Решение № 640 от 18.09.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. Перник, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИНА М. КОРИТАРОВА при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Гражданско дело № 20261720101831 по описа за 2026 година

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Д.

В. И. искове с правно основание чл. 143 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 2609 от 14.10.2025 г. по ч.гр.д.

№ 3057/2025 г. на Районен съд Враца, V граждански състав:

- 3412,38 лв., претендирана като главница по договор за потребителски кредит № ******* от 15.05.2024 г., сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД, вземанията по който са заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител и са прехвърлени от последното дружество на ищеца с договор за цесия от 17.03.2025 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.09.2025 г., до окончателното заплащане на вземането;

- 924,42 лв., претендирана като договорна възнаградителна лихва за периода от 31.08.2024 г. до 21.03.2025 г.;

- 393,75 лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.09.2024 г. до 11.09.2025 г.

Ответникът Д. В. И. оспорва исковете с отговор в срока по чл. 131 ГПК. Излага доводи за недействителност на договора за кредит, както и че договорът за поръчителство не му е бил предявяван, нито е уведомен от поръчителя преди плащането.

Липсвали доказателства за извършена цесия в полза на ищеца.

Съдът с определение от 08.05.2026 г. е разпределил доказателствената тежест по предявените искове по следния начин:

В тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за кредит, предоставянето на кредита на ответника, съдържанието на клаузите за възнаградителна и мораторна лихва, сключването на договор за поръчителство, заплащането на задължението на ответника като кредитополучател от поръчителя, прехвърлянето на регресното вземане на поръчителя в полза на ищеца.

1

В съдебно заседание ищецът не се представлява и изразява писмено становище като поддържа предявените искове. Ответникът се представлява и поддържа защитната си теза.

Съдът с протоколно определение от о.с.з. на 24.06.2026 г. е отделил като безспорно обстоятелство между страните, че е налице сключен договор за потребителски кредит между „Кредисимо“ ЕАД и ответника и договор за поръчителство между ответника Д. В. И. и „Ай Тръст“ ЕООД.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: По така предявените искове в тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да установи: 1) валидно облигационно правоотношение между дружеството заемодател и ответника, предаването на заемната сума на заемополучателя по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора, респективно валидна уговорена възможност за обявяване на договора за предсрочно изискуем, настъпване на предпоставките за това и съобщаване на обявената предсрочна изискуемост; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва; 3). валидно облигационно правоотношение по договор за поръчителство, вкл. изпълнение на неговото задължение по него; 4). изпадане на ответника в забава; 5). размера на вземанията; 6). че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание договор за цесия, сключен с дружество поръчител и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите; 7). че дружеството поръчител е заплатило претендираните суми на кредитора. В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията или други правоизключващи възражения, в случай, че ищцовата страна изпълни разпределената доказателствена тежест. Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било образувано заповедно производство, в което заповедта е била връчена на длъжника и той е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.

415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявените искове са процесуално допустими. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. По делото са представени договорите, на които ищецът основава своята претенция и се легитимира като носител на материалното право. Районният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл, 422, ал. 1 ГПК, с правна квалификация чл. 143, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по цедиран договор за потребителски кредит №******* /15.05.2024 г. сключен между „Кредисимо“ ЕАД и Д. В. И. за следните суми:

-сумата от 3412,38 лв., претендирана като главница по договор за потребителски кредит № ******* от 15.05.2024 г., сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД, вземанията по който са заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител и са прехвърлени от последното дружество на ищеца с договор за цесия от 01.02.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.09.2025 г., до окончателното заплащане на 2 вземането;

- сумата от 924,42 лв., претендирана като договорна възнаградителна лихва за периода от 31.08.2024 г. до 21.03.2025 г.;

- сумата от 393,75 лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.09.2024 г. до 11.09.2025 г. за които е издадена заповед за изпълнение № 2609 от 14.10.2025 г. по ч.гр.д. № 3057/2025 г. на Районен съд Враца, V граждански състав.

