Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4143 от 17.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7164/2025
Вид
Решение № 4143
Подписан
17.11.2025
В сила
05.12.2025
Състав
ХРИСТИНА БОРИСЛАВОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал.1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4143 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря Цветелина К. Златева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА Административно наказателно дело № 20251110207164 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. П. П. против наказателно постановление (НП) № 24-4332-020424/29.08.2024 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл. 185 от Законa за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Навеждат се оплаквания относно допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, намерили отражение и в обжалваното наказателно постановление. По-конкретно жалбоподателят сочи липсата на яснота по отношение извършените от непълнолетния Т. П. действия, с които се твърди, че същият е създал опасност и пречка за движението. Излагат се твърдения за неправилно установена собственост върху процесния велосипед, участвал в настъпилото ПТП, въз основа на което се прави извод и за неправилното санкциониране на жалбоподателя в качеството му на родител на непълнолетния управляващ. Наред с това се сочи и грешно направена констатация относно малолетието на лицето Т. П..

1

Излагат се пространни мотиви относно неправилно отразения от актосъставителя механизъм за настъпване на ПТП. Изтъкват се и доводи за липсата на умишлено поведение от страна на жалбоподателя, каквато форма на вина се изисква от разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява.

От процесуалния представител на същия – адв. Я. Д., е постъпила молба, в която се взема отношение по същество. В депозираната молба се поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк. М., като в хода на съдебните прения последната моли процесното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна се установява следното:

На 05.07.2024 г. около 09:10 часа, 14-годишният Т. Д. П. - син на жалбоподателя Д. П. П., управлявал велосипед „****“, негова лична собственост, в гр. София, по бул. „Княгиня Мария Луиза“ с посока на движение от ул. „Опълченска“ към надлез „Надежда“. По същото време свидетелката Г. А. Б. управлявала таксиметров автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *********, като се движела попътно на велосипедиста от дясната му страна в локалното платно на булеварда. В района на бл.116 велосипедистът Т. П. предприел маневра и завил надясно, за да пресече локалното платно и да се отправи към намиращата се от дясната му страна велоалея. В този момент последвал сблъсък между управлявания от непълнолетния Д. велосипед и движещия се с ниска скорост автомобил на 2 свидетелката Б.. В резултат на настъпилото ПТП на непълнолетния Д. били причинени множество повърхностни травми, включително на главата, а на моторното превозно средство – имуществени щети в областта на преден капак и челно стъкло. Бащата на Т. Д. – Д. П. П., бил уведомен за инцидента по телефон и се отзовал на място, след което отвел сина си в УМБАЛСМ „*****“.

По повод реализираното ПТП срещу свидетелката Б. бил съставен АУАН № GA 1334197/05.07.2024 г. за това, че като водач на пътно превозно средство не е проявила внимание и предпазливост спрямо уязвимите участници в движението – в настоящия случай спрямо непълнолетния водач на двуколесно превозно средство. На 17.08.2024 г., по инициатива на жалбоподателя П., свидетелите А. Д. С. и М. М. И. – служители в ОПП-СДВР, съставили констативен протокол за ПТП ведно със скица.

Въз основа на направените констатации свидетелят А. Д. С., заемащ длъжността „мл. автоконтрольор“ при ОПП-СДВР, приел, че жалбоподателят Д. П. П. като родител на малолетния Т. Д., който управлявайки велосипеда си създал опасност за движението и станал причина за настъпване на ПТП с попътно движещия се от дясно лек автомобил, не е упражнил необходимия контрол върху сина си, поради което и срещу него бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0669343/17.08.2024 г. за извършено нарушение по чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 26, ал. 3 от ЗАНН. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал с отбелязване, че ще обжалва и ще предяви възражения. Постъпили и писмени възражения срещу акта.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП № 24-4332-020424/29.08.2024 г. от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.185 от ЗДвП на Д. П. П. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.5, ал.1, т. 1 от ЗДвП във вр. с 26, ал. 3 от ЗАНН.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А. Д. С., М. М. И. и Г. А. Б., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – констативен протокол за ПТП с пострадали лица ведно със скица към него, амбулаторни листове от проведени медицински прегледи, резултати от образна диагностика, проект за организация на движението и пътните знаци в района 3 на бул. „Княгиня Мария Луиза“, сведение, справка картон на водача Д. П., заповед № 513з-6489/24.08.2018 г. на директора на СДВР, заповед № 8121К13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Обстоятелствата относно механизма на настъпване на ПТП се установява от показанията на свидетелката Б., която като участник в същото е възприела пряко релевантни за предмета на доказване факти. Съдът кредитира показанията й, доколкото същите кореспондират със събраните по делото доказателства и в частност със съставения констативен протокол.

Съдът кредитира и показанията на свидетелката П.а, която макар и заинтересована от изхода на делото, излага последователно, логично и без стремеж за изопачаване възприетите от нея обстоятелства. Посредством показанията й се установява собствеността на процесния велосипед, механизма на реализиране на ПТП, който й е бил споделен от сина й и изцяло съответства на заявеното от свидетелката Б., както и обстоятелството, че жалбоподателят П. не е присъствал на самото ПТП, а е пристигнал впоследствие.

