Решение № 359 от 03.02.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Варна, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110112884 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.4, ал.1 ЗЗДН.

Съдът е сезиран с молба от Д. Т. Ж., лично и на осн. чл. 8, т. 2 ЗЗДН в качеството на майка и процесуален субституент на детето Г. Л. М., родено на ****. с адрес в гр. В. срещу Л. Г. М., с адрес в с. Р.Д. с искане за прилагане на мерки за защита по ЗЗДН спрямо молителката и детето.

В молбата се твърди, че ответникът е партньор на Д. Ж. и имат общо дете Г. М.. През последните години от съжителството системно извършвал по отношение на молителката насилие в неговите форми на емоционално и физическо такова. Твърди се, че заплахите и заканите, които отправя срещу й са ежедневие.

Твърдят се извършени актове на домашно насилие в срока по чл.10,ал.1 от ЗЗДН:

На 04.12.2025г. след работа - 16.00 часа, Д. Ж. отишла да вземе извинителна бележка от педиатъра за детската градина, защото дъщеря им Г. била болна. След това отишла да вземе голямата си дъщеря В. от дома на приятеля й.

Пътувайки към дома, около 18.30 ч., получила обаждане от ответника. Веднага с отваряне на връзката той започнал да крещи да се прибира, къде е ходила, какво е правила?

Д. Ж., не успяла да даде обяснение. Прибрала се и още от вратата била отново нападната от Л. М. с крясъци и обиди. Обвинил я, че е била с друг мъж, че е правила секс с него. Майка й била у дома, за да гледа дъщеря й Г.. Д. Ж. обяснила, че е била с голямата си дъщеря, но той продължил да крещи. Блъскал по вратите. Колкото минавало време ставал по-агресивен.

Най-много се страхувала, че майка й, в опит да я защити, също ще пострада. Детето Г. било свито и тихо, защото и тя е ставала свидетел не веднъж на агресията на баща си. Около 20.00 часа вече започнал да обижда на висок тон. Наричал молителката „курва", „боклук“ и др. епитети в този смисъл. Майка й и детето Г. не смеели гък да кажат, а само го гледали.

Ответникът се обърнал към детето с думите: „Г., майка ти е долна курва, майка ти ходи да се чука с друг." Повторил горното няколко пъти обръщайки се конкретно към детето.

Умолявали го да спре . В резултат на молбите им се изплюл в лицето на Д. Ж. и продължил с нова сила да нарежда обвинения и обиди. В 21.12ч. молителката се обадила в 4-то РУП на МВР Варна с молба да изпратят дежурен екип. Полицаите разговаряли с него и го 1 предупредили да се успокои и да се спре.

В следващите дни обидите и нападките с обвинения, отново в присъствието на детето, продължили. Всеки ден Д. Ж. била наричана „курва, боклук, материалистка...", била обвинявана, че проституира за пари.

Твърди се, че на 11.12.2025 год., около 17.30-18.00 часа, Л. М., се прибрал от работа видимо бесен. Ругаел грозно и бил много агресивен. Детето Г. се свивало в майка си и било притихнало. Заплашил молителката, че така както лежи в спалнята му идело да я убие.

Заплашил я, че ако я видел с друг мъж ще убие и двамата. Л. М. пиел в кухнята „бърбан“.

Знаейки, че когато се напие няма задръжки Д. Ж. в 0.28ч. вече на 12.12.2025 год. позвънила в районното управление и повикала патрул. Толкова много се страхувала, че излязла по пижама и халат навън, за да чака дежурните полицаи. Ответникът я последвал и навън, оригнал се в лицето й и я заплашил, че ще я заключи отвън. Когато полицаите пристигнали, той лежал, вече много пиян. Ответникът и на тях заявил, че иска да я убие. Заплахите и обидите продължили и в следващите дни. Поставил ултиматум, че ако не прехвърли на негово име МПС- то, щял да му нанесе щети, че да пострада или най-малкото да не може да се използва.

Д. Ж. твърди, че към днешна дата вече Л. М. се е изнесъл от квартирата, но продължава да я следи, да й изпраща гневни и заплашителни съобщения. Чувства се непрекъснато следена и дебната. По отношение на детето счита, че ответникът извършва психическо и емоционално домашно насилие.

Ответникът се явява лично и с процесуален представител в с.з., като оспорва твърденията за извършени актове на домашно насилие. Моли съдът да съобрази, че след издаване на заповедта за незабавна защита, същият няма възможност да се вижда с детето си, тъй като е ограничен да доближава майка.

Дирекция социално подпомагане Варна изразява становище, че ако в хода на съдебното производство се докаже, че детето е ставало свидетел на скандали и агресия между родителите си, счита иска е основателен. При налагане на ограничителна мярка, моли съда да се съобрази със срок на изпълнение, за да не се ограничи възможността на детето да общува с баща си.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Представена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от Д. Т. Ж., лично и като майка и законен представител на детето Г. М. потвърждаваща под страх от наказателна отговорност верността на изложените в молбата факти относно осъщественото спрямо молителите насилие.

Между страните не се спори, че детето Г. Л. М., родено на **** г. е тяхна дъщеря, което се установява и от представено по делото удостоверение за раждане №0020220219.

Молбата е допустима, подадена от Д. Т. Ж., лице попадащо в хипотезата на чл.3,т.1 и т.3 от ЗЗДН. Детето Г. Л. М. е низходящо на извършителя, лице по чл.3, т.5 от от ЗЗДН .

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

В този случай в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, 2 че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила.

Показанията на разпитания по делото, като свидетелка по искане на молителите З.Б.Т., потвърждава случилото се. Свидетелката е майка на Д. Ж. и баба на детето Г. М., като показанията й ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, съдът възприема относно наличието на конфликт между родителите и случилото се на 11.12.2025г. и отправените от ответника обидни думи спрямо Д. М. „курва„ и заплаха, че ще я убие заедно с другия мъж.

Ответникът оспорва твърденията на молителите, като защитната теза е, че Д. М. имала интимна връзка с нейн колега и от там възникнали конфликти между двамата родители.

В случаят съдът намира, че дори и да е налице конфликт между страните, независимо кой е виновен за възникването му, това не следва да се отразява върху поведението на другата страна и поведението й да излиза извън общоприетите рамки на общуване.

Безспорно многократно повторената, отправена към молителката дума „курва“ е обида.

Налице е и заплаха в отправената закана за убийство на Д. М., ако е с друг мъж.

Свидетелката З. Т., очевидец на случващото се цитира, конкретни обиди и заплахи: „Гери, майка ти, тате, може да я пратим на Крушките да работи.“, „Имате късмет, че не съм Ви видял, защото ако Ви видя и двамата няма да сте между живите. Ще Ви пратя на оня свят.“ Съдът дава вяра на така изложеното от тази свидетелка, тъй като същата по отношение на предходния скандал между страните по делото изрично заявява, че „Имаше размяна на физиономии, мимика, от този род. Аз ли може би му вдъхвах, за да не си отпусне нервите, но имаше словесен конфликт. Това беше може би не в мое присъствие, но виждах, че нервите му са безкрайно опънати и от него лъхаше злоба.“, но не цитира, тъй като „Тогава закани не видях в мое присъствие. Какво е било в тяхната стая, извън моето присъствие, не мога да кажа.“

Изложеното от свидетеля М. Г. М. не може да опровергае случилото се на 11.12.25г., тъй като от една страна същият не е присъствал, но и дадените от него показания се разколебават от удостовереното в Свидетелство за съдимост на Л. М., съобразно което същият е осъждан за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, извършено при концентрация в кръвта на алкохол над 1.2 промила. Което аргументира достоверност на твърденията на молителите, че ответника употребява алкохол, а от там и останалите изложени факти.

Извършените актове се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства, вкл. представена по делото докладна от ІV РПУ Варна, по подаден сигнал за домашно насилие в ранните часове на 12.12.25г.

Поведението на Л. М. не би могло да се оправдае, дори при достоверност на твърденията за връзка на Д. Ж. с друг мъж. Държанието му е извън допустимото, излизащо извън допустимите общоприети норми, представляващо заплаха и опасност, както за Д. Ж., така и за малолетната Г. М.. С поведението си в присъствието на детето ответника е нарушил неговата психическа и емоционална стабилност , което в съответствие с разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН е акт на психическо насилие.

Ето защо, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът Л. М. действително е осъществил сочените актове на насилие в периода 04.12.25-22.12.2025г.

Съобразно описаното поведение на Д.Н., както и предвид данните за начина на осъществяване и конкретната форма на домашно насилие повтарящо се в продължителен период, адекватна е мярката извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие както спрямо молителката, така и спрямо детето Г. М.. Следва да се приложи и мярка, да не приближава пострадалата Д. Ж.. Относно срока на тази мярка, то същата следва 3 да е в максимално предвидения срок от 18 месеца, на отстояние 30 метра спрямо лицето.

Мярката се налага за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН, на осн.чл.5 ал.2 от ЗЗДН.

По отношение на останалите мерки то съобразявайки интереса на детето, не следва да се прекъсват контактите с бащата, което би довело до отчуждаване, поради което тези мерки следва да се отхвърлят, като още повече липсва пряка агресия от бащата спрямо детето Г..

В тази насока съдът намира за необходимо да посочи, че страните следва да се съобразят с наличието на общо дете, по отношение на което следва да се осигури възможност на бащата да общува с дъщеря си. Наложената мярка Л. М. да не доближава Д.

Ж., не означава, че детето не може да живее, общува и вижда баща си. Същото би могло да бъде предавано от баба си, взимано от детската градина или друг подходящ начин.

На осн. чл. 5, ал. 3 вр. ал. 1, т. 5 от ЗЗДН съдът намира, че не следва да се определя местоживеенето на детето при пострадалия родител, тъй като не е в негов интерес.

Въпросът за упражняване родителските права спрямо малолетната Г. М. следва да се реши по реда на СК.

На основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН държавна такса и разноски са в тежест на ответника, поради което се присъжда сумата от 12,78 евро за държавна такса.

По отношение на заплатеното от молителите адв. възнаграждение в размер на 600 лв. ответникът е направил възражение за прекомерност. Предвид проведеното съдебно заседание, както и естеството на производството съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност на така заплатеното адв.възнаграждение за неоснователно. По делото се защитава две лица, като възнаграждението за сумата от 600 лв. не е прекомерно.

Поради което следва да се присъди сумата от 306,78 евро /600лв./ На ответника разноски не следва да се присъдят, тъй като молбата се явява основателна, а относно мерките за защита които се прилагат преценявани от съда не влияят върху основателността, а тежестта на извършеното.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Л. Г. М., ЕГН **********, с адрес в с. Р.Д. ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо детето Г. Л. М., ЕГН **********, с адрес в гр.В., на осн. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.