Решение № 1369 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1369 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100504236 по описа за 2025 година

Образувано е по подадена въззивна жалба от ответницата Д. Д. И. срещу Решение № 816 от 16.01.2025 г., постановено по гр. д. № 40233/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 72-и състав, в частта с която е признато за установено, че Д. Д. И. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 383.02 лева представляваща мораторна лихва за период от 16.05.2021 г. до 26.03.2024 г. върху главница за доставена топлинна енергия в размер от 3 280.88 лева за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., както и сумата от 59.05 лева представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 03.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19607/24 г. на СРС. В частта с която ответницата е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 3 280.88 лева представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., както и в частта с която е отхвърлен предявения от „Топлофикация София” ЕАД срещу ответницата иск за сумата от 12.79 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.05.2021 г. до 26.03.2024 г, решението не е обжалвано, влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.

Във въззивната жалба се твърди, че процесното решение е незаконосъобразно, като се излагат следните съображения: първата инстанция неправилно приела, че ответницата е изпаднала в забава, тъй като съобразно ОУ на ищцовото дружество 30-дневният срок за плащане тече от датата на публикуване на задълженията в интернет страницата на дружеството, а в случая ищецът не представил доказателства кога точно са били публикувани задълженията на ответницата, като без тази дата не можело да се определи кога длъжникът е изпаднал в забава. Поддържа се, че забавата настъпвала само за изравнителните сметки, а не за месечните прогнозни фактури. Твърди се още, че ищецът не е доказал по категоричен начин, че за процесния период е съществувало задължение на ответника да заплаща цената на услугата за дялово разпределие, както и нейния размер. Поддържа още, че били нарушен и чл.36,ал.2 от ОУ на ищеца, тъй като дружеството не е представило доказателства за „уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане“ на тази 1 услуга. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

В законустановения е постъпил отговор на въззивна жалба, в който се излага становище за нейната неоснователност. Твърди се, че процесното решение е съобразено със събраните по делото доказателства и установената по подобен вид спорове съдебна практика. Моли съдът да потвърди решението на първата инстанция.

Трето лице помагач не взема становище.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Пред първата инстанция са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с които ищецът е искал да бъде признато спрямо ответника, че му дължи следните суми: 3 280,88 лева цена на доставена топлинна енергия за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 03.04.2024 г. до изплащане на вземането, 383,02 лева мораторна лихва за период от 16.05.2021 г. до 26.03.2024 г., 59,05 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 03.04.2024 г. до изплащане на вземането, 12,79 лева мораторна лихва за период от 16.05.2021 г. до 26.03.2024 г.

С решението си първата инстанция е признала за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 3 280,88 лева- цена на доставена топлинна енергия за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 03.04.2024 г. до изплащане на вземането, 383,02 лева- мораторна лихва за период от 16.05.2021 г. до 26.03.2024 г., 59,05 лева- цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 03.04.2024 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлила иска за сумата от 12,79 лева- мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до 26.03.2024 г.

За да постанови така обжалваното решение в частта за мораторната лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и главницата за дялово разпределение първата инстанция е приела, че по действащата общи условия на ищеца длъжникът изпада в забава и без да е поканен от кредитора, ако не плати в 45 дневен срок дължимата сума по общата фактура за съответния отчетен период. По отношение на дължимата сума за таксата за дялово разпределение първата инстанция е приела, че съобразно действащата нормативна уредба и ОУ на ищеца, клиентите на „ Топлофикация София“ ЕАД заплащат таксата за дялово разпределение на продавача на топлинна енергия, а не на търговеца, който извършва услугата за дялово разпределение.

По оплакванията във въззивната жалба за мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното: по делото пред първата инстанция не е било спорно, че периода за който са били претендирани процесните вземания за главница и лихви е бил 2021 г.- 2023 г. За процесния период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София " ЕАД на клиенти в град София (ОУ – 2

2016 г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г., като е несъмнено, че общите условия са влезли в сила, доколкото са били публикувани във в-к Монитор, а не Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР на които всъщност се позовава въззивника. Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че при действащите ОУ на въззивникът, длъжникът изпада в забава и без да бъде поканен, като се прилага правилото на чл.84,ал.1, изр. първо ЗЗД, съобразно което, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. По изложените съображения съдът намира за неоснователни доводите на въззивника, че за да изпадне ответницата в забава е било необходимо дължимите от нея суми да се публикуват на сайта на ищцовото дружество. За да определи дължимото обезщетение за забава върху вземанията за главница за топлинна енергия съдът използва електронен калкулатор, съобразно който задължението за лихва на ответницата за процесния период / 16.05.2021 г. до 26.03.2024 г../ съответства на претендираната от ищеца сума, а именно: 383.02 лева.

По оплакванията във връзка с дължимата такса за дялово разпределение съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл.

22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. и Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. С оглед на изложеното неоснователно се явява възражението на ответника, че ищецът не се явява легимиран да претендира дължимата сума по услугата за дялово разпределение, като от представените от ищцовото дружество писмени доказателства се установява, че размерът на дължимата такса за дялово разпределение възлиза на 59.05 лева.

По изложените съображения съдът намира, че решението на първата инстанция трябва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

3

По разноските:

При този изход на спора разноски се дължат на въззиваемата страна в размер на 50 евро- юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.78,ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25,ал.1 от НЗПП.

Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 816 от 16.01.2025 г., постановено по гр. д. № 40233/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 72-и състав в обжалваната част.

В останалата си част Решение № 816 от 16.01.2025 г., постановено по гр. д. № 40233/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 72-и състав не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА Д. Д. И., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал.1 ГПК във вр. с чл.273 ГПК, сумата от 50 евро.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на въззивника „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4