Решение № 8605 от 11.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40642/2025
- Вид
- Решение № 8605
- Подписан
- 11.05.2026
- Състав
- МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 137 · Закон за енергетиката
- чл. 137, ал. 1-3 · Закон за енергетиката
- чл. 137, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 137, ал. 2 и ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 8605 гр. София, 11.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ИВ. И.НОВА
АНГЕЛОВА при участието на секретаря ДИАНА Й. Т. като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.НОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20251110140642 по описа за 2025 година
Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ във вр. с чл. 59 от ЗЗД срещу „Топлофикация София“ ЕАД за сумата от 5517 лева /2820,80 евро/ от общо заявена претенция в размер на 5 000 лева, представляваща цена за ползване на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция в сграда – етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „Дедеагач“ № 28, УПИ VI-163, кв. 58, м. „Красно село – Плавателен канал“ за периода от 13.07.2023г. до 16.07.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2025г. до окончателното плащане.
Ищецът-„Астра-С“ ЕООД твърди, че е собственик като възложител и изпълнител на присъединителен топлопровод и абонатна станция за захранване с топлинна енергия на жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „Дедегач“ № 28, изграждането на които му е възложено от „Топлофикация София“ ЕАД. Сочи, че на 29.08.2005г. е предал на ответника съоръжението, от който момент последният открил абонатни номера на отделните етажни собственици и започнал да го използва за доставяне на топлинна енергия. Излага, че макар и да е изпълнил предписанията на ответното дружество, последното не изкупило съоръжението, нито е заплатило разноските, направени от ищеца за изграждането им, и продължава да го ползва, облагодетелствайки се от стойността на продадената топлинна енергия чрез процесното съоръжение. Поддържа, че въпреки многократно отправяните покани ответникът необосновано отказва да изкупи съоръжението и да заплаща дължимата 1 цена за неговото ползване. Твърди, че с Решение по гр. д. № 5181/2014г. по описа на СГС, Решение по гр.д. № 6738/2016г. по описа на СРС, 143 с-в, Решение по гр.д. № 13247/2017г. по описа на СРС, 153 с-в, Решение по гр. д. № 36198/2019г. по описа на СРС, 153 с-в, Решение по гр. д. № 22525/2018г. по описа на СРС, 79 с-в и Решение по гр.д. № 39572/2023г. по описа на СРС, 178 с-в ответното дружество е осъдено да заплати цената за ползването на съоръжението за периода от 2014г. до 12.07.2023г.
Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от 5 517 лева / в открито съдебно заседание състояло се на 21.04.2026 год., на основание чл. 214 от ГПК, е допуснато увеличение на предявения иск /, представляваща цена за ползването на съоръжението за периода от 13.07.2023г. до 16.07.2025г. Претендира разноски.
Ответникът – „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца, като оспорва последният да е собственик на процесното съоръжение, което обуславя и отказът от изкупуване на съоръжението.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че ищецът е изградил /след съгласуване с ответника и съгласно подписан на 12.04.2005 г. предварителен договор с него за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, с предмет присъединяване на жилищна сграда, находяща се в гр. София, УПИ VI-163, кв. 58, м. „Красно село – Плавателен канал“, към топлопреносната мрежа/ присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду 65 мм, съответна дължина по трасе 9,0 м. и абонатна станция с мощност 100 кW за отопление и вентилация и 75 кW за БГВ. Установява се също така от приложеното разрешение за ползване от 29.08.2005 г., че строежът е изпълнен съгласно издадените строителни книжа и е разрешено ползването на сградата с изградените съоръжения за присъединяване. Не е спорно, а от приетите доказателства е видно, че съоръжението е въведено в експлоатация и се ползва от ответника за целите на преноса на топлинна енергия до обектите в етажната собственост.
В чл. 8 от приетия по делото договор за присъединяване на потребители от 2005 г. е предвидено, че „Астра-С“ ЕООД се задължава да изгради за своя сметка „строежа“, като до прехвърляне на правото на собственост върху строежа на топлопреносното предприятие, ищецът – потребител остава собственик на строежа. Съгласно чл. 24 от договора ответникът се задължава да придобие собственост върху изградените съоръжения, които да му бъдат прехвърлени от „Астра-С“ ЕООД при условията на чл.
137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ с договора за присъединяване, като до прехвърляне на собствеността на съоръженията, потребителят е техен собственик.
2
По делото е представена и покана от страна на „Астра-С“ ЕООД до „Топлофикация София“ АД, получена от последния на 29.05.2014 г., с която ответникът е поканен в 7-дневен срок да заплати цената на процесното съоръжение и дължимото се обезщетение за ползване.
