Решение № 1452 от 03.08.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………. / …………….. 2018 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на трети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА

МАКАРИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ

БАЖЛЕКОВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА при секретар

Габриела Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно гражданско дело № 1138 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.307, ал.3 ГПК, във вр. чл.258-чл.273 ГПК.

Настоящото разглеждане на делото е след постановено решение № 103/15.05.2018г. по т.д.№ 416/2018 г. по описа на ВКС - ТО, с което е отменено на основание чл.303, ал. 1, т. 1 от ГПК определение № 1774 от 25.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 1324/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено на основание чл. 233 от ГПК поради направен пред въззивния съд отказ от иска, въз основа на който е било образувано гр.д.№ 9986/2014 г. по описа на ВРС – 8-ми състав -, решение № 942 от 25.02.2015 г. и е прекратено производството по гр.д.№ 9986/2014 г. по описа на ВРС и по в.гр.д.№ 1324/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Причината за отменителното решение на ВКС е вписването на несъществуващо обстоятелство, което формално е обусловило процесуално представителство от лице, нямащо интерес да го твърди, поради което и решението по иска с правно основание чл. 29 от ЗТР е доказателство за същото.

В този смисъл е налице новооткрито обстоятелство за процесуалното правоотношение между страните и съда, настъпило по време на висящността на производството.

Въззивното производство е образувано по жалба от „Енерго-про продажби” АД - Варна срещу решение № 942 от 25.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 99860 по описа за 2014г. по описа на Районен съд – Варна, тридесет и девети състав, с което е осъден въззивника да заплати на „КНМ груп” ЕООД – Варна сумата от 61,88 лева, представляваща платена от праводателя му М.И.К. по договор за цесия от 30.04.2014г., при първоначална липса на основание стойност на начислена за периода от 15.01.2013 г. до 25.01.2013 г. електроенергия, след извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в с.Оброчище, ул.“Ленена Фабрика“ №11, с абонатен номер № ********** и клиентски № **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда /01.08.2014 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, както и е осъден въззивника да заплати на „КНМ груп“ ЕООД сумата от 350 лева, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, поради което следва да бъде отменено и на въззивникът да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Излага се становище, че процедурата по корекция на сметките няма характера на санкция към потребителя, тъй като задължението на последния произтича от договора за доставка и продажба на електроенергия и уредбата на чл. 38, ал. 3 от Общите условия на договора за пренос на електроенергия по електропреносната мрежа /ОУ на ДПЕЕМ/. Това не е отговорност за обезщетение на вреди от неизпълнение на договора, а е механизъм за разпределение между страните по договора на негативните последици при неточно измерване чрез средство за търговско измерване /СТИ/ на потребяваната електроенергия. По тази причина се поддържа, че клаузата на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕМ не е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите ЗЗП/, тъй като при отчитане на СТИ на повече от потребената електроенергия, то отново тази клауза на общите условия урежда механизъм за компенсация на потребителя.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба и за законосъобразност на обжалваното решение. Претендира се неговото потвърждаване, както и направените по делото разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

При новото разглеждане на делото въззивникът е направил възражение по допустимостта на производството, като е изложил, че с молба от 19.05.2015 г. ищецът е направил отказ от иска, което изявление е неоттегляемо и десезира съда по правния спор.

Няма спор между страните, че на посочената дата е постъпила молба от „КНМ груп“ ООД, представлявана от управителя Катерина Диденко, в която молба е направено изрично изявление за отказ от иска на основание чл. 233 от ГПК.

С влязло в сила решение № 764 от 25.10.2016 г., постановено по т.д.№ 762 по описа за 2015 г. на Окръжен съд – Варна е прието за установено по иска на П.Н.К. с правно основание чл. 29, ал. 1, предложение трето от ЗТР срещу „КНМ груп” ЕООД, представлявано от Катерина Диденко, че вписаните обстоятелства в търговски регистър със заявление 020150511170328, вписано под № 20150515113446 на АВп, по партидата на „КНМ груп” ЕООД относно увеличаване капитала на дружеството, приемане като нов съдружник на Катерина Диденко; приемане на нов дружествен договор; вписване на Катерина Диденко като управител и заличаване на П.Н.К. като управител, въз основа на протокол от общо събрание на съдружниците от 08.05.2015 г., са несъществуващи. С оглед на така изложеното отказът от иска се явява направен от лице, което не е разполагало с представителна власт по отношение на дружеството съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.

141, ал. 2 от Търговския закон. Съгласно чл.101, ал.1 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия на страните, като при установена нередовност е длъжен да я укаже на страната, да посочи начина на отстраняването и да определи срок за поправката. В съдебно заседание, проведено на 19.06.2018г., изрично е заявено от страна на ищеца, че не поддържа депозирания отказ от иска. С оглед на така изложеното следва да се приеме, че нередовността на обективирания в молбата отказ от иск не е отстранена, поради което и настъпват предвидените в чл.101, ал.3 ГПК неблагоприятни последици - процесуалното действие се смята за неизвършено. Отделно от това - с оглед влязлото в сила решение по иска с правно основание чл. 29 от ЗТР Диденко не е разполагала с надлежна представителна власт и направеното от нея волеизявление за отказ от иска не е могло да обвърже с правни последици дружеството-молител.

