Решение № 14980 от 27.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14980 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20211110152835 по описа за 2021 година

Производствотo e по реда на чл. 341 и сл. ГПК във фаза по извършване на делбата.

С решение от 15.08.2023 г. по настоящото дело е допусната съдебна делба на следните недвижими имоти: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Ч., Столична община – район „Нови Искър“, ***, представляващо по одобрена кадастрална карта и кадастралните регистри поземлен имот с идентификатор ***, цялото с площ от 1685 кв.м., с трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „ниско застрояване“ (до 10м.), номер по предходен план : 912, кв.4, парцел XIII, при съседи имоти с идентификатори : ***, ***, ***, *** и

***, заедно с построените в него второстепенни постройки - сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, ведно построената в имота ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ от 81 кв.м., състояща се от приземен етаж, първи етаж и тавански етаж, заедно с второстепенна постройка в поземления имот - сграда с идентификатор ***, както и намиращия се в същия поземлен имот ГАРАЖ с идентификатор *** с площ от 48 кв.м., между следните съделители при следните права: 1./ В. Т. Н. - ½ ид.ч. и 2/ Н. В. Д. – ½ ид.ч.

По способа за извършване на делбата :

Относно подляемостта на процесните имоти по делото са изслушани и приети две заключения по съдебно - техническа експертиза - първоначално и повторно. От заключението по първоначалната експертиза на вещо лице М. (л. 155, том I) се установява, че процесният поземлен имот може да бъде разделен на два дяла при спазване на 1 разпоредбите по чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ (единият дял с площ от 802, 50 кв м и другият - с площ от 833 кв м). По отношение на процесната еднофамилна жилищна сграда вещото лице е посочило, че сградата е построена около 1970 г. без проектни книжа и разрешение за строителство като масивна конструкция с двускатен покрив. Сградата е с приземен първи етаж, състоящ се условно (без диференцирани помещения по разпределение и функции) от три стаи и коридор, втори етаж - от две стаи, кухня и коридор и трети тавански жилищен етаж с три помещения и коридор, с подвижен излаз (ревизия) към подпокривното пространство. Вещото лице е посочило, че първоначално в имота не е била изградена В и К инсталация, като впоследствие ответницата е инвестирала средства в прокарване на вътрешна В и К инсталация с тръби за водопровод и тръби за отпадъчни води, заустени в система за оттичането им в локална канализация и водосбор за мръсни води. Вещото лице е констатирало, че помещенията в къщата са с големи площи по етажи, които не са подсигурени със стабилизиращи елементи като греди и колони, изчислени за поемане на товарите от стълбищната клетка, плочи, зидове и т.н. При изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице М. посочва, че къщата е неподеляема, като разпределението в нея е “нефункционално и хаотично” и липсва диференциация на помещенията. При евентуално разделяне на поземления имот къщата следвало да попадне в един от дяловете от поземления имот.

Съгласно повторното заключение по съдебно - техническа експертиза на вещо лице Я.

(л. 178 и сл., том I) процесният поземлен имот е реално неподеляем на два равностойни имота, независимо от удовлетворяването на минималните изисквания за лице и площ.

Вещото лице е посочило два варианта за поделяне на поземления имот, като и при двата варианта в единия от дяловете попада къщата, а другият дял е с ограничени възможности за осъществяване на основно застрояване от гледна точка на изискванията за разстояние между сградите съгласно чл. 31, ал. 4 ЗУТ. При изслушване на повторното заключение в открито съдебно заседание вещо лице Я. е посочила, че къщата не може да се раздели на две жилища, независими едно от друго. В къщата нямало сервизни помещения. Поделяне на къщата на две жилища съобразно броя на етажите е възможно една след извършване на преустройство и след прокарване на водопроводна система и канализация. По отношение поземления имот вещото лице уточнява, че при евентуално разделяне на поземления имот на два дяла в единия от дяловете (в който не попада процесната къща) не е налице достатъчна ширина, за да се застрои с къща, поради което дяловете са неравностойни от гледна точка на последващо строителство.

Препис от повторното заключение по съдебно - техническата експертиза на вещо лице Я. е изпратен за становище на главния архитект на Столична община - район “Нови Искър”, като главният архитект е потвърдил становището на вещото лице по отношение на застрояването, видно от писмо с вх. № 294466/05.09.2025 г. (л. 253, том 1), а също така е потвърдил становището на вещото лице и по отношение на разделянето на урегулирания поземлен имот, видно от писмо с вх. № 49316/16.02.2026 г. (л.313, том 2).

При така събраните по делото доказателства съдът намира, че процесната еднофамилна 2 жилищна сграда е неподеляема. Преценката за поделяемост на допуснат до делба жилищен имот се извършва въз основа на това дали в него са обособени или могат да бъдат обособени самостоятелни жилища, които отговарят на законовите изисквания относно вида и броя на помещенията към момента на обособяването им или понастоящем (така решение № 50032 от 23.06.2023 г. по гр.д. № 1917/2022 г. на ВКС, II ГО). Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. В посочения смисъл е и нормата на чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Предвид състоянието на къщата, описано от вещо лице М. - значителни по площ помещения, без функционално разпределение, липса на изградени санитарни помещения, съдът приема, че дори обособяването на отделни жилища да е възможно чрез преустройства, същите биха били значителни, предвид обема на строително - монтажните работи по арг. на противното от чл. 203 ЗУТ и чл. 39, ал. 2 ЗС - в този смисъл е решение № 285 от 16.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3818/2008 г., IV г. о., ГК. Изложеното налага извода, че процесната къща е неподеляема и съсобствеността върху нея следва да се прекрати чрез изнасянето й на публична продан.

По отношение на поземления имот съдът кредитира повторното заключение на вещото лице Я. за неподелеямост на същия, което отрицателно становище за поделяемост на поземления имот е потвърдено и от главния архитект, като в случая главният архитект не е дал указал на страните да представят проект за изменение на действащия план за регулация (арг. чл. 201, ал. 3 ЗУТ). Следва да се отбележи, че поначало съдът не е обвързан от становището на главния архитект за неподеляемост и когато прецени, че становището е необосновано и не са налице пречките по чл. 201, ал. 2 ЗУТ за разделяне на урегулирания поземлен имот, съдът с определение издава задължителни указания за изменение на плана за регулация (чл. 201, ал. 5 ЗУТ). Съгласно чл. 201, ал. 2 ЗУТ урегулираните поземлени имоти са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части, без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване. В конкретния случай е възможно да се обособят два УПИ, които да отговарят на изискванията за площ и повърхност по чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ, но в същото време се засяга възможността за бъдещо застрояване на единия от дяловете, а именно този, в който не попада съществуващата еднофамилна къща. При условие че при разделяне на поземления имот следва да се вземе предвид и съществуващото и бъдещото застрояване (арг. чл. 201, ал. 2 ЗУТ), то в случая съдът приема, че процесният имот е неподеляем. Сходен казус е разгледан в определение № 1855 от 26.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4762/2022 г., I г. о., ГК. При това съдът приема, че процесният поземлен имот е реално неподеляем и съсобствеността върху него следва да се прекрати чрез изнасянето му на публична продан.

3

При огледа на място вещото лице М. е констатирал, че една от постройките в поземления имот е самосрутила се, а именно сграда с идентификатор 804.5996.912.3 и посочената сграда вече не съществува. При това в тази част липсва предмет на делба и висящността на производството по делото във втората фаза на делбата спрямо посочената постройка следва да се прекрати. В този смисъл е решение № 58 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6249/2015 г., II г. о., ГК, решение № 387 от 29.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 439/2009 г., II г. о., ГК.

По претенциите по сметки:

Ответницата Н. Д. е предявила срещу ищцата В. Н. по реда на чл. 346 ГПК иск по чл.

30, ал. 3 ЗС за сумата от 8627,72 лева (1/2 част от 17255,44 лева) - припадащата се част от необходими разноски, направени от ответницата, която претенция е заявена с писмена молба, представена в открито съдебно заседание от 06.03.2024 г. (л.98 и сл., том I) и размерът на претенцията е уточнен от ответницата в открито съдебно заседание от 05.06.2024 г.

Със становище от 21.04.2024 г. (л. 137) ищцата оспорва претенциите по сметки по подробно изложени съображения. По отношение на описаните материали оспорва същите да са били вложени в процесната еднофамилна сграда. На някои от писмените документи не бил посочен адрес на доставка, а впоследствие било добавено на ръка “с. Ч.”, като следвало да се държи сметка и за това, че постоянният адрес на ответницата също бил в с. Ч.. По отношение на дружеството - доставчик на посочената услуга “ремонт на водопровод” възразява, че същото не е подавало ГФО от 2011 г. и нямало осигурени лица от 2015 г., поради което не бил могло да извърши каквато и да било дейност. Не било доказано реално доставяне на услугата въз основа на представената квитанция, на която не бил посочен адрес за доставка. По отношение на перата за ремонт на основите и на покрива на къщата възразява, че дружеството, вписано като доставчик - “Пи Ди Консорциум” ЕООД, не е обявявалo ГФО от 2015г., нямалo осигурени лица и било в открито производство по ликвидация. Оспорва покривът да е ремонтиран, освен това правело впечатление и датата на ремонта - 07.01.2022 г. - през зимата. Отделно от това не се установявало ремонт на покрива да е извършен от правоспособни лица по зададен проект. По отношение на твърдяното укрепване на основите възразява, че не е представено конструктивно становище от архитект/строителен инженер, който да обоснове необходимостта от това, а отделно от това нямало доказателства за реално предоставяне на услугата. Нямало и представен договор за услугата. По отношение на доказателствата за закупена камера за видеонаблюдение не било ясно на кой адрес е монтирана същата и дали реално е имало посегателства в имота, които да обосноват необходимостта от поставянето й. Монтажът на такава камера не било необходимо за запазване на имота, нито довело до увеличаване на неговата стойност. По отношение на част от представените документи за закупени материали не били представени фактури и не се установявало от кого са закупени материалите. Възразява и че се претендира стойност и на закупени инструменти (нивелир, маламашка и отвес), които обективно е невъзможно да бъдат вложени в имота. Разходите за доставка на интернет услуга на адреса следвало да се поемат единствено от ответницата, тъй като тя и/или нейни роднини ползвали 4 имота и посочените разходи нито били необходими за опазване на имота, нито увеличавали неговата стойност.

Като необходими се квалифицират тези разноски, които са запазили вещта от погиване или повреда или са условие за нейното запазване или използване, т. е. направата на които е обусловена от обективното състояние на вещта, но без да увеличават нейната пазарна стойност - в този смисъл е решение № 113 от 19.10.2023 г. по гр.д. № 3575 от 2022 г. на ВКС, II ГО. Необходимите разноски са тежест по смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС и те се поемат от всички съсобственици според квотите им в съсобствеността и според реалната стойност на извършените ремонтни дейности (така е прието в решение от 18.03.2023 г. по гр.д. № 800/2022 г. на ВКС, I ГО).