Решение № 1631 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1631 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100507976 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 6813 от 15.04.2024 г. по гр.д. № 39052/2022 г. Софийски районен съд, 145 състав осъдил Е. С. С., ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 460.77 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 03.2019 г. до м. 04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 288334, сумата от 6.82 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 20.07.2022 г., до окончателното изплащане на вземанията, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 373.94 лв., представляваща разноски за производството, като отхвърлил иска за цена на топлинна енергия за разликата над сумата от 460.77 лв. до пълния предявен размер от 766.30 лв. и за периода от м. 05.2018 г. до м. 02.2019 г., както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 179.59 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2022 г., и за сумата от 1

1.60 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 28.06.2022 г. По отношение на ответника М.С.С., ЕГН **********, е постановено неприсъствено решение. Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК 130036512, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Е. С. С., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Г.Г. от САК, която го обжалва в частите, с които предявените срещу нея искове са уважени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд неправилно приел, че ответницата С. е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот. С отговора на исковата молба бил оспорен фактът, че същата е била собственик или ползвател на процесния имот в процесния период и че е била потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ. Видно от представената страница от нотариален акт № 102, том XI , нот. дело № 2102 от 1981 г. на Първи нотариус при СРС, със същия били признати за собственици на процесния имот Г.М.Б. – 1/2 ид. част, М.С.Д. – 1/4 ид. част, и Е. С. Д. – 1/4 ид. част. В нотариалния акт липсвали каквито и да било идентифициращи данни, от които да се направи извод дали лицето Г.М.Б. е лицето Г.М.Б., ЕГН **********, явяваща се наследодател на ответницата. Липсвали и данни дали лицето по нотариален акт Е. С. Д. е ответницата Е. С. С., ЕГН **********.

Това означавало, че собствеността от 1/2 ид. част на ответницата изобщо не била доказана, и въпреки възражението за това районният съд неправилно уважил частично предявените срещу нея искове. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените срещу нея искове.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните части като правилно. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, не взема становище по жалбата.

2

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед непреклудираните доводи в жалбата е правилно в обжалваните части по следните съображения:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 .

Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент, който купува енергия за 3 собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В случая от приетия нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 102, том XI, нот. дело № 2109 от 29.11.1981 г. на I нотариус при СРС се установява, че са признати за собственици Г.М.Б. (за 1/2 ид. ч.), М.С.Д. (за 1/4 ид. ч.) и Е. С. Д. (за 1/4 ид. ч.) на недвижим имот, представляващ апартамент № 124, бл. 212, вх. Е, ет. 4, комплекс „Фондови жилища“, гр.

София.

От приетото удостоверение за наследници се установява, че Г.М.Б. е починала на 03.07.2018 г. и е оставила за свои наследници по закон М.С.С., син, и Е. С. С., дъщеря.

С отговора на исковата молба особеният представител на ответницата С.

4 е заявил бланкетно оспорване, че Е. С. не е потребител на топлинна енергия, като се е позовал на отменената през 2012 г. легална дефиниция в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (през 2018 приета нова т. 42, която няма никакво отношение към спора). С отговора на исковата молба не са оспорени представените от ищеца писмени доказателства, нито е заявено оспорване на факта, че посочените в нотариалния акт лица са идентични с посочените в удостоверението за наследници. Предвид липсата на такова оспорване, от съда не са давани указания, съответно за тези факти не са събирани доказателства.

Ето защо въззивният съд намира, че заявените за първи път с въззивната жалба оспорвания са преклудирани по силата на чл. 133 ГПК и не следва да се обсъждат. Само за пълнота следва да се посочи, че от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства – списъци на етажните собственици, в които като собственик на ап. 124, аб. № 288334, е посочена именно ответницата Е. С.; искане за вписване на възбрана по изп.д. № 20178440405247 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на КЧСИ, дялови разпределения, в които като клиент за процесния ап. 124 с аб. № 288334 е посочена отново ответницата Е. С. - се установява по несъмнен начин, че лицата по нотариалния акт, независимо от различията във фамилните имена, са именно ответниците и наследодателката им Г.М.Б..

Ето защо, и при липса на твърдения, а и на доказателства ответницата да е отчуждила притежаваната от нея идеална част от процесния имот преди процесния период, правилно районният съд е приел, че същата е била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и дължи цената на доставената в имота топлинна енергия, вземането за която не е погасено по давност, съразмерно с дела си в съсобствеността от 1/2. Поради това първоинстанционното решение в частта, с която искът за главница за топлинна енергия е уважен следва да бъде потвърдено.

Въззивната жалба в частта й по иска за главница за дялово разпределение е бланкетна – в нея не са наведени никакви конкретни оплаквания за неправилност на изводите на районния съд по този иск. Поради това и съобразно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд няма правомощие да провери правилността на решението в тази част, а също следва да го потвърди.

При този изход, разноски за въззивното производство се следват на 5 въззиваемия, който е претендирал и юрисконсултско възнаграждение.

Доказано направените разноски са в размер на 150 лв. – депозит за възнаграждение на особения представител на въззивницата. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Или общо разноските са в размер на 250 лв. Въпреки че се касае за разноски и възнаграждение за положен труд преди 01.01.2026 г., претендираните суми следва да се присъдят в евро, което, съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. е официалната парична единица в Република България. Или дължимите от въззивницата разноски са в размер на 127.82 евро.

Съобразно разясненията, дадени с т. 7 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС и на основание чл. 77 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС държавна такса по жалбата в размер на 25.56 евро (равни на 50 лв.).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6813 от 15.04.2024 г., постановено по гр.д. № 39052/2022 г. на Софийски районен съд, 145 състав в обжалваните части, с които Е. С. С., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал.