Определение № 541 от 20.07.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 541 гр. Сливен, 20.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Юлия Ив. Славова Въззивно частно гражданско дело № 20262200500344 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК Настоящото дело е образувано по частна жалба, подадена от „********************“ ЕООД срещу Определение № 1725 от 22.04.2026 г. на Сливенски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 1034/2026 г. по описа на същия съд, обезсилена е изцяло Заповед за изпълнение на парично задължение № 1242/09.04.2025 год. по ч.гр.д.

№1938/2025 и жалбоподателят е осъден да заплати на Ж. Х. Ж. сумата от 300 лева, представляваща направените по делото разноски.

В частната жалба се поддържа, че Определението на първоинстанционният съд е неправилно и необосновано, тъй като липсват достатъчно доказателства за недопустимост на иска.. Излагат се доводи, че искът е предявен срещу ответника в лично качество, а не като наследник, поради което съдът е следвало да продължи съдопроизводствените действия и да разгледа спора по същество, вместо да прекрати производството. С жалбата се иска отмяна на обжалваното определение, връщане на делото ма Районен съд-Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия , присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, както и служебно изискване на гр.д. № 1034/2026 год. по описа на Районен съд-Сливен като доказателство.

Препис от частната жалба е връчена редовно на другата страна – Ж. Х.

1

Ж., който в законоустановения срок не е подал отговор на частната жалба.

От фактическа страна се установява следното:

С депозираната искова молба се иска да бъде признато за установено по отношение на Ж. Х. Ж., че дължи на „********************“ ЕАД, сумата от 40,76 евро, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 05.2021 год. до 11.2021 год., ведно със съответните лихви, законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, а на осн. чл. 78 ГПК да бъдат присъдени сторените разноски и в двете производства.

Към приложенията на исковата молба са представени множество доказателства.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба в която ответника оспорва изцяло иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че не носи отговорност за задълженията, тъй като се е отказал от наследството на наследодателя и не притежава пасивна процесуална легитимация. Моли производството да бъде прекратено, а при условията на евентуалност-искът да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените разноски.

С Определение № 1725/22.04.2026 год. постановено по гр.д. № 1034/2026 год. , първоинстанционният съд е прекратил производството, като е приел, че ответникът не притежава пасивна процесуална легитимация, тъй като се е отказал от наследството на своя брат и не е извършил действия, от които да се приеме,че го е приел. Поради това съдът е приел,че иска е недопустим, прекратил е производството, обезсилил е издадената заповед за изпълнение и е присъдил на ответника направените по делото разноски.

Препис от определението е връчено на „********************“ ЕАД на 30.04.2026 год. и срещу него е депозирана частна жалба в законоустановения срок.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, разполагаща с правен интерес от обжалването, и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, същата е основателна. Изложените в частната 2 жалба съображения за неправилност на акта на СлРС са изцяло основателни.

Основателно в частната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е прекратил производството поради липса на пасивна процесуална легитимация.

Процесуалната легитимация се определя въз основа на правното твърдение на ищеца, изложено в основанието и петитума на исковата молба.

За допустимостта на производството е достатъчно ищецът да твърди, че е носител на спорното право и че посоченият от него ответник е субектът, срещу когото това право може да бъде реализирано. Дали спорното право действително съществува, дали принадлежи на ищеца и дали ответникът действително носи твърдяното задължение са въпроси на материалноправната легитимация и на основателността на иска, по които съдът следва да се произнесе с решение след събиране и обсъждане на относимите доказателства. В този смисъл процесуалната легитимация обуславя неговата основателност.

В конкретния случай искът е предявен срещу Ж. Х. Ж. като конкретно посочено физическо лице. В исковата молба са изложени твърдения, че именно той е клиент на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, използвал доставяната топлинна енергия и не е изпълнил задължението си за заплащане на начислените суми. Посочени са неговите имена, ЕГН, адресът на топлоснабдения имот, абонатния номер и периодът, за който се претендира вземането. От така заявените обстоятелства следва, че ищецът претендира лично задължение на посочения ответник, произтичащо от твърдяното му качество на потребител или клиент на топлинна енергия.

С отговора на исковата молба ответникът изрично е възразил, че не е ползвал имота, че не му е бил отдаван под наем, и е бил стопанисван от неговия брат Х. Ж. и че той е извършил отказ от наследството, останало след смъртта на последния.

По този начин ответникът е оспорил както твърдението за лично възникнало задължение, така и евентуалната му отговорност като наследник.

