Решение № 1844 от 21.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1844 гр. Варна, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Т. като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110101441 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба с обективно и субективно съединени искове с правно основание по чл.108 от ЗС и по чл.32, ал.2 от ЗС от страна на ищците Н. А. К. и Г. Х. К., представлявани от адв. Г. Ж. от АК – Варна, срещу ответниците Ж. Т. Ж., Г. П. В., И. Ж. В., Д. Ж. Г. и Т. Г. В., представлявани от адв. Кр. К. от АК – Варна.

В исковата молбата са изложени твърдения, че ищците са съпрузи и собственици в режим на съпружеска имуществена общност на 200 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, целия с площ от 544 кв.м. по скица, а по документ за собственост – 558 кв.м., с адрес: ***, при граници и съседи: имоти с идентификатори № № ***.

Собствеността придобили по време на брака си чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № *** г. на нотариус при ВРС. Ответниците били собственици на останалите ид.ч. от описания недвижим имот. Ищците твърдят, че ответникът Г. В. и съпругата му К. В. /починала/ са придобили ½ ид.ч. от 358 кв.м. от имота в режим на СИО чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № *** г. на нотариус при ВРС, а ответникът Ж. Ж. придобил ½ ид.ч. от 358 кв.м. от имота чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № *** на нотариус при ВРС. През 2000 г. ищците сключили с Г. В., К. В. и Ж. Ж. споразумение с нотариална заверка на подписите, с което се съгласили да се сключи договор с фирма, която да построи в имота жилищна сграда от два входа срещу обезщетение. В изпълнение на споразумението всички съсобственици в имота взаимно си учредили право на строеж, както и учредили такова на ЕТ „С.Н.Н“, в изпълнение на който в имота била построена жилищна сграда. Предвид това, че била изградена на два етапа 1 сградата била отразена като две отделни сгради с два идентификатора - ***.1 със застроена площ от 151 кв.м. и ***.2 със застроена площ от 92 кв.м. В имота била разположена и сграда с идентификатор ***.3 с площ от 26 кв.м. с функционално предназначение: селскостопанска сграда. Незастроената част от поземления имот била 272 кв.м. Под сграда с идентификатор ***.1 имало изграден проход с площ от 36 кв.м., чрез който се осъществявал достъпът до незастроената част. Ищците излагат, че достъпът до прохода и незастроената част от имота към момента на подаване на исковата молба бил затворен със заключена метална врата, от която ключ притежавали само ответниците Г. В. и ж. Ж.. Същите отказвали да предоставят на ищците достъп, по който начин им отнели владението и ги лишили от възможността да ползват полагаемите им се ид.ч. от имота.

Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства, ищците молят съдът да постанови решение, с което: на основание чл.108 от ЗС да осъди ответниците да предадат на ищците владението върху 97,50 кв.м. ид.ч. от реална незастроена част с площ от 272 кв.м. от ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, целия с площ от 544 кв.м. по скица, а по документ за собственост – 558 кв.м., с адрес: ***, при граници и съседи: имоти с идентификатори № № ***; на основание чл.108 от ЗС да осъди ответниците да предадат на ищците владението върху 12.90 кв.м. ид.ч. от проход под сграда с идентификатор ***.1 по КККР на гр. Варна, с реална площ от 36 кв.м., с предназначение за достъп на коли и пешеходци към дъното на вътрешния двор с граници на прохода: ПИ 1***, ПИ *** и останалата част от ПИ ***, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, целия с площ от 544 кв.м. по скица, а по документ за собственост – 558 кв.м., с адрес: ***, при граници и съседи: имоти с идентификатори № № *** и на основание чл.32, ал.2 от ЗС да разпредели ползването на реална незастроена част с площ от 272 кв.м. от ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, целия с площ от 544 кв.м. по скица, а по документ за собственост – 558 кв.м., с адрес: ***, при граници и съседи: имоти с идентификатори № № ***, като за ищците бъде отредена за ползване западната част от имота, за ответниците – източната част, а проход под сграда с идентификатор ***.1 по КККР на гр. Варна, с реална площ от 36 кв.м., с предназначение за достъп на коли и пешеходци към дъното на вътрешния двор с граници на прохода: ПИ 1***, ПИ *** и останалата част от ПИ ***, бъде отреден за общо ползване от всички съсобственици.

