Решение № 260062 от 15.10.2020, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№

260062 15.10.2020г., гр. П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър

Бозаджиев в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №510 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

С

Решение №533/03.06.2020г., постановено по гр.д.№4113/2019г. по описа на РС- П. е осъдена Община П., представлявана от Кмета Т.П., с адрес: гр.П., бул.„Б.“ №2, да заплати на Г.С.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, с пълномощник адв.В.Д. ***, на основание чл.50 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД сумата в размер на 2950лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди- болки и страдания, в резултат от нападението и ухапването му от безстопанствено куче на 22.04.2019г. в гр.П., както и разноски по делото в размер на 855,50лв., като е отхвърлен иска за главницата над 2950лв. и до претендирания размер от 4000лв., както и претенцията на ищеца за разноски над размера от 855,50лв. и до посочения в Списъка по чл.80 от ГПК размер от 1080лв., като неоснователни.

Осъден е Г.С.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, с пълномощник адв.В.Д. *** да заплати на Община П., представлявана от Кмета Т.П., с адрес: гр.П., бул.„Б.“ №2 юрисконсултско възнаграждение в размер на 78,75лв., като е отхвърлена претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение над размера от 78,75лв. и до посочения в Списъка по чл.80 от ГПК размер от 300лв., като неоснователна.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Община П., чрез юриск.С.Г..

Твърди се, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В тази насока се твърди, че съдът е приел, че е предявен иск с правно основание чл.50 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД, но съобразно съдебната практика на ВКС със задължителен характер, исковете за обезщетения за вреди причинени от ухапване от безстопанствени кучета, намират правното си основание в чл.49 от ЗЗД.

Приема се, че отговорността на

Общината следва да се ангажира по чл.49 от ЗЗД, като юридическо лице на основание извършено от нея възлагане на установени със закон нейни задължения, когато е доказано бездействие на нейни органи и служебни лица. С оглед на това се визира, че неправилно първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.50 от ЗЗД.

Твърди се, че постановеното решение, противоречи на материалния закон и от друга страна, тъй като Община П., като юридическо лице по смисъл на чл.14 от ЗМСМА не носи отговорност по чл.45 от ЗЗД, тъй като съгласно т.1 от Постановление №7/1959г. на Пленума на ВС отговорност по чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.

Визира се, че Община П. носи отговорност при доказано бездействие по изпълнение на задълженията по Закона за защита на животните. В случая се приема, че от приетите по делото писмени доказателства е доказано, че не е налице бездействие от страна на Общината.

В този смисъл се визира, че общинските служители не са бездействали, а са предприемали и продължават да предприемат предписаните от закона мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета.

Твърди се, че не е налице причинна връзка между увреждането на Г.П. ***, тъй като няма изобщо бездействие от страна на последната.

Сочи се, че ако предписаните от закона действия са предприети от общината с дължимата за това грижа и въпреки това настъпят вреди, нейната отговорност за тяхната отговорност не може да бъде ангажирана. В този смисъл се цитира съдебна практика.

Твърди се, че неправилен и необоснован е изводът на съда, че процесното куче е безстопанствено.

Визира се, че по делото липсват доказателства, че ищецът е ухапан именно от безстопанствено куче.

Твърди се, че размерът на обезщетението е несправедлив, тъй като е нарушена нормата на чл.52 от ЗЗД. В мотивите на решението си, съдът е записал, че определя обезщетение в размер на 2950лв. по справедливост, но не се е обосновал.

Приема се, че при определяне на обезщетението, съдът не се е съобразил с конкретния случай. Не е обсъдил визираните писмени доказателства в съвкупност с приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Съответно не е обсъдил разминаването между медицинските документи и експертизата.

Сочи се, че е необоснован изводът на съда, че нараняванията му са именно от ухапване от куче, тъй като по делото е установено, че ищецът има друг проблем с крака, който е възникнал след инцидента и не е свързан с него.

Не се приема и изводът на съда в насока, че ищецът изпитва страх, че медицинските документи подкрепят свидетелските показания.

Приема се, че обезщетението не трябва да бъде източник на обогатяване при един несправедлив размер.

Искането е за отмяна на обжалваното решение, с решаване спора по същество, като се отхвърли предявения от Г.П. иск. Алтернативно се моли да бъде определен друг, по- нисък размер на обезщетението, който би бил по- справедлив, тъй като за минимално увреждане би се дължало минимално, символично обезщетение.

Моли се на основание чл.78, ал.8 от ГПК, да се присъди на Община П. юрисконсултско възнаграждение, съгласно Списък по чл.80 от ГПК.

В постъпила Молба- становище от

Община П., чрез юриск.Г., във връзка дадени указания на съда е заявено, че се обжалва решението изцяло.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Г.П., чрез пъломощника му адв.В.Д..

В същият се твърди, че подадената въззивна жалба е неоснователна, като се приема се, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Излагат се съображения в насока неоснователност на направените възражения в подадената въззивна жалба.

Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В съдебно заседание, за жалбоподателят

Община П., редовно призован се явява юриск.Г.. От страна на последната се поддържа подадената въззивна жалба, като се моли същата да бъде уважена, като се отмени обжалваното решение, като неправилно, незаконосъобразно и неоснователно. Моли се за постановяване на друго, с което се отхвърли предявения иск. Алтернативно се моли да бъде намален присъдения размер на обезщетение. Подробни съображения са развити в представени писмени бележки. Моли се за присъждане на разноските, съобразно представен списък на разноски.

Ответникът Г.С.П., редовно призован се явява лично и с упълномощения от него адв.Д.. Последният моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. В тази връзка поддържа съображенията си развити в писмения отговор.

Моли се за присъждане на направените разноски, съгласно списък на разноските, които представя.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод на подадена искова молба от Г.С.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез пълномощника му адв.В.Д. ***, с адрес: гр.П., бул.“Б.“ №2, представлявана от Кмета Т.П., с която е предявен иск с правно основание чл.50 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД- за обезщетение за неимуществени вреди.

Твърди се от страна на ищецът, чрез неговия пълномощник, че първия, на 22.04.2019г. около 9.20 часа, минавайки по улица „М.В.“ пред входа на „Търговията“ в гр.П. внезапно усетил остра и силна болка в десния крак. Вследствие на претърпяната болка, силно изкрещял и се обърнал като зад себе си видял голямо, кафяво куче, с маркировка на ухото, представляваща жълт маркер, което куче явно изплашено от силния му вик започнало да се отдалечава. Ищецът твърди, че кракът му кървял обилно и изпитал силна болка и уплахата вследствие на извършеното. Изплашил се, тъй като изтекло много кръв, от което почувствал и слабост и веднага отишъл в кабинет за доболнична помощ към МБАЛ „П.“ в гр.П.. На място в кабинета му поставили инжекция против тетанус като го пренасочили към инфекциозното отделение. Там му поставили инжекция против бяс и му казали, че по схема ще му поставят още две инжекции. На 22.04. му поставили първата, на 24.04.- втората и на 28.04.2019г.- третата инжекция. Въпреки това раната му започнала да гнои и на 14.05.2019г. отишъл в кабинета по съдебна медицина в МБАЛ- П. при доктор П.. Същият му издал медицинско удостоверение №92/2019г. и го изпратил на хирургичен кабинет за консултация и лечение, тъй като раната му имала гноен налеп. Лекарят в хирургията установил, че вследствие на ухапването от кучето е получил няколко открити рани на няколко области по десния крак като захапката от кучето е била с дълбочина около 1,5 сантиметра. Предписали му антибиотик, който ищецът пил в продължение на седем дни и си сменял превръзката на раните в продължение на три месеца. Твърди, че болките в крака му продължавали и до днес като все още изпитвал затруднение с ходенето, а интензитетът на болката се засилвал особено при движение. Твърди, че вследствие на инцидента станал напрегнат и тревожен, изпитвал болки през нощта и трудно спял. Понякога се събуждал през нощта, изпитвайки състояние на силно безпокойство, страх и тревожност. Ужасявал се когато видел куче на улицата, при положение, че до преди инцидента имал положително отношение към тези животни.

Счита, че отговорност за претърпените от него неимуществени вреди носи Община П., на която по силата на чл.47, ал.3 от Закона за защита на животните е определено задължение за осъществяване на надзора и грижата над безстопанствените кучета. Сочи, че от посочената нормативна уредба се налага изводът, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Според чл.50, т. 2 от Закона за защита на животните организациите и лицата по чл.49 от Закона за защита на животните вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Когато обаче организациите и лицата по чл.49 от Закона за защита на животните, които имат грижата и надзора не изпълнят задължението си за вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучета и от това са настъпили вреди, между тези лица и организации от една страна и пострадалите от друга, възникват правоотношения по чл.49 от ЗЗД.

Твърди, че към 22.04.2019г. е било налице задължение на общината да вземе мерки за предотвратяване на агресивно поведение на безстопанствени кучетата към хора или животни.

Счита, че бездействието на нейните органи във връзка с изпълнение на това задължение ангажира нейната обективна отговорност спрямо ищеца за причинените му неимуществени вреди, вследствие на ухапване от безстопанствено куче.

Искането е да се постанови решение, с което да осъди Община П., представлявана от кмета Т.П., да заплати на Г.С.П., сумата в размер на 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 22.04.2019г. в гр.П..

В срокът по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. В него е взето становище, че предявеният иск по чл.49 от Закона за задълженията и договорите от Г.П. *** е допустим, но неоснователен. Счита, че обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца не отговарят на действителното положение между страните, по следните съображения:

Не е установено, че ищецът е бил ухапан от безстопанствено куче; Налице е разминаване между представените с исковата молба медицински документи; Не е вярно твърдението на ищеца за бездействие от страна на Община П., напротив Община П. е предприемала и предприема предписаните от закона мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета; Претенцията е в завишен размер и при условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца Г.П..