Решение № 463 от 09.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. София, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Силвия Тачева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20211100511755 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД срещу решение от 02.07.2021 г. по гр.д. №15899/2020 г. на Софийския районен съд, 81 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Д.З.” АД на основание чл.411 ал.1 КЗ сумата от 1066,07 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка №210592997 за ПТП от 22.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.04.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „Мерцедес 55АМГ“, застрахован при ищеца. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Д.З.” АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

1

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Установява се от Протокол за ПТП №1706574, съставен от длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, че на 22.11.2019 г. в гр. София се е осъществило пътнотранспортно произшествие с участници – Д.М.Х., управляващ автомобил „Опел Мовано” с рег. № ******, и Р.Ю.Р., управляваща автомобил „Мерцедес 55АМГ” с рег. № ****** к а т о е настъпило поради недостатъчен контрол върху управлявания автомобил от страна на водача на т.а. „Опел Мовано“, който е реализирал ПТП с намиращия се пред него л.а.

„Мерцедес 55АМГ”.

От представеното НП №19-4332-026174/12.12.2019 г., влязло в сила на 18.01.2020 г., се установява, че на Д.М.Х. е наложено административно наказание за това, че на 22.11.2019 г. при управление на т.а. „Опел Мовано“ с рег. № ****** поради недостатъчен контрол върху управляваното МПС е реализирал ПТП с намиращия се пред него л.а. „Мерцедес 55АМГ” с рег. № *******.

От показанията на свид. Р.Р. /водач на л.а. „Мерцедес 55АМГ”/ се установява, че процесното ПТП е настъпило в дъждовно и мрачно време, като свидетелят е видял паднали скали, поради което е намалил скоростта, подал е сигнал с аварийните светлини и е отбил вдясно, след което отзад е бил ударен от друг автомобил.

От показанията на свид. Д.Х. /водач на т.а. „Опел Мовано”/ се установява, че процесното ПТП е настъпило в дъждовно време при мокра настилка, като свидетелят след десен завой е забелязал спрял автомобил, но в последния момент не е могъл да спре и е ударил другия автомобил в задната му част.

Съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, процесното ПТП е настъпило при движение на т.а. „Опел Мовано“, който е застигнал движещия се пред него л.а. „Опел Мовано“ и поради недостатъчен контрол върху автомобила го е ударил отзад. Вещото лице сочи още, че от техническа гледна точка причините за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на т.а. „Опел Мовано“, който при управление на същия е допуснал удар в задната част на намиращия се пред него л.а. „Мерцедес 55АМГ”.

От изложеното съдът намира, че водачът на автомобил „Опел Мовано“ Д.М.Х. е осъществила деликт – при управление на автомобила виновно /чл.45 ал.2 ЗЗД/ е нарушил чл.20 ал.1 ЗДвП, т.е. налице е деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, като от причиненото ПТП са настъпили вреди за Р.Ю.Р. – увреден е собственият му автомобил, който е застрахован от ищцовото дружество. Неоснователни са твърденията на въззивника, че процесното ПТП е 2 настъпило по вина на водача на л.а. „Мерцедес 55АМГ”, който е нарушил разпоредбите на чл.24 и чл.40 ЗДвП. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, които са непротиворечиви, води безспорно и категорично до извода, че процесното ПТП е настъпило единствено и само по вина на Д.М.Х., който не е упражнил достатъчен контрол върху управляваното от него МПС.

Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20150560/02.07.2021 г., постановено по гр.д.

№15899/2020 г. по описа на СРС, 81 състав.

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. ******* да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****** ******, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3