В законоустановения срок от ответниците са депозирани писмени отговори, с които исковете се оспорват като неоснователни. Не се оспорва, че през 1994 г. Ж. Ж. е придобил ½ ид.ч. от 358 кв.м. от процесния имот, а Г. В. и съпругата му К. В. са придобили другата ½ ид.ч., както и че ищците са придобили 200 кв.м. ид.ч. от имота през 1972 г. Ответниците твърдят, че при преговорите със „С.“ за строителство в имота се оказало, че на ищците не достига лице към улицата и ответниците трябва да предоставят такова, за да се построят две сгради. В замяна ищците се съгласили незастроената част от имота да се ползва и владее само от ответниците. Оспорва се да е построена една сграда с два входа, като се твърди, че са налице две напълно самостоятелни сгради. Ответниците заявяват, че още преди въвеждане в експлоатация на двете сгради, е било разпределено ползването на незастроената 2 част от двора, като ищците се съгласили с изработения проект. Сочи се, че проходът не е част от жилищната сграда на ищците. Ответниците заявяват, че те владеят и ползват незастроената незастроената част от имота непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено и с намерение за своене от 2001 г. Оспорват наличието на съсобственост между страните по отношение на незастроената част от имота.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: От представените по делото нотариален акт № *** г. на нотариус при ВРС; нотариален акт № *** г. на нотариус при ВРС; нотариален акт № *** на нотариус при ВРС и скица на поземлен имот №*** г., изд. от СГКК – гр. Варна се установява, че страните по делото са съсобственици на поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта гр. Варна, целия с площ от 544 кв.м. с адрес: ***, при граници и съседи: имоти с идентификатори № № ***.

С първия от горепосочените нотариални актове ищецът е закупил от К.А.Д. 200 кв.м. идеални части от дворно място в ***, цялото от 558 кв.м, съставляващо парцел –дворище 14 в квартал 225 по плана на града, с построена в мястото жилищна сграда. Към онзи момент ищците са били в граждански брак, поради което така закупеният имот е придобил статут на съпружеска имуществена общност, предвид разпоредбата на пар.103 от ПЗР на СК във вр. с чл.13 от СК от 1968 г., по което обстоятелство между страните по делото няма спор. Така описаният имот в нотариалния акт от 1972 г. е идентичен с 200 кв.м. идеални части от имот с идентификатор №*** по одобрената кадастрална карта гр. Варна, действаща към момента, за което между страните също няма спор.

От останалите представени нотариални актове е видно, че ответникът Ж. Т. Ж. е придобил, чрез договор за покупко-продажба ½ идеална част от 358/558 кв.м идеални части от парцел с площ от 558 кв.м, представляващ парцел *** по плана на града, ведно с построена в него жилищна сграда, а останалата ½ идеална част от 358/558 кв.м идеални части от парцел с площ от 558 кв.м са били придобити от ответника Г. П. В. и съпругата му К. Т. В. в режим на съпружеска имуществена общност. От представеното удостоверение за наследници №*** г., изд. от Община Варна се установява, че К. В. е починала на *** г. и нейни наследници са, освен ответникът Г. В., още и ответниците И. Ж. В., Д. Ж. Г. и Т. Г. В., които са станали собственици на съответната част от имота по наследство. Установява се безспорно, а и няма спор между страните относно обстоятелството, че придобитите от ответниците 358/558 кв.м идеални части от парцел с площ от 558 кв.м, са идентични с 344/544 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ от 544 кв.м.

