Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 156 от 01.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 544/2021
Вид
Решение № 156
Подписан
01.11.2021
Състав
Красимир Костов Коларов, Емил Любомиров Митев, Георги Великов Чамбов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Пловдив, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир К. Коларов

Членове:

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20215001000544 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, във вр. с чл. 613а, ал. 1 и чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Обжалвано е Решение № 260208 от 19.05.2021 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по търг. д. № 1011/2019 г., с което е обявена неплатежоспособността на дружеството „Е. Т.” ЕООД, определена е началната дата на неплатежоспособността – 01.03.2019 г., открито е производство по несъстоятелност, допуснати са обезпечителни мерки, постановено е прекратяване дейността на предприятието на това дружество и е назначен временен синдик.

Решението се обжалва от длъжника „Е. Т.” ЕООД, с подробни съображения за неговата неправилност.

Молителят за откриване на производството по несъстоятелност „Л.“ ООД е на мнение, че жалбата е неоснователна.

1

Апелативният съд прецени данните по делото и прие:

По делото няма спор, че молителят „Л.“ ООД притежава ликвидни и съответно изискуеми вземания по търговски сделки срещу длъжника „Е. Т.“ ЕООД, общо в размер на сумата 194 898.07 лева без лихвите, които вземания са цената по доставена и приета, но неплатена стока и възникнали са още в периода 24.06.2019 г. – 06.08.2019 г. Няма и спор, че „Е. Т.“ ЕООД има и възникнали през 2019 – 2020 г. непогасени публични задължения в общ размер на сумата 55 466.42 лева, както и задължения за плащане на трудови възнаграждения още за 2020 г., в размер на сумата 89 791.78 лева. Или общо задължения – в размер на сумата 340 157.17 лева.

След 01.03.2019 г. плащания по тези вземания няма.

Затова спорът, дали длъжникът „Е. Т.“ ЕООД е или не е в състояние на неплатежоспособност, се е развил в условията на чл. 608, ал. 3 ТЗ: щом ответникът е твърдял, че молбата на „Л.“ ООД за откриване на производството по несъстоятелност е неоснователна, тогава в негова тежест е било да установи, че търговското му предприятие е в състояние да изпълни посочените по-горе изискуеми парични задължения по чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ТЗ.

При липсата на притежавани от длъжника каквито и да било дълготрайни активи, спорът се е развил около твърдяното от „Е. Т.“ ЕООД наличие на други активи, с които задълженията му, общо в размер поне на сумата 340 157.17 лева, би било възможно да бъдат покрити.

Според първоначалното заключение на вещото лице В. Ш. (л. 369 и сл.), т. ІІІ.2, Таблица 3, съобразно извършените в счетоводните книги на ответника записвания, неговите налични активи са: а)

Вземания от доставчици (ДДС): 15.00 лева; б)

Вземания от клиенти.

Останало е само вземане за сумата 43 862.11 лева от свързаното с длъжника лице „Е. ****“ ООД, на което, с договор от 31.10.2019 г. (л. 152 и 2 сл.), „Е. Т.“ ЕООД (тогава ООД) е прехвърлило всички свои останали вземания към клиенти. в)

Вземания по съдебни спорове.

Платеният по настоящото дело адвокатски хонорар от 18 000 лева е условно вземане към молителя „Л.“ ООД, което зависи от изхода на делото. г)

ДДС за възстановяване – 1 157.35 лева; д)

Налични пари в касата на дружеството:

На вещото лице са била показани налични банкноти в брой – сумата 293 546.49 лева и сумата 3 710 евро, общо 300 802.62 лева, вж. допълнителното заключение (л. 382 и сл.), т. ІІІ.5. Тази сума обаче, понастоящем е напълно изчерпана, както вече ясно се вижда (чл. 235, ал. 3 ГПК) от записванията във водената от длъжника и предоставена на временния синдик касова книга за с/ка 501 „Каса в лева“ (л. 480).

Тоест, налични пари на каса няма. е)

Вземания по разплащателна сметка.

Според търговските книги на „Е. Т.“ ООД, в банкова сметка дружеството е разполагало със сумата 209 179.20 лева, но наличността на сумата е останала недоказана. Ищецът изрично е оспорил това вписване в с/ка 503, затова в тежест на длъжника е било (чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 608, ал. 3 ТЗ) да установи наличността на записаната сума и то по начин, който е несъмнен. Доказателства в тази посока обаче, по делото няма, а при извършеното след договора с „Е. ****“ ООД от 31.10.2019 г. крайно несъстоятелно (чл. 101, изр. 3-то ЗЗД) счетоводно отписване на онези изискуеми задължения на „Е. Т.“ ООД, в които „Е. ****“ ООД съвсем не е заместило „Е. Т.“ ООД (чл. 102, ал. 1 ЗЗД), а само е трябвало да встъпи в тези задължения като съдлъжник (чл. 101 ЗЗД), в случая са налице и условията по чл. 55, ал. 2 ТЗ.

Изводът е, че срещу необслужвани още от 01.03.2019 г. задължения в размер на сумата 340 157.17 лева, дружеството „Е. Т.“ ЕООД реално 3 разполага само вземане за сумата 43 862.11 лева от свързаното лице „Е. ****“ ООД. А при липсата на спор, че след 30.09.2020 г. дружеството не извършва никаква дейност, трябва по необходимост и да се приеме, че длъжникът „Е.

Т.“ ЕООД е неплатежоспособен. При условията на чл. 631 ТЗ тази презумпция за налична неплатежоспособност би била оборена, но установени факти, чрез които да е по несъмнен начин доказано, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на неговите кредитори, по делото няма.

Заключението при тези доказателства не може да е друго, освен че длъжникът „Е. Т.” ЕООД е дружество, което е в състояние на неплатежоспособност и по отношение на което откриването на производство по несъстоятелност е обоснован и законосъобразен отговор на молбата по чл.

625 ТЗ.

Обжалваното решение – като правилно – ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Пловдивския окръжен съд. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по жалбата ще се присъдят разноските, направени в настоящото производство, в размер на сумата 5 000 лева.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260208 от 19.05.2021 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по търг. д. № 1011/2019 г.

ОСЪЖДА „Е. Т.“ ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК *********, да заплати на „Л.“ ООД сумата 5 000 (пет хиляди) лева разноски по делото.

Заверен препис от Решението да се изпрати на Пловдивския окръжен съд, за съответно вписване в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ.

Заверен препис от Решението да се изпрати на Агенцията по 4 вписванията, търговски регистър, за вписване по партидата на дружеството „Е. Т.” ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК *********.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в 7дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5