Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3341 от 24.09.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2201/2021
Вид
Определение № 3341
Подписан
24.09.2021
В сила
24.09.2021
Състав
Диана Димитрова Митева, Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3341 гр. Варна, 23.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20213100502201 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 274 ал.1 т.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Лидер А“ЕООД, ЕИК 103939197 срещу разпореждане № 270760/26.03.2021г, с което е отказано приемане възражение, подадено от длъжник срещу нестабилна заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 1160/27.02.2020г., издадена по гр.д.2711/2020г на ВРС, 9 с-в.

Жалбоподателят, чрез адв. П. (ВАК), сочи, че съдът неправилно е преценил като пропуснат срока за подаване на възражението и е отменил действието на дадени с предходно разпореждане указания на кредитора за предявяване на иск и го допълнил с изрично неприемане на възражението. Моли обжалваното разпореждане и предходното произнасяне по възражението да бъдат отменени и да бъде прието възражението на длъжника като депозирано в срок.

Жалбата вх. № 293377/07.07.21г е подадена в срок от надлежна страна – длъжник, чиято редовна защита по реда на чл. 414 ГПК се препятства от поправен с обжалваното разпореждане акт. Обжалването е допустимо на осн. чл. 247 ал. 4 ГПК( т.7 от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС). Дължимата такса за обжалване е внесена. Жалбата е надлежно администрирана.

Кредиторът по оспорената заповед „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ЕАД е оспорил чрез юрисконсулт жалбата като е посочил доводи за стабилизиране на заповедта спрямо жалбоподателя.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства( преценени по служебно изискани относими копия 1 от обжалваемия акт и поправеното с него разпореждане), приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивен контрол е разпореждане, с което сезиран с възражение на длъжник в заповедно производство съд е поправил предходното си произнасяне по същото искане с разпореждане № 261722/15.01.2021г. Поправеното разпореждане вече е предмет на дружа жалба (рег.с вх.№ 270705/11.2.2021г), чието разглеждане по ЧГРД 20213100501207 на ВОС, т.о. е било осуетено поради предприетата поправка.

Изложените оплаквания в настоящата жалба изцяло се покриват с тези срещу поправения акт и съответно остават извън предмета на настоящото производство. Същевременно разгледания в обжалвания акт въпрос относно разминаване на формирана в мотиви воля и изявен диспозитив съответства на процесуалното правило за правомощия на съда да коригира своите актове, което съобразно указания с ТРОСГТК№6/2017 на ВКС може да бъдат предмет на пълен служебен въззивен контрол и при бланкетна жалба, тъй като частния жалбоподател не дължи обосновка на пороците на този акт, а въззивният съд следва да изложи собствените си мотиви по приложението на процесуалния закон. Затова искането на жалбоподателя следва да се ограничи само до посочената отмяна на разпореждане № 270760/26.03.2021г., с което е поправена грешката, а въпросите относно правилност и обоснованост на самото поправено разпореждане № 261722/15.01.2021г. следва да се разгледат и разрешат от другия въззивен състав след приключване на настоящата процедура.

Жалбоподателят „Лидер А“ЕООД, чрез пълномощника си, е депозирал възражение срещу издадена срещу него заповед за незабавно изпълнение. Това възражение е регистрирано от заповедния съд с вх.№ 290851/21.12.2020г и след като е било преценено като редовно( съобразно приложени към него доказателства за връчване на заповедта на пълномощник на дружеството), последиците му са приложени с разпореждане №2765767/22.12.2020г., като кредиторът е предупреден за нуждата от съдебно установяване на оспорения дълг.

Следващият месец обаче, заповедният съд е отменил указанието си към кредитора като е изложил съображения за промяна в обстоятелствата, обосновали извода за спазен срок от възразяващия длъжник. При това свое произнасяне в мотивите на разпореждане № 261722/15.01.2021г.съдът е описал, че е получил ново съобщение от съдебния-изпълнител натоварен с връчване на книжата, в което е удостоверен по-ранен момент на фикционно връчване. Посочил е нов извод за пропускане на срок за възражение от длъжника, изтекъл на 18.12.2020г и констатация за подаване на възражение след настъпила процесуална преклузия по чл. 414 ГПК. С тази мотивировка е постановена отмяна на разпореждането с указанията до кредитора.

Въззивният съд отчита, че в случая на издадена заповед за незабавно изпълнение този диспозитив не съответства на дължимия акт от съд, констатирал просрочено възражение.

Без изрично разпореждане , адресирано до длъжника( за връщане на просрочено възражение или да оставянето на възражението без разглеждане или без последствие) не може да се 2 оповести приключването на защитата му като предпоставка за стабилизиране на заповедта.

Затова диспозитива на допълнително постановеното обжалвано разпореждане № 270760/26.03.2021г. отразява именно този изричен акт, а не само неговите последици, оповестени на кредитора. Служебно предприетата поправка на непълното произнасяне не представлява новообоснован акт, а само привежда в съответствие вече изложените мотиви с необходим диспозитив, за да може поправеният акт да бъде надлежно проверен по реда на въззивен контрол ( т.5а от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС).

Като достига до изводи идентични с тези посочени в мотивите за нужда от поправка на неточното произнасяне, въззивният съд споделя и крайната преценка за съответствие именно на диспозитива, препятстващ защитата на длъжника с мотивите в поправеното разпореждане № 261722/15.01.2021г. Обжалвания акт за поправка следва да се потвърди изцяло.

Разноски за настоящата инстанция не следва да се определят, доколкото въпросите по поправка на грешка нямат самостоятелно значение извън въпросите, решени в поправения акт, което обаче ще бъдат разгледани едва след като върнатото на първа инстанция дело се комплектова с книжата по поправеното разпореждане и повторното се изпрати за разглеждане от сезирания въззивен съд.

По тези съображения въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Лидер А“ЕООД, ЕИК 103939197 срещу разпореждане № 270760/26.03.2021г, с което е поправено разпореждане № 261722/15.01.2021г по гр.д.2711/2020г на ВРС, 9 с-в.

Разноски не се определят.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване (т.8 от ТР 4/2013г ОСГТК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3