Решение № 680 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110141579 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

13.01.2026 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на десети декември две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №41579 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.55, ал.1, предл.I от ЗЗД.

Образувано е във връзка с подадена искова молба от П. П. П., чрез адв.Д. Г. от АКгр.Л., срещу ....., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от .....Управител, с която се моли да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1 272 лв., 1 платени при изначална липса на основание по недействителен Договор за потребителски кредит №.......г. Ищецът твърди, че на 10.06.2025г. между страните е сключен горния договор за потребителски кредит, по който ответникът е отпуснал сумата от 4 000 лв. при ГЛП в размер на 41,04 %, ГПР в размер на 49,71 %, с 24-месечен срок за погасяване на кредита. В чл.4, ал.3 от договора било предвидено в тежест на кредитополучателя да осигури банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция или двама поръчители. Твърди, че в чл.6 от договора било предвидено заплащането на неустойка в размер на 6 840 лв. при неосигуряване на предвиденото обезпечение. Поддържа, че по същество неустойката представлявала скрита лихва, която е следвало да бъде включена в ГПР. Клаузата на неустойка била нищожна, доколкото не изпълнявала присъщата й обезпечителна и обезщетителна функция. Поддържа, че процесният договор за паричен заем е недействителен поради противоречието му с чл. 22 ЗПК, тъй като в него не е посочен действителният размер на ГПР. Заявява, че е платил при начална липса на основание сумата от 1272 лв. Моли за уважаване на иска. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Д. Д., с който оспорва като неоснователна исковата претенция. Не оспорва, че между страните е сключен процесния Договор за потребителски кредит №....., по силата на който ответникът отпуснал сумата от 4 000 лв., като ищецът е погасил общо сумата от 5272 лв. Оспорва неустоечната клауза да е нищожна на сочените в исковата молба основания, респ. – оспорва процесният договор да е недействителен поради нарушаване разпоредбите на ЗПК. Счита процесният договор за отговарящ на императивните законови изисквания. Моли за отхвърляне на иска. Претендира се присъждане на разноски.

С доклада по делото са приети за ненуждаещи се от доказване, като безспорни между страните следните обстоятелства:

- между страните е сключен процесния Договор за потребителски кредит №....., по силата на който ответникът е отпуснал сумата от 4000 лв.;

- ищецът е погасил общо сума от 5 272 лв. по процесния договор за кредит.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за основателен, поради следните съображения:

Приложени към ИМ са разпечатка на проц. договор за кредит, ведно с погасителен план, като в чл.4, ал.3 от сключения договор е предвидено задължение за кредитополучателя в срок до края на следващия ден да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в ОУ по договора, като банковата гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума от 5 928 лв, със срок на валидност до 12.06.2026г. При непредоставяне на гаранция по кредита, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка от 6 840 лв. Посочено е, че ГПР възлиза на 49,71 % от заетата сума, като при изчислението общата сума, дължима от кредитополучателя възлиза на 5 928 лв., от която сума от 1 928 лв. е договорна лихва. ГЛП е 41,04 %.

Ищецът представя преводно нареждане от 09.07.2024г., за сума от 532 лв. в полза на отв. страна, както и преводно нареждане за кредитен превод от 4 740,68 лв., от 27.09.2024г. в полза на „......“ с посочено основание: предсрочно погасяване.

Служебно е установено ,че в съда между същите страни има още две образувани делагр.д. №41540/2025г. на СРС, 40 състав, по което е налице предявен осъдителен иск по сключен договор от 13.04.2025г., гр.д. №41577/2025г. на СРС, 35 състав, по което е налице предявен осъдителен иск по сключен договор от 02.05.2025г., както и гр.д. 41538/2025г. на СРС, 127 състав, по което е налице предявен осъдителен иск по сключен договор от 31.05.2024г.

Правните изводи на съда са следните:

2

Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“ всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20 на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в кратък срок от сключване на договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция или др. подобни води до неравностойност на насрещните задължения по договора. Еднодневният срок за предоставяне на обезпечение и възникването на задължение за заплащане на неустойка при неизпълнението му не могат да бъдат приети за съответни на обществените разбиранията за нравственост и справедливост. Неустойката е обусловена от степента на риска, който поема заемодателя. Неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР по кредита, като същата е била изначално известна на кредитора. Тази сума попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, но е посочено, че в ГПР се включват всички такси и разходи, свързани с договора за кредит. Поради това стойността й, която е изначално начислена още при подписване на договора, трябва да бъде включена при определяне на ГПР в договора за кредит. Видно от вписването в самия договор в ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва. Размерът на неустойката възлиза на 6 840 лв. и надвишава размера на кредита. При включването й в ГПР, посочен на 49,71%, последният възлиза на над 360 % и значително надхвърля максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС за 2024г. от 68,9 %, както и не съответства на формално посочения в договора за кредит размер. С оглед на горното, договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като в него липсва действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Последица от неспазване изискването на чл.11, ал. 1, т.10 ЗПК е, че същият се явява недействителен, на осн. чл.22 ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Тази норма представлява своеобразна санкция за недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания, които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта е да се пресекат подобни практики Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения, целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Началната липса на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически факт, който да оправдае разместването на имуществени блага. Фактическият състав на чл.55, 3 ал.1, т.1 от ЗЗД включва даване на нещо от престиращия, получаването му от акципиенса и липса на основание за имущественото разместване. Субект на задължението за връщане на даденото е лицето, което го е получило- кредитодателя. Отв. страна не оспорва, че е получила изпълнение по кредита от общо 5 272 лв., само поради което исковата претенция подлежи на цялостно уважаване. От представените писмени доказателства не може да се установи кредитното задължение, по което ищцата изпълнява, доколкото е служебно известно, че в период от 3 мес. е сключила 4 кредита с отв. кредитодател. Последният не оспорва изпълнението по кредита и поради това искът е основателен.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено делото, да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се присъди държ. такса от 50,88 лв., съобразно уважения иск. Адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА не следва да се определя в полза на адв.Д. Г. от АК- гр.Л., доколкото видно от служебна справка представеният Договор за правна защита и съдействие от 28.03.2025г. е представен и по останалите горепосочени дела между страните. Безплатната пр. помощ по чл.38 от ЗА не може да бъде източник на обогатяване и бизнес стратегия и затова не следва да се уважава искането за присъждане на разноски на проц. представител на ищеца в тази насока и следва да се приеме, че се касае за злоупотреба с проц. права по чл.3 от ГПК от ищеца.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ....., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от .....- Управител, да заплати на П. П. П., ЕГН:**********, сумата от 1 272 /хиляда двеста седемдесет и два/ лв. или равностойността й в евро по официалния обменен курс, представляваща недължимо дадено при изначална липса на основание по Договор за потребителски кредит №.......г., сключен между страните.

ОСЪЖДА ....., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от .....- Управител, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на П. П. П., ЕГН:**********, сума в размер на 50,88 /петдесет лева и осемдесет и осем стотинки/ лв. или равностойността й в евро по официалния обменен курс, представляваща съдебни разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4