Акт от 16.09.2020, Районен съд - Омуртаг

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260022 16.09.2020 година гр. Омуртаг

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд

Омуртаг на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА секретар Стела Викторова прокурор като разгледа докладваното от съдията Анета Петрова

АН дело номер

№ 36 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП във връзка с чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М.К.А. с адрес *** против

Електронен фиш Серия К № 2062211 на ОДМВР – Т. за налагане на глоба в размер на 600 лева. В жалбата се визира незаконосъобразност на електронния фиш/ЕФ/поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят счита, че е допуснато нарушение на чл. 189, ал. 4 ЗДвП като са нарушени условията, при които се издава ЕФ. Според него използването на мобилно техническо средство предполага присъствие на контролен орган при установяване на нарушението, а в този случай се издава не ЕФ, а АУАН, респ. НП. В подкрепа на този довод цитира ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС. Счита, че е допуснато нарушение на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй като по никакъв начин не било оповестено и обозначено мястото на контрол. Наред с това визира нарушение на чл.

16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. във вр. с чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, тъй като в конкретния случай не било спазено законовото изискване за отчитане на толеранс от 3 км/ч и приспадане на същия от измерената с АТСС скорост. В процесния случай липсата на приложен толеранс водела до квалифицирането на установеното превишение на скоростта като по-тежко наказуемо нарушение. Поради посочените нарушения моли за пълна отмяна на обжалвания електронен фиш. Жалбоподателят се представлява по делото от процесуалния си пълномощник адв. Д.П. от ТАК, който поддържа жалбата и акцентира особено на последния довод относно неприложения толеранс в измерването и отчитането на скоростта. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – ОД на МВР- град Т., не изпраща представител по делото, но в съпровождащото АНП писмо се настоява за потвърждаване на обжалвания ЕФ като визира неоснователност на жалбата. Сочи се, че е налице снимка, приложена към АНП и установяваща нарушението, която е годно доказателствено средство по смисъла на чл.

189, ал. 15 ЗДвП и от същата били видни ограничението на скоростта в пътния участък и скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя, както и самото МПС. Изрично се посочва, че нарушението е установено чрез измерване на скоростта на посоченото МПС със стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение/СПУКС/, който е одобрен тип за измерване от БИМ и е преминал последваща периодична проверка в БИМ. Пояснява, че използваното АТСС измерва скоростта на преминаващите МПС, но заснема само движещите се с превишена скорост. Сочи, че преносът на данните до автоматизираната система за управление на АНДейност се осъществява автоматично чрез 3G мрежа, без намеса на служител, поради което и обжалваният ЕФ е издаден в отсъствие на жалбоподателя съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП. От снимката било видно, че допуснатото превишение на допустимата скорост било извършено в рамките на населено място предвид и посочените GPS координати, позволяващи чрез въвеждането им в Google maps да се определи и точното място на нарушението. Сочи, че към датата на установеното нарушение изискванията на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. били отменени. За използването на АТСС бил съставен протокол от обслужващия полицай.

Заявява, че ЕФ се приравнява на НП само по правно действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което и изискванията към НП са неприложими за ЕФ, за който се отнасяли само изискванията по чл. 189, ал. 4 изр.

ІІ ЗДвП. ЕФ напълно съответствал на законовите изискванията за съдържанието му като била налице и яснота относно описаното нарушение.

Районна прокуратура – град Т. не изпраща представител по делото и от тази страна не е взето становище по същото.

По допустимостта на жалбата – с наличната по АНПреписка разпечатка от системата на МВР и приложена разписка за връчване се удостоверява, че обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 27.09.2019 г. Жалбата е подадена от визирания нарушител до АНОрган по пощата с дата на пощенското клеймо върху плика – 07.10.2019 г., при което е спазен предвидения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП 14-дневен срок за обжалване от лице, имащо право на това. Ето защо жалбата е допустима.

По основателността на жалбата - Видно от приложения към административнонаказателната преписка Електронен фиш Серия К № 2062211 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР – Т., в същия е отразено, че на 10.05.2018г, в 15.13ч. в с. ***, общ. А., обл. Т., ул. *** до номер 9, с посока на движение към град С. с МПС лек автомобил „Алфа Р. 147“ с рег. № СА9353 ТС, собственост на М.К.А. с адрес ***, е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 № 11743с4, като при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч установената такава на МПС била 93 км/ч, т. е. налице била превишена стойност на скоростта – 43 км/ч, за което на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДП на собственика на автомобила е наложена глоба в размер на 600 лева като са указани срока за доброволно плащане и начините за това. Към електронния фиш е приложен снимков материал – 1 брой снимка, която е получена в централната система чрез импорт на файл - нарушение от камери и същата е с № 11743с4/0027828, направена на 10.05.2018 г. в 15:13:29.7 часа. На снимката фронтално се вижда лек автомобил „Алфа Р.“ с рег. № № ***, пътуващ през посочена локация с. ***, общ.

