Определение № 506 от 01.08.2022, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 506 гр. София, 26.07.2022 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно гражданско дело № 20221800500483 по описа за 2022 година Производството е образувано по частна жалба на ДСИ при СИС към РС – гр. С. срещу определение №12 от 07.07. 2022 г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. С., с което е отказано заличаването на възбрана под вх. рег.

№2272/28.08.2021 г., акт №96, том№ 1 по описа на СВ- С. , наложена по изпълнително дело № 45/2021 г. по описа на СИС при РС- С., по искане с вх.

№ 1894/07.07.2022 г., подадено от държавен съдебен изпълнител при РС- С..

Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение на СВ, като му бъдат дадени указания да извърши даденото вписване.

Сочи се, че е неправилен изводът на СВ, че се дължима държавна такса от жалбоподателят. Излагат се съображения, че след като е бил задължен по силата на закона, а именно чл.494, ал.2 ГПК, то ДСИ е освободен от заплащане на дължими такси за вписването на исканото обстоятелство.

Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Софийският окръжен съд е компетентния да се произнесе по същата, като частна жалба е подадена в срока, от легитимирано лице и е насочена срещу обжалваем акт. Касае се за определение на СВ, с което е постановен отказ да бъде извършено заличаване на възбрана. Този отказ се приравнява на отказът да се извърши нотариално удостоверяване по смисъла на чл. 577, ал.

1 ГПК. Ето защо жалбата следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното:

1

Производството пред Служба по вписванията при РС – гр. С. е образувано по искане на ДСИ към РС – гр. С. за заличаване на основание чл.

494, ал. 2 ГПК, вписана служебна възбрана от 23.08.2021 г., под вх. рег.

№2272/23.08.2021 г., том №1, акт №96, имотна партида: 71368, върху недвижим имот находящ се в село Продановци, община С., представляващ УПИ, идентичен с парцел 5/пет/, отреден за имот с пл. №6, кв.3 по регулационния план на селото, с площ от 993 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа и приземен етаж, със застроена площ от 120 кв.м, съсобственост на 5 /пет/ физически лица.

Към молбата са представени постановление за вдигане на възбрана и постановление за налагане на възбрана. Липсва доказателство за платена държавна такса.

За да постанови обжалваното определение, съдията по вписванията е приел, че сезиралият го орган не е внесъл необходимата такса за вписването, в размер на 7.50 лева. Мотивирал е отказа си с това, че освобождаването от държавна такса става само по силата на закон и при наличието на определени предпоставки които в конкретния случай не са налице.

Въз основа на така установеното съдът прие следното от правна страна:

Служебното вдигане на наложените възбрани означава, че съдебният изпълнител трябва да констатира влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело и по своя инициатива да отправи искане за заличаване на възбраната.

В разпоредбите на чл. 494, ал.2 ГПК и др. не е налице текст, който изрично да освобождава молителя (съдебния изпълнител) в производството по вписване от заплащане на държавна такса. Вписването и заличаването на възбраната от съдията по вписванията се осъществяват в охранително производство. Съгласно разпоредбата на чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя.

Молител в производството по заличаване на възбраната на основание чл. 494, ал. 2 ГПК и заинтересовано лице е съдебният изпълнител (чл. 531, ал.

1 ГПК и т. 8 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Следователно, по силата на чл. 541 ГПК, задължение на съдебния изпълнител е да представи към молбата си документ за внесена държавна такса, дължима в охранителното производство.

Освобождаването от задължение за плащане на държавни вземания – в случая държавна такса, става само със закон, при изрично предвидени в 2 закона предпоставки. Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.05.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСГК на ВКС, на основание чл. 540 ГПК приложение в охранителното производство намира разпоредбата на чл. 84 ГПК, уреждаща освобождаване от заплащане на държавна такса в особени случаи, като настоящият случай не е сред тях.

В случаите, когато се касае за частни вземания, съдебният изпълнител следва да приложи към молбата за заличаване на възбраната и документ за заплатена държавна такса. В конкретния случай не са ангажирани доказателства страните по изпълнителното дело да са освободени от заплащане на държавна такса за заличаване на възбраната, поради което постановеният от съдията по вписванията отказ е законосъобразен.

С оглед изложеното обжалваното определение следва да потвърди, а подадената частна жалба да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на ДСИ при СИС към РС – гр. С. срещу определение №12 от 07.07.2022 г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. С., с което е отказано заличаването на възбрана под вх. рег.

№2272/28.08.2021 г., акт № 96, том №1 по описа на СВ- С. , наложена по изпълнително дело № 45/2021г. по описа на СИС при РС- С., по искане с вх.

№ 1894/07.07.2022 г., подадено от Държавен съдебен изпълнител при РС- С..

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3