Именно след въвеждането на тези възражения съдът е бил длъжен да разграничи въпроса за действителната воля на ищеца от въпроса дали изложените от него твърдения ще бъдат доказани. Когато от исковата молба не може да се установи еднозначно в какво качество е привлечен ответникът и 3 от кои конкретни факти се извежда задължението му, съдът следва да даде ясни и конкретни указания на ищеца да уточни основанието на претенцията. В случая съдът е следвало да изиска от „********************“ ЕАД да заяви изрично:

- Дали поддържа, че Ж. Ж. лично е бил клиент или потребител на топлинната енергия през процесния период; от кои факти и документи извежда възникването на лично облигационно отношение между дружеството и него; или претендира сумите от Ж. Ж. като наследник на Х. Ж. и на какво основание счита, че той е приел наследството независимо от представения отказ.

Едва след подобно отношение съдът е би могъл да определи действителния предмет на спора и да прецени последиците от твърденията и възраженията на страните. Ако ищецът заяви, че претендира лично възражение на Ж. Ж. , въпросите дали същият действително е бил клиент на топлинна енергия, дали е ползвал имота и дали е възникнало облигационно отношение между него и дружеството са въпроси по същество на спора. Евентуалната липса на доказателства за тези обстоятелства би довела до отхвърляне на иска като неоснователелен, а не до прекратяване на производството като недопустимо.

Ако, от друга страна, ищецът уточни, че търси отговорност от ответника единствено като наследник на починалия Х. Ж., тогава съдът следва да обсъди значението и действието на отказа от наследство, както и дали са налице твърдения и доказателства за предходно приемане на наследство. И този въпрос поначало е свързан с наличието на твърдяното материално задължение и не може да бъде разрешен чрез подмяна на заявеното от ищеца основание.

Вместо да предприеме необходимите процесуални действия за изясняване на иска, районният съд е възприел защитната теза на ответника, че претенцията се основава на наследствено правоприемство, и я е превърнал в основание за прекратяване на производството. Така съдът фактически е приел за установено, че искът е насочен срещу Ж. Ж. само като наследник, макар подобно и еднозначно уточнение да не е било направено от самия ищец.

Съдът не може да определя предмета на делото въз основа на възраженията на ответника, нито да придава на исковата молба съдържание, което ищецът не е заявил ясно. Предметът на делото се определя от ищеца чрез изложените 4 обстоятелства и отправеното до съда искане, а съдът е длъжен да се произнесе в рамките на така заявената защита. Когато тази защита е неясна или противоречива, правилния процесуален подход е да се дадат указания за нейното уточняване , а не производството да се прекратява въз основа на едно предполагаемо тълкуване на волята на ищеца. Не може да бъде споделен и изводът, че постановеното предходно между страните решение автоматично обуславя недопустимостта на настоящия иск. Освен това следва да се установи дали в двете производства вземанията са претендирани на едно и също фактическо и правно основание и дали ответникът е привлечен в едно и също качество. Изводите по предходното дело могат да бъдат относими към основателността на настоящата претенция или към действието на силата на присъдено него само след точно сравнение на страните , предмета и основанието на двата спора. Те не освобождават съда от задължението да изясни съдържанието на новоприетия иск.

Следователно определението е постановено преждевременно и при смесване на процесуалната с материалноправната легитимация. От твърденията на ищеца не следва, че е предявил иск срещу лице, различно от посочения носител на твърдяното задължение. Съществува най-малкото неяснота дали Ж. Ж. е привлечен в лично качество или като наследник, която съдът е бил длъжен да отстрани чрез конкретни указания до ищеца. Без да стори това, съдът не разполага с основание да приеме, че искът е недопустим.

Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено, а делотовърнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия, включително за даване на указания на ищеца да уточни в какво качество е предявил иска срещу Ж. Х. Ж. и от кои конкретни факти извежда личното му задължение за заплащане на претендираните суми.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1725/22.04.2026 г. постановено по гр.д.

№1034/2026 г. по описа на Районен съд-Сливен, с което прекратено производството, обезсилена е изцяло Заповед за изпълнение на парично 5 задължение № 1242/09.04.2025 год. по ч.гр.д. №1938/2025 и жалбоподателят е осъден да заплати на Ж. Х. Ж. сумата от 300 лева, представляваща направените по делото разноски.

В Р Ъ Щ А делото на Районен съд- Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение, като даде указания на ищеца „********************“ ЕАД да отстрани неяснотите в исковата молба относно качеството, в което е предявен искът срещу ответника.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6