Определение № 158 от 15.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 158 гр. Варна, 15.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600199 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид:

Второинстанционното производство е по чл.249, ал.3 от НПК и протича по реда на глава 22-ра от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор в Окръжна прокуратура гр.Варна против определението на Окръжен съд гр.Варна по НОХД №722/2026г.,с което на 26.05.2026г. в разпоредителното заседание по делото съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на окръжна прокуратура за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението, като се предлага неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Придвижването на протеста и материалите по делото до Апелативен съд гр.Варна сочи, че съставът на ВОС поддържа изразеното в определението становище и едновременно с това ангажира произнасяне на настоящия състав.

Варненски апелативен съд, в настоящия състав се запозна с материалите по делото, прецени съображенията в разглежданото определение и счете протеста за допустим, а по същество- основателен.

За да постанови протестираното определение, съдът е приел, че прокурорът е допуснал съществено процесуално нарушение в стадия на ДПпри изготвяне на ОА, което по негова преценка е довело до ограничаване правата на ощетеното ЮЛ и подсъдимия А.. Същото се изразява в обстоятелството, че в диспозитива на ОА не е конкретизиран собственикът на отнетите вещи, а само техният владелец.

Предмет на деянието, за което подсъдимият А. е предаден на съд е 1 грабеж на движими вещи. Няма спор в теорията и съдебната практика, че част от изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в отнемане на вещта от владението на другиго, като под "владение" в НК се разбира включително и държането, като не е необходимо владелецът/държателят на вещта да е нейният собственик. Вещта следва да е чужда за дееца, като е без значение основанието на което се държи или владее, както и това кой е собственик на предмета-държавата, общината, ФЛ или ЮЛ.

Констатираното от проверявания съд неточно формулиране на обвинението е неоснователно. Процесуалният закон изисква в обвинителния акт да се посочат обстоятелствата, изпълващи всеки елемент от състава на престъплението с конкретно съдържание. При престъплението „грабеж“, една от необходимите предпоставки е да бъде индивидуализиран владелецът за да е ясно, че липсва негово съгласие за отнемането, което е необходимо за съставомерността на деянието. Фактите, въз основа на които се приема, че вещта е чужда, и че извършителят е установил власт върху нея без съгласието на досегашния владелец, следва да бъдат предявени на подсъдимия, за да може същият да ги опровергае. В противен случай, би било ограничено правото му на защита и нарушението би било съществено.

В диспозитива на внесения обвинителен акт изрично е отразено, че инкриминираните вещи са отнети от владението на Е.П.С., без нейно съгласие, а от обстоятелствената част е видно, че същата е материално отговорно лице в магазин „Бурлекс“, находящ се в гр.Варна, ж.к. Чайка, до блок 27. Очевидно е, че посоченото ФЛ е владелец на движимите вещи. Информация за собственика може да се изведе от обстоятелствената част на ОА, достатъчно за да се установи същият в процеса като страна.

Пострадалият от престъплението по чл.74 от НПК е само физическо лице, което следва от разпоредбата на чл.74,ал.2 от НПК. Процесуалният закон ясно разграничава случаите, в които с престъплението се причиняват имуществени или неимуществени вреди на ФЛ-пострадал, от хипотезите на деликтно увреждане на ЮЛ. За разлика от пострадалия, правата на ощетеното ЮЛ не са уредени в пълнота в глава осма от НПК, а се явяват под формата на процесуални възможности и задължения за уведомяване в различни норми на НПК/чл.73,73а,75в, чл.213, чл.243 и др./. Такава е и разпоредбата на 247в,ал.2 от НПК, която изрично въвежда задължение за разпоредителното заседание и за въпросите по чл.248,ал.1 да се уведомят както пострадалия, така и ощетеното юридическо лице, на които се съобщава и за правото да упълномощят повереник, което несъмнено е сторил проверявания съд. В този смисъл, правата на ощетеното ЮЛ да встъпи в процеса като граждански ищец са били охранени в пълна степен.

В заключение настоящият състав намира, че реквизитите на 2 обвинителния акт, които не съставляват елементи на обвинението относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, не могат да доведат до ограничаване на правата на правоимащите процесуални субекти и не могат да се третират като основание за връщане на делото в досъдебната фаза. В тази връзка непосочването/погрешното посочване на ощетеното юридическо лице ще съставлява основание за връщане, само ако е елемент на инкриминирания престъпен състав. В противен случай тези обстоятелства могат да се установяват в хода на съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват от съда.

Изложеното обосновава извод, че разглежданото определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като съдопроизводствените действия в първата инстанция следва да продължат с решаване на останалите въпроси по чл.248 от НПК.

Поради изложеното и на основание чл.345 ал.1 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение на Окръжен съд гр.Варна по НОХД №722/2026г., с което на 26.05.2026г. в разпоредителното заседание по делото съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Окръжна прокуратура-Варна за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3