Решение № 1521 от 03.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1521 гр. Пловдив, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330116398 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Ищецът В. А. Д., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*********“ № 33, ап. 19, чрез пълномощник адв. Л. Б., е предявил против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:

115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя О. К., иск за признаване на установено, че не дължи, поради погасяването им по давност, следните суми: сумата от 7, 44 лева- главница по фактура № **********/ 27.09.2019 г. и лихва за забава върху нея в размер на 4, 09 лева за периода 27.10.2019 г.- 24.09.2024 г.; сумата от 112, 74 лева- главница по фактура № ***********/ 31.10.2019 г. и лихва за забава върху нея в размер на 60, 89 лева за периода 30.11.2019 г.- 24.09.2024 г.; сумата от 8, 51 лева- главница по фактура № *********/ 28.10.2020 г. и лихва за забава върху нея в размер на 3, 74 лева за периода 28.11.2019 г.24.09.2024 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил абонат на ответника, като между страните вече имало влязло в сила решение по гр. дело № 17978/ 2019 г. на ПРС, V гр. с-в, относно неплатени задължения за предоставени ВиК услуги за периода 01.11.2013 г.- 28.08.2019 г., като искът на оператора бил отхвърлен. По време на процеса ответникът продължил да начислява нови задължения и лихви върху тях, като му били начислени за един месец 47 куб.м. потребена вода. Бил подал няколко искания за точно отчитане и корекция на задълженията, като в отговор получил писмо с три фактури, по които дължал следните суми: сумата от 7, 44 лева- по фактура № **********/ 27.09.2019 г.; сумата от 112, 74 лева1 по фактура № ***********/ 31.10.2019 г.; сумата от 8, 51 лева- главница по фактура № ********/ 28.10.2020 г. По всяка от фактурите се дължала и лихва за забава, както следва: по фактура № ********/ 27.09.2019 г. лихва за забава в размер на 4, 09 лева за периода 27.10.2019 г.- 24.09.2024 г.; по фактура № *********/ 31.10.2019 г. лихва за забава в размер на 60, 89 лева за периода 30.11.2019 г.- 24.09.2024 г.; по фактура № ********/ 28.10.2020 г. лихва за забава в размер на 3, 74 лева за периода 28.11.2019 г.- 24.09.2024 г. Подал и писмено възражение за изтекла давност за съответните вземания, но писмено му било отказано отписване на задълженията. В тази връзка именно се предявява и настоящия установителен иск. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Посочва се, че давността не се прилагала служебно и дори едно задължение да бъдело погасено по давност, това не означавало, че същото не е дължимо, а само се преклудирало правото на кредитора да търси удовлетворяване на вземането си по принудителен ред. Между страните имало разбиране за сключване на съдебна спогодба, като се уточнявали параметрите. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокат. В съдебно заседание пълномощникът на страната поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила на 05.02.2021 г. решение по гр. дело № 17978/ 2019 г. на ПРС, V гр. св, са отхвърлени предявените от ответника против ищеца искове за признаване на установено, че лицето дължи следните суми: главница в размер на 304, 88 лева, за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 01.11.2013 г.- 28.08.2019 г. за обект в гр. П., ул. „*****“ № ***, ап. ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.09.2019 г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 37, 32 лева за периода 05.06.2018 г.- 20.04.2019 г.

Приключилото между страните дело е приложено към настоящото.

След постановяване на решението по това дело ищецът е отправил четири искания до ответника за коректното определяне на дължимите му суми към дружеството, което с писмо от 01.11.2021 г. е отговорило, че задълженията му възлизат на общо 139, 68 лева- сбор от главница и лихви по три фактури- с № **********/ 27.09.2019 г., № *********/ 31.10.2019 г. и № *********/ 28.10.2020 г.

Последвала е нова кореспонденция между страните, като ищецът писмено е направил възражение за изтекла давност по отношение на задълженията по фактурите, а ответникът му е отговорил, че давността не се прилага служебно и следва да търси правата си по съдебен ред.

Представени са още справки от електронен калкулатор за изчисляване размерите на законната лихва върху главниците по всяка една от трите фактури.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира 2 следното:

Няма спор по обстоятелството, че ищецът има неплатени задължения към ответника, произтичащи от три броя фактури за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 28.08.2019 г.- 29.10.2019 г. и 28.09.2020 г.- 26.10.2020 г., възлизащи общо на сумата от 139, 68 лева, включваща главници и лихви за забава.

Задължението за заплащане на ползвана вода представлява такова за периодично плащане по смисъла на чл. 111 буква „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения при ежемесечно отчитане на ползваната вода, поради което тя следва да бъде заплатена през месеца, следващ ползването й (в този смисъл е ТР на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 3/ 2011 г.). При това положение, най- късно към края на м. ноември 2023 г. вземанията на ответника по трите фактури вече са се погасили по давност, защото е изтекъл срок по- голям от три години от падежа на всяка фактура. В тази връзка ищецът с писмо от 16.02.2024 г., което се явява подадено след изтичане на срока за давността, е поискал заличаване на дължимите суми, но му е било отказано такова отписване на задълженията. Затова е предявен и настоящият иск, като в случая следва да се приеме за установено, че по отношение на тези суми е изтекла погасителна давност. При това положение, претенцията се явява основателна и следва да се уважи, без да е необходимо да се излагат повече съображения по съществото на спора.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Същите се претендират, за тях е представен изискуемият по чл. 80 от ГПК списък и са налице доказателства за реалното им извършване- държавна такса в размер на 100 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, които суми следва да се възложат в тежест на ответника. По отношение на направеното възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокат, следва да се посочи, че същото е неоснователно. От една страна, размерът е минималният според нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., а от друга- процесът е предизвикан именно от ответника, който отказал да отпише по давност задълженията на ищеца, въпреки изрично отправеното искане до него и желанието на абоната за извънсъдебно уреждане на отношенията между страните, поради което именно с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото и в тази връзка следва да понесе в пълен размер направените от ищеца разноски.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя О. К., че В. А. Д., ЕГН: **********, от гр.

3

П., ул. „******“ № ***, ап. ***, чрез пълномощник адв. Л. Б., НЕ ДЪЛЖИ поради погасяването им по давност, следните суми: сумата от 7, 44 лева (седем лева и четиридесет и четири стотинки)- главница по фактура № *********/ 27.09.2019 г. и лихва за забава върху нея в размер на 4, 09 лева (четири лева и девет стотинки) за периода 27.10.2019 г.24.09.2024 г.; сумата от 112, 74 лева (сто и дванадесет лева и седемдесет и четири стотинки)главница по фактура № ********/ 31.10.2019 г. и лихва за забава върху нея в размер на 60, 89 лева (шестдесет лева и осемдесет и девет стотинки) за периода 30.11.2019 г.- 24.09.2024 г.; сумата от 8, 51 лева (осем лева и петдесет и една стотинки)- главница по фактура № ********/ 28.10.2020 г. и лихва за забава върху нея в размер на 3, 74 лева (три лева и седемдесет и четири стотинки) за периода 28.11.2019 г.- 24.09.2024 г.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя Ю. К., да заплати на В. А. Д., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*******“ № ***, ап. ***, направените по делото разноски, както следва: сумата от 100 лева (сто лева)- за държавна такса и сумата от 400 лева (четиристотин лева)- за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4