Решение № 1207 от 14.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1207 гр. Варна, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20263110204026 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Р*** Х*** Б***” ЕООД против наказателно постановление №*** на Директора на Дирекция "И***" - Варна, с което на „Р*** Х** Б***”ЕООД е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000 евро на основание чл. 79 ал.4 вр. 78 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Жалбоподателят счита НП за незаконосъобразно и моли за отмяната му.

В съдебно заседание нередовно призован/не е намерен на адреса посочен в жалбата/ не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното НП.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от Дирекция „И*** по т***" гр. Варна на представените документи е установено, че работодателят „Р*** Х** Б***" ЕООД е сключил трудов договор №*** от *** с М*** С*** - гражданин на 1 трета държава (Украйна), роден на 19.02.2007г. Съгласно посочения трудов договор и присъствена форма за месец юни 2026 г., датата на действителното започване на работа на М*** С*** е 10.06.2026 г., на длъжност „барман" в обект ресторант „Р***", находящ се в гр. Варна, ул. „С*** "1, стопанисван от „Р*** Х*** Б***" ЕООД. След извършена служебна справка в Информационната система на ИА ГИТ Регистър на уведомлението за започване на работа на гражданин от трета държава (чл. 10, ал. 1 от 3TMTM) е установено, че работодателят „Р*** Х*/** Б***" ЕООД не е подал писмено уведомление в Д*** „И***" законоустановения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на М*** С*** - гражданин на У***. B На 10.08.2026г. в Д*** „И**** п*** т***“- гр. В***, работодателят „Р*** Х*** Б***" ЕООД е подал уведомление за действителното започване на работа на лицето М*** С*** - гражданин на У***, на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (3TMTM) с вх. № *** Видно от изложеното, работодателят „Р*** Х*** Б***" ЕООД не е уведомил писмено Дирекция „И****" гр. Варна в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето М*** С****, гражданин на У****.

Нарушението е извършено на 18.06.2026 г. в гр. Варна, към който момент и където е следвало да се подаде писмено уведомление, за започване на работа на гражданин на трета държава.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи. Показанията на св. С. са такива на свидетел – очевидец, пряко възприел нарушението. Показанията на св. С. кореспондират с всички писмени доказателства по делото.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

2

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган Директорът на ДИТ-гр. Варна, за което, видно от приобщеното към материалите по делото копие на З***, същият е надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на ИА"ГИТ".

Съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно издадено при спазване на процедурите по ЗАНН. При съставяне на акта за установяване на административнонарушение е спазен тримесечния срок за съставянето му.

Спазен е и срока за възражения по акта, като НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка по административно наказателната преписка и са събрали безспорни доказателства за извършеното административно нарушение, посредством личните си възприятия, след което са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на КТ и е издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма, която следва да намери приложение.

Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът установи, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Съдържанието на НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално- правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава, работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". По делото няма 3 спор, че въззивното дружество е работодател на чужд гражданин на трета държава, а именно - украинският гражданин М*** С***. Видно от приобщеното по делото копие на трудов договор с лицето, сключен на 10.06.2026 г., лицето е постъпило на работа незабавно същия ден. От дата на действително започване на работа на лицето, за дружеството-жалбоподател е възникнало задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ в 7-дневен срок да изпрати уведомление до ДИТ -Варна за започване на работа от М. Сердюк.

Уведомлението е подадено след изтичане на този срок и след започване на проверката по работни места. Правилно е определена и датата на извършване на нарушението. Съгласно чл. 183, ал. 2 от НПК , приложим в настоящия казус по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. В случая 7-дневния срок, считано от датата на постъпване на лицето на работа, е изтекъл на 17.06.2026 г., поради което от следващия присъствен ден – 18.06.2026 г. дружеството е вече в нарушение.

Посочените обстоятелства не се оспорват и от въззивника, съотв. се установяват по несъмнен начин от приобщения по делото доказателствен материал.

Предвид установените факти, АНО правилно е квалифицирал осъщественото от дружеството-жалбоподател бездействие като нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ и е определил приложимата санкционната норма, тъй като именно в чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ е предвидено наказание "имуществена санкция" в размер от 1500 до 15 000 лв. за виновните лица, в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание.

Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за маловажност на случая по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН . Извършеното правонарушение е формално и именно поради тази му правна характеристика вредите не са съставомерен признак от обективна страна.

В този контекст отсъствието на такива не може да послужи като аргумент в посока незначителна обществена опасност на деянието. Като аргумент в подкрепа на извода за отсъствието на маловажност следва да се съобрази и обстоятелството, че забавата в изпълнението на задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ надхвърля значително период от един месец. В случая са засегнати обществените отношения по регулиране достъпа до пазара на 4 труда на работници - граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика; двустранното регулиране на заетостта с трети държави, както на български граждани на тяхна територия, така и на техни граждани в Република България. Фактите по случая сочат, че конкретното правонарушение има отношение към престирането на труд в Република България на гражданин на държава извън Европейския съюз, а полагането на труд от такива лица предполага спазването на допълнителни нормативни изисквания, като съществуването на разрешено пребиваване на чужденеца в страната т. е. следва да бъдат спазени и нормативните правила на Закона за чужденците в Република България. Също така се въвежда допълнително изискване към българския работодател да уведоми до 7 дни от началото по престиране на труд от чужденците териториалната структура на "Главна инспекция по труда", за да може своевременно да се осъществи контрол по спазване на законовите предписания. Подобна правна регулация свидетелства за важността на засегнатите обществени отношения и поради тази своя специфика осъщественото деяние не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание е взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и в тази връзка са съобразени всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая е опредено наказание е малко над минималния размер предвиден в закона. Съдът намира, че определената санкция е справедлива и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 130 до 190лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на е д и н свидетел, не е с 5 фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 66,47 евро.

Предвид изложеното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №*** на Директора на Дирекция "И****" - Варна, с което на „Р*** Х*** Б***”ЕООД е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000 евро на основание чл. 79 ал.4 вр. 78 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

ОСЪЖДА „Р*** Х*** Б***” ЕООД, да заплати на Д*** „И***“ -Варна направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 66,47 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6