По делото е изслушано и прието заключение на вещо лице по съдебнотехническата експертиза, от което се установява, че в съответствие с издаденото разрешение за ползване на процесния обект е узаконено ползването на абонатната станция в съответствие с действащата нормативна уредба. Процесната абонатна станция се ползва от ответника „Топлофикация София“ ЕАД - ТР „Земляне“ и са изпълнени всички технически изисквания и съоръжението е въведено в експлоатация.
Размерът на цената за ползване на процесното съоръжение за периода от 13.07.2023 год. до 16.07.2025 г. по определени от ДКЕВР цени е 5517 лева /2820,80 евро/.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 137 ЗЕ при присъединяване на потребители на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, като в случай, че изграждането на съоръженията се извършва от потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие, топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от клиентите.
В настоящия случай, по делото се установява, че след съгласуване с ответника ищецът „Астра-С“ ЕООД е изградил процесните съоръжения за своя сметка при наличие на всички строителни книжа, което се установява от приетите по делото писмени доказателства. След изграждането им съоръженията са станали собственост на ищеца, въведени са в експлоатация още през 2005 г. и се ползват от ответника за пренос на топлинна енергия до негови клиенти, вкл. и за исковия период, което се установява и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Възраженията на ответника, че ищецът не притежава материално правна легитимация са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1-3 от ЗЕ, когато съоръженията са изградени от клиент/клиенти, същите да са тяхна собственост след изграждането им и впоследствие с договор да следва да бъдат прехвърлени в собственост на топлопреносното предприятие. В унисон с разпоредбата и видно от чл. 8 и чл. 24 от Договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди от 12.04.2005 год. страните са договорили, че ищецът се задължава да изгради за своя сметка строежа, че същия е негов собственик до прехвърлянето му на ответното дружество. В случая доколкото липсват доказателства за разпореждане с правото на собственост по съответния ред върху съоръженията от ищеца, което е придобито от него по реда на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ вр. чл. 8 и чл. 24 от договора за присъединяване от 3
12.04.2005 год., то съдът прима, че при условията на пълно и главно доказване ищецът се легитимира като собственик на изградените от него топлопреносни съоръжения в процесния период, респ. е налице първата от кумулативните предпоставки от фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД.
На следващо място няма спор между страните, че ответника използва цитираните по – горе съоръжения и посредством същите осъществява доставки на топлоенергия в жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. София, ул. „Дедеагач“ №28, през процесния период.
Предвид изложеното съдът приема, че въпреки указаната му доказателствена тежест ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил вменените му по закон задължения да заплати цената за ползване на съоръженията или да изкупи същите, съобразно сключения между страните договор.
Неоснователно се явява и възражението на ответника, че със заплащането на цена за ползване на съоръжението от негова страна би се стигнало до неоснователно обогатяване за ищеца. До неоснователно обогатяване, но в полза на ответника, би се стигнало в случай, че бъде отречено правото на собственика на съоръжението да получава възнаграждение за ползването му от топлопреносното предприятие, на комуто именно е задължението за изграждането на необходимите съоръжения за присъединяване на новоизградените сгради към топлопреносната мрежа.
Съгласно приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза размерът на цената за ползване на съоръжението/абонатна станция/ за периода от 13.07.2023 год. до 16.07.2025 год., по определените цени на ДКЕВР съгласно Методика на ДКЕВР е в размер на 5517 лева. Ответникът не е ангажирал доказателства, че платил и обезщетение за ползване на съоръженията през исковия период, поради което съдът приема, че ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати обезщетение на ищеца за ползване на собствените му съоръжения за целите на своята търговска дейност по доставка на топлинна енергия на други абонати.
С оглед изложеното съдът приема, че предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен така както е предявен.
По разноските
Съдът, с оглед изричната претенция на стрните и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 948,55 евро, съразмерно с уважената част от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, с адрес: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б да заплати на „АСТРА-С“ ЕООД, ЕИК 121109986, с адрес в гр. София, ж.к. „Лагера“, бл.50, вх.Б, ап.27, представлявано от Петър Денчев, на правно основание чл. 137, ал.2 от ЗЕ, сумата от 5 517 лева (2820,80 евро), представляваща цена за ползването на съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищната сграда – етажна собственост, находяща се в гр.
София, ул. „Дедеагач“ № 28, УПИ VI-163, кв. 58, м. „Красно село – Плавателен канал“ за периода от 13.07.2023г. до 16.07.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2025г. до окончателното плащане и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 948,55 евро, представляваща сторените в производството разноски.
Решението подлежи на обжанване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5