На 15.02.2000 г. ответниците Ж. Т. Ж. и Г. П. В., както и К. Т. В. са подписали договор за учредяване право на строеж и обезщетение, но не в нотариална форма, с който са заявили, че учредяват право на строеж на фирма „С.“ – Варна върху притежавания от тях недвижим имот, съгласно нотариалните актове, срещу обезщетение.

Със споразумение от 05.05.2000 г. ищците Н. А. К. и Г. Х. К., ответниците Ж. Т. Ж. и Г.

П. В., както и съпругата на последния - К. Т. В., се споразумяли да сключат договор с 3 едноличен търговец, който да построи в дворното място жилищна сграда от два входа, съответстващи на етап I и етап II, съгласно идеен архитектурен проект, като ищците да бъдат обезщетени с жилища от етап II, а останалите с жилища от етап I. С нотариален акт ***. на нотариус Н. С., с район на действие ВРС, двамата ищци, двамата горепосочени ответници и К. Т. В., са учредили право на строеж на ЕТ „С. – Н. Н.“ върху дворното място, който със свои труд, материали и средства да построи в дворното място жилищната сграда от два входа. Със същия договор за учредяване право на строеж, страните по споразумението взаимно и безвъзмездно са си учредили право на строеж върху притежаваните от тях идеални части от имота, и са запазили за себе си конкретни апартаменти.

С разрешение за строеж №*** г. и разрешение за строеж №*** г. са разрешени строежите за етап I и етап II, като от приложената обяснителна записка е видно, че застроената площ е 130 кв.м, като съгласно одобрения идеен проект всеки един от двата етапа представлява самостоятелна сграда с отделен вход, стълбище и изби. В работния проект за първи етап е предвиден проход за коли и пешеходци към дъното на вътрешния двор.

На 13.09.2001 г. от ДНСК – ТИ – Варна е издадено разрешение №*** за ползване на жилищна сграда I етап, в което е отбелязано, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, разрешения и изисквания, а на 30.04.2002 г. е издадено разрешение №*** за ползване и на жилищна сграда II етап.

От показанията на изслушаните по делото свидетели В.Д.Т., В.К.Г., А.К.Й. и П.И.Х., както и от назначените по делото две съдебно-технически експертизи, съдът приема за установени следните факти: Преди сключването на договора за учредяване право на строеж на ЕТ „С. – Н. Н.“ върху дворното място от страна на съсобствениците на мястото, в него имало поставена ограда, която разделяла ползваната от ищците част, в която попадала жилищната им сграда и ползваната от ответниците част, в която се намирала тяхната жилищна постройка. Жилището на ищците се намирало във вътрешната част на имота, като ползваната от тях част от двора към улицата била по-малка от тази, ползвана от ответниците, а и жилищната постройка на ответниците се намирала в предната част на имота към улицата. През 2000 г. започнало изграждането на жилищните сгради етап I и етап II, като строежът на сградите приключил през 2002 г. Двете сгради били изградени на калкан, при свързано застрояване, като в югозападната страна на парцела била изградена сграда етап II, на изток до нея била разположена сграда етап I, а от източната страна на сграда етап I имало проход. От прохода имало вход към апартаментите в сграда етап I и в края на прохода имало врата, водеща към незастроената част от дворното място. Входът за сграда етап II бил на самата сграда и от тази сграда нямало вход към двора. Още при изграждането на сградите били поставени врати на прохода и след него към двора и тези площи се ползвали единствено от ответниците. Само ответниците разполагали с ключове за вратите към прохода и към дворното място, като те отказвали да допуснат ищците до тези части, тъй като считали, че са техни, което положение съществувало от момента, в който страните 4 започнали да обитават апартаментите си в сградите.

От представената по делото информация от Директора на Дирекция МД при Община Варна с писмо от 11.03.2024 г. и представените копия на данъчни декларации, подавани от ищеца през 1998 г. и 2023 г. се установява, че ищецът през 1998 г. е декларирал 200 кв.м идеални части от дворното място, собствени на него и ищцата. Партидата за имота била закрита служебно към 31.12.2022 г. и през 2023 г. ищците отново са декларирали дворното място.