Решение № 698 от 04.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 698 гр. Пловдив, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20215330206907 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 3463095 издаден от ОДМВР гр.Пловдив, с който на ИЛ. КР. ИЛ., с ЕГН ********** от гр.С., ул.“*********“ № **** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата.

Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но в писмено становище намира жалбата за неоснователна. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 11.03.2020г. около 09.58ч автомобил с рег. № ********, марка 1

„БМВ”, модел „525И”, собственост на жалбоподателя, се движел в гр.Пловдив по бул.„Асеновградско шосе” в посока юг. Срещу №1 скоростта му била 83 км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч.

Горното било заснето с автоматизирана система тип ARH CAM S1 № 11743са. В последствие бил разпечатан електронния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя като собственик на МПС-то.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

По фактите жалбоподателя напрактика не спори, навеждайки твърдение, че фиша не съответства на законовите изисквания. Същото обаче не е основателно. На първо място законът не изисква да има данни за орган който го издава, а само посочване на сктруктурата издала същия. В случая това е ОД МВР Пловдив. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя.

Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Непълнотите в законодателството не са от компетенциите на съда, който не е нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по законодателен път. На следващо място по делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото средство, ето защо не са основателни възраженията в тази насока от жалбоподателя. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването, с което не е основателна критиката на жалбоподателя в тази насока.

Приложени са и фотоснимки от нарушението и местоположението на уреда.

Не е основателно възражението за липса напътен знак въвеждащ ограничение на скоростта и липсата на схема. Нарушението е установено в населено място и в случая по силата на закона ограничението е 50 км/ч, поради което не е нужен нарочен знак за тази скорост. Последното изрично е посочено и в протокола по чл.10 от Наредбата, а именно че няма знак поставящ друго 2 ограничение на скоростта. Ето защо и правилно е квалифицирано извършеното като нарушение на общото правило на чл.21, ал.1 ЗДвП според вида МПС и наличието на населено място, в което е извършено. От приложения протокол за използване на техническото средство е пък е видно начина и място на работа на устройството, включително режимите на радара.

Ето защо и това възражение на жалбоподателя не е основателно. Законът към момента на деянието не предвижда зоната на контрол да бъде означена с пътни знаци. На следващо място не е основателно възражението, че не било установено авторството на нарушението. Ако жалб.И. не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което де факто е извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС негова собственост.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и е определена глоба от 400 лева за превишение от 33 км/ч. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била повисока – 86 км/ч и превишение 36 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на жалбоподателя.

С оглед този изход на делото ОДМВР Пловдив има право на разноски съгласно нормата на чл.63д, ал.3 ЗАНН. Такива са поискани своевременно с писмено становище, изготвено от юрисконсулт. В случая разноски за юрисконсултско обслужване пред настоящата инстанция в размер на 80 лева са съответни на извършеното. Тази сума следва да се възложи в тежест на жалбоподателя.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3463095 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на ИЛ. КР. ИЛ., с ЕГН ********** от гр.С., ул.“********“ №**** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя ИЛ. КР. ИЛ., с ЕГН ********** от гр.С., 3 ул.“********“ №***** ДА ЗАПЛАТИ НА ОДМВР Пловдив сумата от 80 лева разноски пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4