Решение № 449 от 30.12.2024, Районен съд - Костинброд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Костинброд, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20231850100766 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от М. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. „С.“, ***, срещу ответниците Софийски районен съд и Софийски градски съд, като претенцията е изменена с допълнителна молба от 04.12.2023 г.

Предявява обективно и субективно /пасивно/ съединени искове срещу посочените ответници, както следва:

Иска осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гражданско дело № 950/2014 г. по описа на ответника СРС и ч.гр.д. № 7286/2017 г. по описа на ответника СГС.

Позовавайки се на констатации на ИВСС в хода на изчерпана процедура по глава „Трета а“ от ЗСВ твърди забавяне на решението на първата инстанция с три месеца, забавяне на администриране на частна жалба против опр. от 27.09.2017 г. на СГС по ч.гр.д. № 7286/2017 г. по описа на този съд, забавяне от година и седем месеца при администриране на жалба на ПРБ от 18.05.2016 г. при изпращане на въззивна инстанция, както и забавяне от 4 месеца при постановяване на решение на въззивната инстанция.

Предявява и искове за обезщетение за нарушение на правото му на справедлив процес, по които иска осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 630 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за адвокатско възнаграждение за преподписване на две касационни жалби по частно гражданско производство на СГС и по решението по същество, както и ДТ за ВКС.

1

Иска осъждане на СРС да му заплати сумата от 4 370 лева за неимуществени вреди на основание нарушение на правото му на справедлив процес, като твърди ненадлежно връчване на съобщения за отстраняване на нередовности по въззивна жалба, постановяване в нарушение на закона на съдебен акт преграждащ производството, липса на съществена част от съдебните мотиви в решението по същество. Претендира и законна лихва от 10.01.2014 г. – депозиране на ИМ, до окончателното изплащане.

На същото основание претендира осъждане на СГС да му заплати 2 000 лева за неимуществените вреди от ненадлежно връчване на съдебен акт, подлежащ на обжалване, че този акт съдържа подвеждащ реквизит, като претендира и законна лихва от 27.09.2017 г. – дата на постановяване на определение №24739 до окончателното изплащане.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител /няма искания от ответниците по чл. 238, ал. 2 от ГПК/.

В срока за отговор ответниците подават такива, с които оспорват предявения иск.

Претендират разноски.

С отговора на СРС се оспорват исковете на ищеца, като се твърди произнасяне от първата инстанция в рамките на малко над две години, като се изтъква, че една година след предявяване на ИМ е налице замяна на страна, което е наложило повтаряне на процедурата по чл. 131 от ГПК.

Оспорва претенцията за имуществени вреди с аргумент, че те не могат да се обвържат с поведение на СРС. Счита претенциите за завишени.

С отговора на СГС се оспорват предявените искове, като се посочва, че е налице произнасяне по три отделни частни производства пред СГС, че изключително бърз срок е произнасянето по жалба срещу връщане на въззивна жалба, както и че евентуално забавяне поради неправилно посочване че акт не подлежи на обжалване е компенсирано с бързи и навременни действия в други частни производства.

В тази насока твърди и дезинтересиране на ищеца от развитието по частната жалба.

Твърди разглеждане на въззивното производство в рамките на една година и едно проведено заседание.

Изтъква навременните действия по частно гражданско производство по чл. 250 от ГПК. Позовава се на висока натовареност на съдебния орган, както и факта, че делото не е с висок залог неправилност, че бързо не са представени писмени доказателства.

Счита, че не може да носи отговорност за съществено нарушение на правото на ЕС, след като не е последна инстанция

В съдебно заседание ответника СГС не изпраща представител. Писмено иска делото да се гледа без да присъства негов представител.

В съдебно заседание ответника СРС не изпраща представител. Писмено иска делото да се гледа без да присъства негов представител.

Представителят на РП Костинброд счита претенцията за частично основателна.

2

Искът е допустим. Налице е приключило производство, по което ищеца двукратно е подавал заявления по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, като еднократно му е предложено обезщетение от 800 лева, а при второто разглеждане не е предложено такова.

По същество исковете са неоснователни.

Производството, по отношение на което са оплакванията на ищеца е образувано по искова молба, предявена от него на 10.01.2014 г. като е предявен иск срещу РП С. за заплащане на обезщетение с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. След отстраняване на нередовности на ИМ до 31.05.2014 г. и изпълнение на процедура по чл. 131 от ГПК – 30.07.2014 г., с посочения в ИМ ответник, и постъпване на отговор от негова страна на 04.08.2014 г., по молба на ищеца от 01.12.2014 г., с определение от 20.02.2015 г. е допуснато изменение като за ответник е посочена ПРБ и отново е изпълнена процедура по чл. 131 от ГПК, съответно е подаден и отговор на 31.03.2015 г.

Произнасянето по чл. 140 от ГПК е от 07.08.2015 г., като е насрочено първо с.з. на 06.11.2015 г., когато делото е отложено за събиране на д-ва, което е във второто с.з. на 25.11.2015 г., когато е обявено за решаване. Решението е постановено на 30.03.2016 г., като претенциите са уважени частично.

Подадена е въззивна жалба от М. В.М. на 11.07.2016 г., която е оставена без движение с даване на указания, а след неизпълнението им в срок въззивната жалба е върната с разпореждане от 15.11.2016 г. По жалба на М., подадена на 07.02.2017 г. срещу връщането на въззивната жалба е образувано частно въззивно производство – ч.гр.д. № 7286/2017 г., по което с определение от 27.09.2017 г. е потвърдено разпореждането за връщане на въззивната жалба. В акта на СГС неправилно е посочено, че определението не подлежи на обжалване.