Ищецът е частен правоприемник на „Ай Тръст“ ЕООД, като черпи правата си от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г., по силата на който „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са прехвърлили възмездно на 3 цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД свои вземания, подробно индивидуализирани в приложение към договора, сред които и процесното вземане. Представено е и потвърждение по чл. 99, ал.

3 ЗЗД. Видно от пълномощното, находящо се на л. 44 и л. 45 от делото, цедентите са упълномощили цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им. От „Ай Тръст“ ЕООД, чрез пълномощник „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД, е съставено писмо за уведомяване на длъжника за цесията, но липсват данни за връчването му преди процеса. Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че между „Кредисимо“ ЕАД в качеството на заемодател и ответникът в качеството на заемател е сключен договор за договор за потребителски кредит №******* /15.05.2024 г., с който е уговорено предоставяне на заем в общ размер от 3500 лв., погасяването на който да се извърши на 24 месечни вноски. Уговорен е фиксиран лихвен процент по заема от 39,46 % и годишен процент на разходите – 47,44 %. Посочена е обща сума дължима от заемателя в размер на 5156,61 лв. Представен е и погасителен план към договора. В чл. 4 от договора за кредит е уредено задължение на кредитополучателя да представи обезпечение, което може да бъде банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД ЮЛ поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Във връзка с това задължение на ответника едновременно със сключване на договора за кредит е подписан от него и договор за предоставяне на поръчителство от 15.05.2024 г. с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „Кредисимо“ ЕАД за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора за потребителски кредит. В чл. 2 е предвидено, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по договора за потребителски кредит. В чл. 4, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство и чл. 8 от същия пък е предвидено, че за поемане на задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер и при условията на Приложение № 1, като вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем. Общият размер на възнаграждението на поръчителя съгласно погасителния план се равнява на сумата от 3816,60 лв. Отношенията между страните по обезпечения с поръчителство от „Ай Тръст“ ЕООД договор за потребителски кредит са подчинени на специалния режим по Закона за потребителския кредит (ЗПК) в относимата му за спора редакция към датата на сключване на договора. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните.

Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Разпоредбата на 3 чл. 19, ал. 1 ЗПК пък предвижда, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и тези дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47,44 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.

Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „Ай Тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за предоставяне на поръчителство от кредитополучателя. Предвидените в договор за кредит възможни обезпечения са всъщност невъзможни и несъответни като тежест на размера на отпусната в заем сума и е видно, че едновременно с подписване на договора за кредит е подписан и договора за поръчителство с дъщерно дружество на кредитодателя без да се изчаква срока за представяне на обезпечение и при съвпадащи падежи на вноските по погасителния план на договора за кредит (който не би трябвало да предполага наличен договор за поръчителство) и на вноски по договора за поръчителство. Процесният договор за поръчителство е лично обезпечение – съгласието на кредитора да бъде обезпечен е било изрично заявено. По правило договорът за поръчителство е едностранен и безвъзмезден, т. е. по него задължения възникват само за поръчителя. Възможно е договорът да има двустранен и възмезден характер, както е и в настоящия случай, тъй като кредитополучателят се е задължил да заплаща възнаграждение на поръчителя. Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определен с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 са нищожни (чл. 19, ал. 5 ЗПК). Съпоставянето в частност на общия размер на възнаграждението за поръчителя с размера на главницата по договора за кредит (3816,60 лв. спрямо 3500 лв.) обуславят извода, че горепосоченото ограничение е превишено и то значително като възлиза на 194,00 %, което се установява от приетата и кредитирана от съда в тази част съдебно-икономическа експертиза. Нещо повече, уговорка за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер, повече от този на отпуснатия кредит, не отговаря поначало на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на „Кредисимо“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в ГПР. По този начин се постига скрито увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил кредит на потребителя, което е забранено от императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР.