Решение № 183 от 05.03.2020, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 183 гр. Плевен, 05.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, V-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав Председател: Катя Арабаджиева при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 70 по описа на Административен съд-Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ (Закон за достъп до обществената информация).

Образувано е по жалба от Б.В.С. с ЕГН ********** и адрес ***, чрез адв.Г.Й.Г. от САК с адрес за уведомяване и кореспонденция гр.София, ул „Петър Парчевич“№41, ет.1, ап.2, против

Мълчалив отказ на главния прокурор за предоставяне на достъп до обществена информация, по подадено искане за предоставяне на достъп до обществена информация с вх.№PRB201904117616I/18.12.2019 год.

С жалбата са наведени доводи, че по подаденото от С. заявление за достъп до обществена информация, регистрирано на 18.12.2019 год. при административния орган, последният е следвало да се произнесе най-късно до 3.01.2020 год., което не е сторил, поради което се е формирал мълчалив отказ за произнасяне. Сочи, че исканата информация е обществена, С. е субект на правото на достъп до обществена информация, главният прокурор е задължен субект по смисъла на чл.3 от ЗДОИ, поради което са налице всички предпоставки, за да бъде предоставен достъп до обществена информация. Счита, че след като задълженият субект не се е произнесъл в установения от закона срок, е налице мълчалив отказ по подаденото заявление, който е незаконосъобразен , тъй като не е спазена изискуемата от закона форма-писмената и е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като законовото изискване е предоставянето или отказът за достъп до обществена информация да е мотивирано.

Аргументи за този извод черпи и от разпоредбата на чл.38 от ЗДОИ. Моли за отмяна на формирания мълчалив отказ, претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Депозирал е писмена молба с вх.№1099/21.02.2020 год., в която е взел становище по съществото на спора. Моли за отмяна на постановения отказ за предоставяне на обществена информация на главния прокурор на Република България, както и същият да бъде задължен писмено мотивирано да се произнесе по подаденото заявление. Сочи, че дори да се приеме, че търсената информация не се създава и/или съхранява при ответника, това не може да се приеме за основание за непроизнасяне. Налице е законово изискване за изрично писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Когато задълженият субект прецени, че търсената информация не е обществена или не може да бъде получена на основание ЗДОИ, за него съществува задължение да постанови решение, с което да се произнесе.

Ответникът – Главен прокурор на Република България, чрез упълномощен представител е депозирал писмен отговор по делото с вх.№806/10.02.2020 год., в който е изразил становище за недопустимост на подадената жалба поради липса на акт, подлежащ на оспорване. Сочи се в отговора, че поисканата със заявлението от С. информация отговаря на критериите за обществена информация, но не се създава и не се съхранява при задължения субект по критериите, посочени от заявителя, поради което по отношение на искането му ЗДОИ е неприложим. След като търсената информация не е налична при органа, то задълженият субект няма задължение да създава нови документи, за да удовлетвори заявлението за достъп. На това основание не възниква задължение за произнасяне по направеното искане. След като не е било налице задължение за произнасяне, не е налице и формиран мълчалив отказ от предоставяне на достъп до обществена информация. На това основание моли производството по делото да се прекрати. Алтернативно, в случай, че съдът приеме жалбата за допустима, моли да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът не се представлява, взема писмено становище по съществото на спора с вх.№1114/24.02.2020 год., в което сочи, че поддържа изложените в писмения отговор доводи за недопустимост на жалбата. Оспорва поради прекомерност всички суми за заплатен адвокатски хонорар над минималния размер, посочен в Наредба №1/2004 год.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят е сезирал Прокуратурата на Република България със заявление вх.№PRB201904117616I/18.12.2019 год., приложено на л.9-11 от делото, с което е поискал достъп до обществена информация по двадесет и две точки, подробно описани в искането.

По подаденото заявление, наречено искане, до заявителя не е изпращан писмен отговор, респ. по делото не е приложено постановено писмено решение, с което на заявителя да е предоставен достъп, респективно да е отказан достъп до исканата информация, формулирана в двадесет и две точки.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.28 ал.1 от ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, като в този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение (чл.28, ал.2). Искането за предоставяне на достъп до обществена информация е регистрирано на 18.12.2019г., от която дата започва да тече 14-дневният срок за произнасяне по заявлението, който изтича на 2.01.2020г. –първият присъствен ден след изтичане на срока за произнасяне. В този срок не е налице произнасяне по заявлението на С., поради което се е формирал мълчалив отказ за произнасяне. Нормата на чл.149, ал.2 от АПК регламентира, че мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, в конкретния случай от 3.01.2020 год. до 3.02.2020 год. Жалбата на С. срещу мълчалив отказ на главния прокурор да се произнесе по заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация е подадена в този срок- на 7.01.2020 год., поради което е в срок. Като подадена от активно легитимирано лице и при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу акт, подлежащ на оспорване по аргумент на чл.40 от ЗДОИ, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд, жалбата е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

В хода на съдебното производство ответният административен орган е направил възражение за недопустимост на жалбата поради липса на подлежащ на оспорване акт поради факта, че, за да възникне задължение за произнасяне на задължения субект по заявление за ДОИ, е необходимо търсената информация да се създава или съхранява от държавните органи по чл.3, ал.1 от ЗДОИ по критериите, посочени от заявителя. Ответникът счита, че след като при сезирания субект не се създава и не се съхранява такава информация, по отношение на искането му ЗДОИ е неприложим и за него не възниква задължение за произнасяне по направеното искане, поради което не е налице и формиран отказ за предоставяне на обществена информация. Възражението е неоснователно, поради следните съображения:

На първо място, хронологично и по съществото си това възражение е следвало да изложи в образуваното пред органа административно производство с издаването в срока по чл. 28, ал. 1

ЗДОИ на надлежен писмен акт, а не да се прави за пръв път в хода на образуваното съдебно производство. Непроизнасянето в срок на компетентния орган представлява мълчалив отказ, който по ЗДОИ е винаги незаконосъобразен и подлежи на съдебна отмяна. Писменият отговор по жалбата не представлява изпълнение на задължението на органа за произнасяне с изричен писмен акт по заявлението за достъп до обществена информация. Дължимият писмен акт не може да бъде заместен с писменото становище на ответника по жалбата до съда. Това становище е специално създадено за нуждите на процеса, не е нито официален документ, нито е част от административната преписка по заявлението за достъп до обществена информация, изпратена от ответника на съда.

На второ място, дори в хипотеза, при която при сезирания субект не се създава и не се съхранява обществена информация по критериите, посочени от заявителя, за сезирания административен орган също възниква задължение за произнасяне по направеното искане с нарочен писмен акт, поради което е налице и формиран отказ за предоставяне на обществена информация, по следните съображения:

Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право.

Законът за достъп до обществена информация урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация.

При анализа на законовите разпоредби и с оглед характера на обществените отношения, които урежда ЗДОИ, те следва да се тълкуват в смисъл, че задълженият субект по чл. 3 от същия закон, какъвто безспорно е главният прокурор на Република България, дължи писмено произнасяне. Този извод се потвърждава и от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, които изискват писмено уведомяване на заявителя за взетото решение и от чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ, като въвеждат изисквания за формата и съдържанието на административното решение и връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Този извод се потвърждава включително от разпоредбите на чл.25, ал.2, чл.29, чл.32 и чл.33 от ЗДОИ, които също изискват постановяване на изричен писмен акт. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДОИ предвижда изрично писмено произнасяне, с което заявлението се оставя без разглеждане, ако в последното не се съдържат данните по чл.25, ал. 1, т. 1, 2 и 4, т.е. определени реквизити. Разпоредбата на чл.29 от ЗДОИ от своя страна изисква също нарочно произнасяне на сезирания орган- съгласно цитираната разпоредба, в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация. Ако заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане. Т.е. законът отново изисква постановяване на нарочен писмен акт, с който заявлението следва да бъде оставено без разглеждане в този случай, ако органът е счел, че пак не е уточнена конкретно исканата информация. Разпоредбата на чл.32 от ЗДОИ регламентира случаите, когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението, той следва да препрати съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. На последно място, ЗДОИ предвижда в разпоредбата на чл.33 и друга възможност-когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той да уведоми за това заявителя. Но и това не е сторено с нарочен писмен акт-уведомление, постановяването на какъвто писмен акт и в този случай изисква законът. Например, ако органът е счел, че се иска информация под формата на обобщени справки и това ще му вмени задължение, което не му е нормативно отредено, ответникът е следвало или да уведоми заявителя, че може да му предостави исканата обществена информация в някоя от формите по чл. 26, ал.1, т.1, т.3 или т.4 от ЗДОИ или на осн. чл. 25, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от