А., обл. Т., на която разрешената скорост е 50 км/ч, а измерената скорост на движение е 93 км/ч. Посочени са и GPS координатите на мястото на нарушението. Налице по преписката е справка от Централна база – КАТ, от която следва, че заснетият автомобил е собственост на жалбоподателя М.К.А.. АНОрган е представил удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология, издадено на 07.09.2017 г., от което следва, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрена със срок на валидност 07.09.2027 г. Неразделна част към удостоверението е описанието на техническите и метеорологични характеристики на системата. Именно в т. 2 Технически и метеорологични характеристики на ред втори е записана допустимата грешка на измерената скорост: 1/при лабораторно изпитване/симулиране на сигнал/ - +/- 1 км/ч до 100 км/ч и +/- 1% над 100 км/ч и 2/ при полеви тест - +/- 3 км/ч до 100 км/ч и +/- 3% над 100 км/ч. Приложеното към АНПреписка писмо от 11.12.2017 г. от БИМ дава сведение за приключилата проверка на 28 броя от заявените средства за измерване тип ARH CAM S1 като е дадено заключение за тяхното съответствие на одобрения тип и едно от изброените по фабрични номера такова средство е № 11743с4.

Приложено е писмо № 3286р-15733/04.04.2018 г. на Заместник Директора на ГД „НП“, в което са описани резултатите от проведена работна среща на 27.03.2018 г., на която с участието на представители на „ПП“ към ГДНП и на „Селектрон/СОТ“ ЕООД и „Мусала Софт“ АД, било взето решение за извършване на подробно наблюдение на процеса по установяване и заснемане на нарушенията, осъществяването на връзките между отделните информационни системи, генерирането на информацията в АИС – АНД и издаването на ЕФ. С писмото са дадени указания на директорите на ОДМВР за извършването на проверки на издадените до м. април 2018 г. ЕФ и конкретно е указано за установените нарушения със СПУКС да се налагат глоби по показанията на техническото средство, без да се приспада толеранс. Към преписката са приложени разпечатани изображения от Google maps на населеното място с. ***, общ. А. с посочени GPS координати, които съответстват на отразените в разпечатаната от камерата снимка на мястото на регистрираното нарушение. Налице е и снимка на позиционираното АТСС, отразяваща мястото, на което е било поставено това средство. Приложени са и утвърдени от министъра на вътрешните работи организационно – технологични правила за работа със „Стационарно преносими уреди за контрол на скоростта“. Налице е и протокол за използване на АТСС ARH CAM S1 № 11743с4, който протокол има характера на официален документ с доказателствена сила. В същия е отразено, че посоченото АТСС е използвано на 10.05.2018 г., с начало на работа 13.54ч. и край 15.28 ч. за контрол на участъка в с. ***, ул. *** до номер 9, с ограничение на скоростта в този участък от 50 км/ч., т. е. в периода и в участъка, в които е заснето движението на МПС на жалбоподателя. В същия протокол е посочено, че посоката на заснемане на АТСС е насочена към приближаващите се автомобили, движещи се в посока В. – С., а режимът на измерване на скоростта им е стационарен. В протокола е отразено, че са направени общо 103 статични изображения и съответно са установени такъв брой нарушения. Протоколът е подписан от полицейски служител на 10.05.2018 г. и е проверен от Д. Р. Д. на 14.05.2018 г.

Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата за основателна. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП регламентира, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Второто изречение на тази разпоредба указва задължителните реквизити на електронния фиш: „електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане“. Налице е изискване образецът на електронния фиш да се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Следователно ЕФ се издава „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“ и съставлява типизиран документ, издаден от техническо средство, съдържащ електронно изявление, без да е налице законово изискване за посочване автор на този документ. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП /“ Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи/. От дадената дефиниция следва, че този специфичен акт се приравнява на НП, съставено по реда на ЗАНН, само по правното му действие/чл. 189, ал. 11 ЗДП/, но не и по отправените към същия изисквания за форма, реквизити, съдържание и процедура на издаване. В т. см. е и ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС. Автоматизираното издаване на електронния фиш предпоставя и реализирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя по реда на съкратеното във времето производство по чл.

189 ЗДвП. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което замества етапа на съставяне на АУАН. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т.

6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. А съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, т. е. възможно е нарушението да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител. Обжалваният електронен фиш съдържа всички визирани в чл. 189, ал. 4 изр. ІІ ЗДвП реквизити и поради това е редовен. Даденото в ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС тълкуване, на което се позовава жалбоподателя и според което издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), които средства да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган, се отнася до редакцията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, действала до 09.07.2017 г. и според която „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба“. С цел постигане на яснота и еднозначност в тълкуването така, че приложното поле на електронните фишове да обхване и мобилните АТСС/в т. ч.СПУКС/, с ДВ бр. 54/2017 г. е направено изменение на посочената разпоредба, която от влизането й в сила на 09.07.2017 г. и понастоящем гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Последвалата съдебна практика приема, че при новата редакция на чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронни фишове се издават не само от стационарно позиционирани АТСС, но и от мобилни такива, които са преносими, но са в стационарен режим на измерване и снимане на нарушенията. В този смисъл е неоснователно първото изтъкнато в жалбата оплакване, че електронен фиш не може да се издава от АТСС, което не е трайно стационарно поставено и предварително обозначено. Налице са надлежни доказателства, че използваното в случая автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 № 11743с4 е преминало през първоначална и периодична проверка по смисъла на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.