Въпреки това М. В.М. е подал касационна жалба на 07.08.2019 г. във връзка с която е била подадена и молба по чл. 255 от ГПК, по която, с определение на САС от 12.12.2019 г., е определен срок за администриране на частната касационна жалба. Производството пред ВКС за разглеждане на тази частна жалба е образувано на 28.09.2020 г., като с определение от 30.10.2020 г. не е допуснато касационно обжалване на определението на СГС, с което потвърдено разпореждането на РСРС за връщане на въззивната жалба на М. В.М..

Пред ответника СГС е образувано и в.гр.д. № 16583/2017 г. по постъпилата въззивна жалба на ПРБ, като е проведено едно съдебно заседание на 13.06.2018 г., когато делото е обявено за решаване, а решението е постановено на 14.11.2018 г. и е потвърдено решението на първоинстанционния съд.

Подадената на 27.12.2018 г. касационна жалба от М. В.М., срещу решението на въззивната инстанция е оставена без разглеждане след изискано от него уточнение, че обжалва именно акта по същество на СГС, като акта на ВКС е постановен на 31.07.2019 г., а след обжалване от М. е потвърден с окончателен акт от 17.10.2019 г.

Без разглеждане е оставена и подадената от СГП касационна жалба от 27.11.2019 г., като акта на ВКС е от 20.01.2021 г.

3

По молба на М. В.М. от 03.11.2020 г. е налице произнасяне от първоинстанционният съд по реда на чл. 250 от ГПК, като акта на СРС е от 09.03.2021 г., като молбата за допълване е оставена без разглеждане. Това е обжалвано от М. на 12.03.2021 г., а след отстраняване на нередовности по частната жалба на 22.03.2021 г. делото е изпратено на СГС, който с определение от 19.05.2021 г. е потвърдил обжалваното определение по чл. 250 от ГПК. Този акт на СГС е влязъл в сила на 07.06.2021 г., с което е приключило производството по делото, след което в срок М. В.М. е подал заявление по реда на Глава „трета а“ от ЗСВ.

При тези факти, установени безпротиворечиво от приложените копия от производствата пред отделните инстанции съдът намира, че претенциите на ищеца са неоснователни.

По иска за нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок следва да се отбележи, че погледнато общо периода от 7 години за приключване на производството е значителен и надхвърля разумното, но съдът не намира, че е налице забавяне в действията на ответниците, които да са съществени и да обуславят този продължителен период.

Доколкото ищеца се позовава ва заключенията на ИВСС за налични забавяния само при постановяване на решенията по същество в хода на производствата пред ответниците, както и забавено администриране на частната му жалба срещу определението на СГС за потвърждаване на разпореждането за връщане на въззивната жалба съдът намира, че без съмнение е налице неспазване на инструктивните срокове за постановяване на решенията по същество, но не и до степен, която да обуславя наличие на вреди, понесени от ищеца. Може да се отбележат и други забавяния като близо четири месеца промеждутък между отговора на ИМ и произнасянето по реда на чл. 140 от ГПК, четири месеца между отговора на първоначалния ответник и постъпването на молба за замяната му, както и около четири месеца за отстраняване на нередовности по ИМ, което се дължи и на трудности при откриване на ищеца. Всички тези периоди без съмнение водят и до общо забавяне на производството, но следва да се отбележи, че сравнително скоро и бързо са насрочвани съдебните заседания и са събрани относимите доказателства, поради което тези периоди на забавяне не са основната причина за забавяне на производството.

Забавянето при постановяване на решение от първата инстанция СРС е малко над четири месеца, което на фона на бързото провеждане на заседанията по събиране на доказателствата съдът намира за надхвърляне на инструктивните срокове без обаче това забавяне да е съществено дотолкова, че да причинява предполагаемите вреди на всяка една от страните, съответно и за М. В.М..

Забавянето и при постановяване на решението на втората инстанция е пет месеца, което също не следва да се приеме за съществено и значително, в какъвто смисъл несъмнено би довело до вреди, чието обезщетяване се предвижда от ЗОДОВ.

За пълнота следва да се отбележи и без съмнение високото натоварване в съдебните органи, но това не е определящо за изводите на съда за неоснователност на претенциите.

Съдът не споделя изводите на ИВСС, че има забавяне от близо две години при 4 администриране на касационна жалба, подадена на 09.08.2019 г. срещу определение от 27.09.2017 г., потвърждаващо разпореждане на СРС за връщане на въззивната жалба на М. срещу първоинстанционното решение. Тази жалба е подадена на цитираната дата, а една година след това делото е постъпило във ВКС за произнасяне по нея, при което /както бе посочено по-горе/ не е допуснато касационно обжалване. Забавянето е под една година и следва да се отбележи, че през този период делото и било за произнасяне първоначално пред ВКС, а след това и пред АС С. по реда на чл. 255 от ГПК, а така също в същото време делото и изпращано във ВКС за произнасяне по касационна жалба на ПРБ, налице е произнасяне по касационната жалба на М. М. /оставена без разглеждане/ и за обжалване пред разширен състав на ВКС по това произнасяне.

С идентични аргументи съдът не споделя и извода за едногодишно забавяне при изпращане на въззивната жалба на ПРБ за разглеждане от СГС, след като в периода от подаването й – 18.05.2016 г. до изпращане на въззивната инстанция е протекло както администриране на тази жалба, така и администриране на въззивната жалба от М. М. от 11.07.2016 г., оставянето й без движение на 15.07.2016 г., връщането й на 15.11.2016 г., обжалване на разпореждането за връщане с жалба от 07.02.2017 г. и произнасяне на СГС по тази жалба на 27.09.2017 г., тоест текли са процедури, които не позволяват изпращане на делото за разглеждане на въззивната жалба на ПРБ, след като не е приключила процедурата по администриране на втората въззивна жалба.