На следващо място обстоятелствата, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, съдът счита за несъмнено установени от показанията на свидетелите А. С. и М. И., на които съдът даде вяра като обективни, логични и последователни. Съдът възприема показанията на сочените свидетели като доказателствени източници по отношение датата, мястото на инцидента и осъществената процедура по съставяне на процесния АУАН.

Съдът намира приложените по делото писмени доказателства за обективни, достоверни и допринасящи за пълното изясняване на релевантната по делото фактическа обстановка. Наличието на велоалея към бул. „Княгиня Мария Луиза“ се установява от приложения по делото проект за организация на движението и пътните знаци.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

4

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на административнонаказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.

На първо място, във връзка с доводите в жалбата, следва да се отбележи, че действително водачът на велосипеда – Т. Д. П., към процесната дата е бил на 14 години, съответно е бил непълнолетен, а не както е отразено в АУАН и НП - малолетен. Съдът обаче счита, че така погрешно отразеното обстоятелство не е от естество да ограничи правото на защита на жалбоподателя, доколкото разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗАНН предвижда отговорност на родителите за административни нарушения, извършени както от малолетни, така и от непълнолетни лица на възраст от 14 до 16 години, какъвто е настоящия случай. Предвид това съдът намира така допуснатата неточност в АУАН и НП като нарушение на процесуалните правила, но от категорията на несъществените, доколкото взето само по себе си не препятства жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността му.

Основателни са доводите в жалбата за неправилно установяване на собствеността върху процесния велосипед. Видно от показанията на свидетелката П.а управляваният от Т. П. велосипед представлява негова лична собственост, доколкото в съдебно заседание свидетелката заявява, че непълнолетното лице е събирало пари, за да закупи колелото. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че АНО не е положил необходимите процесуални усилия по установяване собствеността на участвалия в процесното ПТП велосипед. Въз основа на последното съдът намира, че не се установява и жалбоподателят да е предоставил велосипеда на своя син на процесната дата, доколкото изобщо не е бил собственост на Д. П..

На следващо място, съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото липсва конкретно описание на извършеното нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДВП и обстоятелствата, при които е извършено – 5 задължителен реквизит по силата на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и съответно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. От обективна страна не са описани фактите, очертаващи състава на нарушението - не е посочено с кое правило не се е съобразил синът на жалбоподателя – Т. Д. П., в какво се е изразило „поведението“ му, във връзка с което АНО е приел, че той е създал опасност и пречка за движението. Още повече, че се установява и санкциониране на другия участник в ПТП с влязло в сила НП. В този смисъл обвинението е неясно формулирано, съответно нарушава правото на защита на жалбоподателя.

Освен това предвид ангажиране на отговорността на жалбоподателя на основание чл.26, ал.3 от ЗАНН, в АУАН и НП е следвало да бъдат изложени фактически данни или обстоятелства, обуславящи извода за съзнателно допускане извършването на нарушението. Възможността за съдебен контрол предполага детайлно и пълно описание на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението. Описанието на нарушението, доказателствата, които го потвърждават, както и правната квалификация, не могат да се извеждат по пътя на формалната или правна логика, а следва да се основават на конкретни твърдения, които да позволят индивидуализация на отговорността. Съответно непълнотата на фактите не само накърнява правото на защита на жалбоподателя, но и препятства извършването на съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, поради което представлява основание за отмяна на наказателното постановление.

Независимо от гореизложеното следва да се отбележи, че по делото не бяха събрани каквито и да е доказателства, че Д. П. е знаел, че синът му Т. П. е управлявал на процесната дата и място пътно превозно средство – велосипед, като не е присъствал и на местопроизшествието. В Постановление № 10 на Пленума на ВС от 28.09.1973 г. се разглежда въпроса за тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН и се дават разяснения, че при решаване на въпроса за субективната страна на деянията при отговорността на родителите, попечителите и настойниците за извършени от малолетните, непълнолетните на възраст до 16 години и поставените под пълно запрещение административни нарушения, разпоредбата следва да се тълкува в насока, че понятието „съзнателно“ допускане на извършване на административно нарушение от тях има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и 6 евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта. Това означава, че за ангажиране на отговорността на родителя е необходимо да са налице доказателства, от които да се направи извод, че последният е знаел за извършването на нарушението и въпреки това умишлено е допуснал то да бъде осъществено. В случая липсват данни, които да установяват наличието на умисъл у жалбоподателя. По делото няма доказателства, които да сочат, че жалбоподателят е знаел за поведението на непълнолетния си син, нито че е бил наясно с обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, респективно при които да е извършено нарушението. Не са ангажирани доказателства относно знанието или волята на родителя да допусне нарушението, съответно недоказана се явява субективната страна на процесното твърдяно нарушение.