Протокол № 945 от 14.06.2023, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 945 гр. П, 13.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – П, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20235220100774 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

И на второ повикване в 12:10 часа, се явиха.

Ищецът Д. Г. Т. – редовно призован, чрез адв. Т. А. , не се явява и не се представлява.

За ответника ОД на МВР П - редовно призван, се явява юрк. П., редовно упълномощена с пълномощно приложено към писмения отговор.

ЮРК. П.: - Моля да се даде ход на делото. Считам, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото.

Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

ЮРК. П.: - Поддържам писмения отговор. Считам, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 2 от ГПК, и моля съдът да прекрати производството по делото, като моля да ни бъдат присъдени разноски за юрисконсулт.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ИЗЛАГА ДОКЛАДА СИ

ПО ДЕЛОТО:

1

Искът е с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл. 187 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от Д. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, чрез процесуален представител от АК-Пловдив, адв. Т.

А. със съдебен адрес: гр. Пловдив **, срещу Областна дирекция на МВР - П, със седалище и адрес на управление: гр.*, относно дължими суми за допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд. В молбата се твърди, че ищецът е служител в системата на МВР от 19.09.2018г., в качеството му на полицай в група „Охранителна полиция” към Районно управление - П към Областна дирекция на МВР – П, като съгласно чл.142, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи, същият бил със статут на държавен служител. Твърди се, че като държавен служител в системата на МВР, Д. Г. Т. бил назначен със Заповед на директора на ОДМВР - П, като за възникналото обвързващо служебно правоотношение, приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения бил ЗМВР, който бил и специален по отношение на ЗДСл и КТ. Твърди се, че предвид характера на заеманата длъжност, старши полицай Д. Г. Т., полагал труд и през нощта (за времето от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени графици, като отработеното работно време до сега се било изчислявало сумарно, без часовете положен от него нощен труд да са преобразувани в дневен труд и съответно да му се изплати възнаграждение за полагания извънреден труд. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавни служители в МВР се състояла от основна заплата и допълнителни възнаграждения, сред които е предвидено и допълнително възнаграждение за извънреден труд по см. на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, както и, че в разпоредбите на ал.3 от чл. 187 от ЗМВР било посочено, че работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за период от три месеца. Сочи се, че според ал.7 на чл.187 ЗМВР:

"Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.", както и, че в ал.10 на същия член било предвидено, че: "разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, 2 режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи."

Ищецът твърди, че в периода от 01.04.2015г. до 16.11.2022г. са действали последователно Наредба №8121з- 592/25.05.2015г., (отменена изцяло с решение на ВАС от 11.07.2016г.), Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г.

(отменена изцяло с решение от 10.12.2019г. по адм.д. №8601/2019г. на ВАС), Наредба

№8121з-36/07.01.2020г. отменена с

Наредба

№8121з1174/21.10.2020г. отменена с Наредба №8121з-922/22.07.2022г., като всички посочени наредби са били издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Посочено, е от ищеца, че текстовете на чл.3, ал.3 в първите две наредби били идентични с текстовете на чл.3, ал.2 от следващите три наредби, като според тях при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Твърди се, че преди процесния период била действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр.69 от 19.08.2014г., като според ищеца, единствено в тази Наредба изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 - чл.31, ал.2 от цитираната наредба. Сочи се, че в следващите три Наредби изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен липсва. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. (обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г.), в Наредба № 8121з776/29.07.2016г. (обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г.) и Наредба №8121з36/07.01.2020г. (обн. в ДВ, бр.3 от 10.01.2020г.), липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба №8121з- 407/11.08.2014 год. за преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0,143, а в Наредба №8121з-1174/21.10.2020г. - чл.22, ал.3 и в Наредба №8121з3 922/22.07.2022г. в чл.21, ал.3 е визирана норма с идентично текстово съдържание: "При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР, като се твърди, че липсата на изрична норма в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.

(обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г.) и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. (обн. в ДВ бр.3 от 10.01.2020г.) представлявала празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди се, че при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, в съдебната практика се приемало, че субсидиарно следвало да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.). В чл.9 ал.2 от същата Наредба е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди се, че посочената в чл.9 от „Наредбата за структурата и организацията на работната заплата“ методология била само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагали, според ищеца, едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е., при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент "1,143" и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Твърди се, че на общо основание, приложение имали нормите на чл.9 и следващите от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която именно била и определена методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни със съответния коефициент в хипотезите, в които работното време се изчислявало сумирано за определен период. Сочи се, че също така, чл.187 ЗМВР бил изменен със ЗИДЗМВР, обн. в ДВ бр.60/2020г., в сила от 10.07.2020г., както и със ЗИДЗМВР, обн. в ДВ бр.85/2020г. в сила от 01.01.2021г., с някои изключения, като след отмяната от ВАС на горните наредби от 2015г. и 2016г., в Наредба № 8121з- 36/07.01.2020г. (действала от 10.01.2020г. до 02.11.2020г.) липсата на правило за преобразуване на часовете 4 нощен труд в дневен, отношенията между страните следвало да се уреждат от предхождащата ги Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в чийто чл.31, ал.2 изрично е било предвидено, че: „При сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.“ Твърди се, че издадените след нея и отменени от ВАС две наредби не регламентирали отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014г. Твърди се още от ищеца, че предвид изменението на чл.187 ал.1 и ал.4 от ЗМВР с ДВ бр.60/07.07.2020 г. следвало да се допълни, че съгласно чл.187, ал.1 изречение второ от ЗМВР, според изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната продължителност на работното време през нощта било 8 часа за всеки 24- часов период, както и, че създадената нова ал.4, според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1, като според ищеца, този коефициент се равнявал вече на единица, а не на 1,143, какъвто коефициент се използвал по силата на субсидиарното прилагане на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумарно изчисляване на работното време. Счита се от ищеца, че с тези изменения в ЗМВР се установявало законово закрепено неравенство в третирането на държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, т.е. че те били поставени в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение, като това било в противоречие с изрично прогласеното в чл.188 ал. 2 от ЗМВР приложение спрямо служителите на МВР на уредената в КТ специална закрила на нощния труд.

Ищецът се позовава на Решение от 24.02.2022 г. на СЕС по дело №262/2020 г. Излага съображения, че съгласно чл.5 ал.4 от КРБ, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното 5 право на страната и те имали предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат, като се твърди, че при всички случаи в полза на такива работници трябвало да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. В тази връзка се сочи, че с промяната на ЗМВР не били предвидени такива мерки за защита, които да ползват само полагащите нощен труд държавни служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, а съществуващите в ЗМВР защитни мерки се прилагали за всички държавни служители, включително неполагащите труд през нощта. По този начин, както било описано и в т.69 от решението на СЕС, националното право видимо изключвало държавните служители в МВР, като полицаите и пожарникарите, от обхвата на общия правен режим, който предвиждал ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния труд, от една страна, а от друга, не предоставял на тези държавни служители възможността за преобразуване на нощния труд в дневен. Твърди се, че при това положение разпоредбите на чл.187 ал.4 от ЗМВР и изречение второ на ал.1 на същия член не следвало да се прилагат, защото били несъвместими с правото на Съюза, че те допускали определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, без тази разлика в третирането да се основава на някакъв обективен и разумен критерий, не е свързана с допустима от закона цел на нашето законодателство и не била съразмерна на тази цел. Така, при положение, че не следвало да се прилагат изр.2 на ал.1 от чл.187 от ЗМВР и ал.4 на същия член, заради несъвместимостта им с правото на Съюза, следвало, според ищеца, да се приложат същите правила, които са действали при редакцията на ЗМВР преди изменението от юли 2020г., т.е. налице била празнота в уредбата, поради което и следвало да се прилага чл.9 ал.2 от НСОРЗ и преизчисляването на възнаграждението за положения от ищеца труд през нощта през целия исков период, като стане с прилагане на коефициент 1,143.