Наведеният довод, че вписаното несъществуващо обстоятелство е имало и има действие по отношение на третите добросъвестни лица, каквото се явява и ответното дружество, от вписването до заличаването му, е неоснователен. Уредбата в чл.

141, ал. 6 от ТЗ относно действието на вписването на управител в търговския регистър за трети добросъвестни лица е неприложима, тъй като същата се прилага в материалноправните отношения – предмет на регулиране в ТЗ – и има за цел гарантиране сигурността на търговския оборот, но е неотносима към липсата на надлежно представителство при извършване на процесуални действия пред съд, което правоотношение има публичноправен характер. С оглед влязлото в сила решение по иска с правно основание чл. 29 от ЗТР Диденко не е разполагала с надлежна представителна власт и направеното от нея волеизявление за отказ от иска не е могло да обвърже с правни последици дружеството-молител. В този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 103 от 15.05.2018 г., постановено по т.д.№ 146 по описа за 2018 г. на второ ТО; решение № 46 от 21.05.2018 г., постановено по т.д.№ 222 по описа за 2018 г. на второ търговско отделение; решение № 100 от 01.06.2018 г., постановено по т.д.№ 349 по описа за 2018 г. на второ търговско отделение.

В исковата молба ищецът твърди, че праводателят М.К., който му е прехвърлила вземането си по договор за цесия от 05.08.2014 г., е потребител на електроенергия на посочения адрес, където ответникът претендира, че е констатирано неточно отчитане от СТИ и е начислил процесната корекция. В резултат на това К. е заплатила цялата дължима сума. Счита се, че тя поначало не дължи сумата, като се оспорва извършената проверка от служителите на „Е.ОН България Мрежи” АД, справката за извършената корекция. Поради това, с получаването й ответникът се е обогатил за сметка на праводателя на ищеца без правно основание.

Ответникът е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на исковете. Твърди, че е извършена проверка от служители на „Е.ОН България Мрежи” АД, които са констатирали, че СТИ не измерва част от консумираната електроенергия, в резултат от неоторизирана намеса в работата на електромера. Поради това и съгласно одобрена от ДКЕВР изчислителна методология е извършена корекция на потребената електроенергия за периода.

Ответникът твърди, че начислената корекция не е санкция срещу потребителя, а цена на реално доставена електроенергия. Също така се навеждат доводи за нищожност на извършената цесия, както и за ненадлежното й съобщаване на ответника.

На първо място настоящият състав на съда намира, че следва да разгледа направените от въззивното дружество възражения по договора за цесия.

Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не, произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност или спорни. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото процесното е. В този смисъл вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен предмет на договор за цесия. При твърдяна първоначална липса на основание вземането по чл. 55, ал. 1, изр. първо от ЗЗД е изискуемо от момента на престацията, като от този момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото, както и размера на сумата, идентична на даденото. Поради това и настоящият състав приема, че към датата на прехвърляне на вземането /30.04.2014 г./ цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.

Цесията е съобщена надлежно на въззивника /ответник/ съобразно изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Съобщаването следва да бъде извършено от цедента /предишния кредитор/, като в настоящият случай е сторено от пълномощник на цедента по силата на изрично упълномощаване и тъй като не се касае до лично и незаместимо действие, няма пречка същото да се осъществи от пълномощник. Следва да се отбележи, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост.

Възраженията на ответника, че в представения по делото споразумителен протокол е обективирано извънсъдебно признание от страна на ищцата относно дължимостта на процесните суми, са неоснователни. От събраните по делото доказателства се установи, че споразумителният протокол е подписан с оглед уреждане на отношенията между страните във връзка с извършената от ответника корекция на дължимата цена на потребена електрическа енергия. В текста на протокола не се съдържа нито изрично, нито имплицитно признание на дължимостта на сумата, чието разсрочено плащане е уговорено в него. При преценка на това споразумение съдът приема, че волята на страните е била да договорят разсрочване на плащането на поисканата от ответника сума, без да е налице признание от страна на ищеца на задължението му по основание и размер.

При това положение следва да се приеме, че ищецът към датата на подаване на исковата молба е носител на процесното вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на ответника, по силата на сключен договор за цесия.

Не се спори между страните, че М.И.К. е потребител на електрическа енергия за посочения обект, като заплащането на доставената енергия се дължи на ответника.

От представения по делото заверен препис от констативен протокол от 25.01.2013 г., съставен от служители на ”Енерго-про мрежи ” АД и подписан от свидетел, че на посочената дата е извършена проверка на посочения адрес, при която е констатирано, че абоната е прекъснат за неплатени сметки, но се е прикачил неправомерно и ползва ел.енергия, без тя да се измерва от СТИ, чрез има свързан кабел към фаза в РК и подведен закопан в земята.

Разпечатката съдържа 36 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c42402d-64d7-4353-ac97-2e8aa5ac4ff4