Определение № 435 от 23.03.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 435 гр. Плевен, 23.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500193 по описа за 2023 година

Производство по делото е образувано като спор за подсъдност по реда на чл.122 от ГПК.

С Определение №78/07.03.2023г., постановено по гр. д. №102/2023г., граждански състав на Районен съд-гр. Никопол е повдигнал спор за местна подсъдност между РС - София и РС-Никопол за определяне на местно компетентния съд, който да се произнесе по регресен иск с посочено от ищеца правно основание по чл.500 от КЗ и цена 905.60лв., предявен от ищеца ЗД“БУЛ ИНС“-АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.***, чрез процесуален представител по пълномощие – адв. М.

Г., против ответника Т. Т. Т., ЕГН-********** с адрес в гр.Никопол, ул.***.

За да се произнесе по спора за подсъдност, Плевенският окръжен съд, в качеството му на по-горен съд, в чиито район се намира съдът, който последен е отказал да разгледа делото, съобрази следното:

От фактическа страна:

От данните по приложените дела се установява следното:

Гр.д.№2981/2023г. по описа на Софийски районен съд, Гражданска колегия, е образувано на основание осъдителен иск с цена 905.60лв.(деветстотин и пет лв. и 60ст.), предявен от ищеца ЗД“БУЛ ИНС“-АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.***, представлявано от С. П. и К. К., чрез процесуалния представител по пълномощие – адв. М. Г., против ответника Т. Т. Т., ЕГН-********** с адрес в гр.Никопол, ул.***. В текста на молбата е посочено, че ищецът като застраховател претендира от ответника като виновен водач на основание чл.500 от КЗ заплатеното от него обезщетение 1 на увреденото лице.

С Определение №3319/25.01.2023г, СРС, І-во ГО, 166-ти граждански състав е прекратил производството по делото и на основание чл.118,ал.2 във вр. чл.113 от ГПК е изпратил делото за разглеждане от Районен съд-Никопол.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че задължението на ответника да заплати обезщетение произтича от сключен и валиден към датата на ПТП , договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите и в този смисъл ответникът се явява потребител на застрахователна услуга. По правилата на чл.113 от ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чиито район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ – по постоянния. Съгласно чл.119,ал.3 от ГПК,пр.2 от ГПК, съдът следи служебно за местната подсъдност, установена в чл.113 от ГПК до приключване на първото по делото заседание. От служебната справка е установено, че настоящият и постоянен адрес на ответника Т. Т. се намират в гр.Никопол, от което следва, че местно компетентен да разгледа делото е РС-Никопол.

След изпращане на делото, пред РС-Никопол е образувано гр.д.

№102/2023г. по описа на същия съд. С Определение №78/07.03.2023г.,ІІІ-ти граждански състав на РС-Никопол, е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност пред Плевенски окръжен съд. В мотивите на определението съдът е приел, че е сезиран с регресен иск на застрахователя и ответникът по него няма качеството на потребител по смисъла на §13,т.1 от ДР на ЗЗП. Поради това местната подсъдност на спора се определя не от разпоредбата на чл.113 от ГПК, а съгласно общата подсъдност по чл.105 от ГПК. Доколкото не е направено възражение за липса на местна подсъдност от ответника съгласно чл.119,т.4 от ГПК, съдът не може служебно да изпраща делото по местна подсъдност на друг съд.

От правна страна:

Препирня ( спор) за подсъдност по чл.122 от ГПК е налице, когато две съдилища отказват да се произнесат по същество на искането, с което са сезирани.

В процесния случай съдът е сезиран с осъдителен иск, родово подсъден на районен съд като първа инстанция.

От правно-релевантните факти, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, се установява, че ищецът ЗД“Бул ИНС“-АД в качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, предявява регресен иск срещу водача на МПС –Т. Т. Т. с настоящ и постоянен адрес в гр.Никопол, Област-Плевен, който е причинил щети на трето лице (Н. Г.

М.), при управление на застрахован лек автомобил, след което е напуснал произшествието.

При тези данни, настоящият състав на Плевенски окръжен съд,

Гражданско отделение, намира, че в процесния случай не се касае за осъдителен иск, предявен срещу потребител, а за иск, с който се упражнява регресното право на застрахователя срещу деликвента, възникнало след изплащане на застрахователно 2 обезщетение на лицето, на което са причинени вреди вследствие на противоправното поведение на ответника като пряк причинител. Регресните права на застрахователя и различните хипотези за тяхното възникване, са уредени в разпоредбата на чл. 500 КЗ. Във всичките предвидени случаи, отговорността на ответника не произтича от клаузите на застрахователния договор. Макар и безспорно ответникът да има качеството на застрахован, какъвто е процесният случай, той не се явява потребител на застрахователна услуга, по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ, защото с оглед предмета на регресния иск, той не черпи права и не отговаря към застрахователя по-силата на сключения договор. Неговата отговорност е деликтна, а не договорна. При това положение, виновният водач като ответник по иска с правно основание чл.500 от КЗ, не попада и в обхвата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Следователно, местната подсъдност по регресния иск на застрахователя, се определя съгласно общото правило на чл.105 от ГПК – по постоянния адрес на ответника, а не по специалната норма на чл.113 от ГПК. В случая постоянният адрес на ответника е в гр.Никопол, Област-Плевен. Съгласно чл.119 от ГПК обаче, съдът не следи служебно за наличие на общата местна подсъдност. Съгласно ал.4, възражение за неподсъдно на делото, може да се прави само от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба. В случая размяната на книжа не е започнала и поради това срокът за отговор не е започнал да тече. След като на този етап от производството, ответникът не е упражнил правото си по чл.119,ал.4 от ГПК да направи възражение за липса на местна подсъдност пред СРС, делото подлежи на разглеждане от СРС, пред който е подадена исковата молба.

Мотивиран от изложеното, Плевенският окръжен съд намира, че СРС неправилно е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане от РС— Никопол.

По изложените съображения, Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ: основание

На основание чл.122 от ГПК, съдебното производство, образувано на осъдителен иск с правно основание чл.500 от КЗ и цена 905.60лв.

(деветстотин и пет лв. и 60ст.), предявен от ЗД“БУЛ ИНС“-АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.***, представлявано от С. П. и К. К., чрез процесуалния представител адв. М. Г., против Т. Т. Т., ЕГН-********** с адрес в Област-Плевен, гр.Никопол, ул.***, да продължи пред Районен съд - София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред

ВКС на РБ в 1-седмичен срок от съобщението до заявителя, че е изготвено.

Препис от определението да се изпрати на Районен съд-Никопол за сведение.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4