Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2941 от 23.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 4833/2025
Вид
Определение № 2941
Подписан
23.09.2025
В сила
19.09.2025
Състав
Николай Николов, Силвия Борисова Русева, Михаела Петева Михова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2941 гр. София, 23.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно наказателно дело № 20251100604833 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.

Делото е образувано въз основа на въззивна частна жалба на М.В.К., чрез адвокат С.И., срещу Определение от 19.06.2025 г. по НЧД № 5472/2025 г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав, с което е потвърдено Постановление от 17.03.2025 г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 2490/2024 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. 60541/2024 г. по описа на СРП.

С жалбата се изразява несъгласие с определението на първоинстанционния съд, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, за което излагат подробни съображения. Твърди се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички доводи и възражения на жалбоподателката, както и че не са били обсъдени всички събрани по делото доказателства. На следващо място, жалбоподателката излага твърдения, че прокуратурата е следвало към постановлението за прекратяване на наказателното производство да приложи извършената съдебнопсихиатрична експертиза на Л.И.Ш.. Инвокират се доводи за неправилност на горепосочената експертиза, която според жалбоподателката е изготвена без да са събрани съществени данни за психическото състояние на Ш. и същата не доказвала по категоричен начин състоянието на невменяемост по време на извършването на процесното деяние.

Моли се определението на първоинстанционния съд да бъде отменено.

Частната жалба е подадена от правно легитимна страна срещу акт, подлежащ на обжалване, но същата е недопустима поради неспазването на предвидения в чл. 243, ал. 7 НПК преклузивен срок.

Съгласно чл.

243, ал.

7

1

НПК определението, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по отношение на постановлението за прекратяване на наказателното производство, подлежи на обжалване пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Видно от приложените по делото доказателства, съобщението за постановяване на определението на първоинстанционния съд е било получено от жалбоподателката на 08.07.2025 г., като седмодневният срок по чл.243,ал.7 от

НПК изтича на

15.07.2025г.-работен ден.

Жалба срещу първоинстанционното определение, с която е сезирана въззивната съдебна инстанция, е подадена по електронен път на 17.07.2025г., видно от документаизвлечение от електронната поща на СРС, с оглед на което същата е просрочена и се явява процесуално недопустима, тъй като не е спазен предвидения в разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК преклузивен срок.

Предвид изложеното съдът счита, че настоящото производство следва да се прекрати и жалбата да бъде оставена без разглеждане.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от М.В.К., чрез адвокат С.И., срещу Определение от 19.06.2025 г. по НЧД № 5472/2025 г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав като процесуално недопустима.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2