя доказателствена тежест между страните, следва да са посочени в основни линии основанието, петитума и ответниците. Едва след това претенциите може да бъдат оставени без движение с указния за отстраняване на нередовности, като индивидуализиране на разходите по пера и др. По горните съображния искането на ответника Р.Д. за приемане за съвместно разглеждане на претенции за подобрения е оставено без уважение, което определение не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в двете групи определения по чл. 274, ал. 1 ГПК - не прегражда развитието на производството и не е посочено в закона като обжалваемо. Тези имуществени права могат да бъдат предявени в отделно производство /Определение № 27 от 9.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7531/2013 г., IV г. о., ГК, Определение № 191 от 11.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 194/2011 г., I г. о., ГК/.

Процесуалните представители на ищците молят съдът да постанови допуснатият до делба имот да бъде изнесен на публична продан.

От заключението на вещото лице Д.Н. по допуснатата от съда съдебно-техническа експертиза, се установява, че имотът е реално поделяем на два дяла – първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда със ЗП от 92 кв.м., ведно с механа, котелно и мазе с пазарна стойност 45 890,00 лв., и втори дял – втори етаж от масивната двуетажна жилищна сграда със ЗП от 66 кв.м., ведно със стълбищната клетка със ЗП от 11 кв.м. с пазарна стойност 34 480,00 лв. Вещото лице определя пазарната стойност на имотите по отделно, както следва: на ПИ с идентификатор *** – 23 450,00 лв., на двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор *** – 80 370,00 лв., на масивен гараж с идентификатор *** – 5200,00 лв., на стопанската постройка с идентификатор *** – 1920,00 лв.

Общата стойност на позмеления имот заедно със сградите според експерта възлиза на 110 940,00 лв., при която дяловете на съделителите са, както следва: Л.Л.С.

– 15/72 – 23 112,46 лв., С.К.Б. - 15/72 – 23 112,46 лв., Е.Д. Р. – 6/72 – 9244,98 лв., Н.Д.Г. – 6/72 - 9244,98 лв., Д.М.С. – 8/72 – 12326,64 лв., Д.Г.Д. – 11/72 – 16949,13 лв., Р.Г.Д.

– 11/72 -16949,13 лв.

Заключението е оспорено от ответниците, по чието искане е допусната тройна съдебно-техническа експертиза.

Според заключнието на вещите лица по нея пазарната стойност на имотите по отделно е, както следва: на ПИ с идентификатор *** – 25040,00 лв., на двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор *** – 45,150 лв. /в това число първи етаж 27090,00 лв. и втори етаж 18060,00 лв./, на едноетажна сграда с идентификатор *** – 4350,00 лв., на стопанската постройка с идентификатор *** – 4920,00 лв. , двуетажна сграда с идентификатор

*** – 4330,00 лв. Общата стойност на позмеления имот заедно със сградите според експертите възлиза на 83 790,00 лв. Посочват, че делбеният имот е неподеляем съгласно изискванията на ЗУТ и определените делбени части. Двуетажната жилищна сграда с идентификатор *** е с два самостоятелни входа и може да бъде разделена на два дяла. Сграда с идентификатор *** е функционално свързана с втория етаж на двуетажната жилищна сграда, поради което може да се обособят следните два дяла: дял 1 – първи етаж от жилищна сграда с идентификатор ***, едноетажна сграда с идентификатор *** – гараж, и ½ от ПИ с идентификатор ***, с пазарна стойност на този дял 43960,00 лв., и втори дял – втори етаж от жилищна сграда с идентификатор ***, едноетажна сграда с идентификатор ***, двуетажна сграда с идентификатор

***, и ½ от ПИ с идентификатор ***, с пазарна стойност 39830,00 лв.

Заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза не е оспорено от никоя от страните, поради което съдът възприема изложените в него стойности относно допуснатите до делба имоти.

По отношение способа за извършване на делбата:

Целта при извършване на делба е при възможност всеки съделител да получи дял в натура. Изборът на способ за извършване на делбата зависи преди всичко от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, като се отчита характер, вид и стойност на допуснатите до делба недвижими имоти и в частност дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на тези дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. В случая е допуснат до делба един поземлен имот заедно с построените в него сгради, които с оглед броя на съделителите и квотите им в съсобствеността, са реално неподеляеми.

По възлагателната претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК, съдът намира следното:

В делбения процес всяка страна-съсобственик реализира своето потестативно субективно право за ликвидирането на една спорна съсобственост и превръщането й в индивидуална собственост. Във втората фаза на делбата всеки съсобственик има възможността да заяви искане за възлагане по чл. 349 ГПК /288 ГПК отм./, ако делбеният имот е жилищен и неподеляем.

Преценката за наличие на фактите и тяхното подвеждане под конкретна правна норма за уважаване на заявената претенция се разглежда от съда след приключване на устните състезания. Разпоредбата на чл. 349 ГПК /288, ал. 3 ГПК отм./ сочи, че „ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с други имоти или с пари“. Основно законово изискване е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Процесният недвижим имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и пар. 1, т. 30 ДР ЗУТ /ДВ, бр. 1/2002 г./, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на събственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. По отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на наследството, сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя. Граматичното и логическо тълкуване на правната норма налагат извода, че изискването „при откриване на наследството“, изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция, направена по реда и срока по чл. 288, ал. 5 ГПК /отм./, няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството /в този смисъл Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС/.

В случая съсобствеността върху делбения имот е възникнала на основание дарение, обективирано в нотриален акт № А-162, т. III, нот. д. № 1340/1988 г. на нотариус при Районен съд П., по силата на което К.Д.С., Г. Д.С. и И. Д. Б. са придобили по 1/3 ид.ч. от имота, като страните по делото са универсални правоприемници на съсобствениците. Съделителите нямат общ наследодател, при смъртта на който да е въникнала съсобствеността помежду им, поради което хипотезата на възлагане на имота е неприложима. С оглед изложеното, доказателства, че направилия възлагателната претенция съделител не притежава друго жилище, не следва да бъдат обсъждани.

При това положение единствено приложимият способ за прекратяване на съсобствеността е по реда на чл. 348 ГПК, поради което следва да постановено допуснатият до делба имот да бъде изнесен на публична продан.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК /Определение № 335/01.07. 2015 г. по ч.гр.д. № 2020/2015 г. на ВКС/.