Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17802 от 03.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12003/2023
Вид
Решение № 17802
Подписан
03.10.2025
Състав
ПЛАМЕНА САШЕВА ТРЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 142 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 17802 гр. София, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20231110112003 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 175145295, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от ......... - изпълнителен директор против В. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, с която е предявен положителен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че В. Р. П., ЕГН **********, дължи на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.06.2020 г. по ч.гр.дело № 19967/2020 г. по описа на Софийски районен съд, а именно: главница - 2 227.16 лева /две хиляди двеста двадесет и седем лева и шестнадесет стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2020г. до окончателното изплащане на вземането и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.05.2017г. до 12.03.2020г. вкл. - 632.88 лева /шестстотин тридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/.

Ищецът твърди, че на 03.07.2008г. между "АЛФА БАНК" АД, действащо чрез клона си „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: 831694000, понастоящем „Юробанк България“ АД, и ответникът бил сключен Договор за потребителски кредит № ...........

Съгласно последния, банката предоставила на ответника, в качеството му на кредитополучател, банков кредит в размер на 5 100.00 лева /пет хиляди и сто лева/ с краен срок за окончателно издължаване на кредитните суми до 03.07.2016г., а последният се задължил да върне заемната сума заедно с начислените договорни лихви разсрочено на ежемесечни анюитетни вноски с размери и падежи, подробно описани в чл.10 от договора за кредит. Твърди се, че с договор за продажба на вземания от 25.03.2010г. „АЛФА БАНКА КЛОН БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: 831694000, в качеството си на цедент, прехвърлило на „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК: 175405921, в качеството му на цесионер, вземания по договори за кредит, ведно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях, включително с начислената до датата на прехвърлянето лихва, срещу посочената в договора цена, която цесионерът заплатил в цялост на цедента. Сред цедираните вземания фигурирало и вземането спрямо ответника, произтичащо от сключения между него и „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“ Договор за потребителски кредит № .......... от 03.07.2008г. Към 25.03.2010 г. - датата на прехвърлянето на вземането от цедента 1 дължимата от ответника сума възлизала на общо 5 749.35 лева. Сочи се, че на 29.03.2010 г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК: 175405921, в качеството на цедент, от една страна и „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК:

175145295, понастоящем „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, в качеството на цесионер. С него „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, като продавач, прехвърлило на „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ, понастоящем „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, всички свои вземания по отношение на ответника, произтичащи от Договор за потребителски кредит № .......... от 03.07.2008г.

/дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности/. Длъжникът бил уведомен за извършените цесии и за новия си кредитор, а именно „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК: 175145295, тогава „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ.

„АЛФА КРЕДИТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД от своя страна, понастоящем „ДЕЛТА КРЕДИТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, действащо като обслужващо дружество по смисъла на чл. 18 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел от 2003г. (отм.), по възлагане на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ сключило Договор за събиране на вземания от 29.03.2010г. с „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК: 175405921. Предмет на последния било извършване от страна на „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК 175405921, в качеството на изпълнител, на действия по извънсъдебно събиране на вземания за сметка на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, произтичащи от потребителски кредити с първоначален кредитор „АЛФА БАНКА“ - КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК 831694000. Твърди се, че със Споразумение от 18.07.2010г., сключено с упълномощения представител на кредитора „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, длъжникът В. Р. П., ЕГН 850617704 признал съществуването на дълга си, като страните постигнали уговорка за разсрочено погасяване на задължението при условия, подробно описани в чл. 7 от споразумението, както следва: първоначална вноска в размер на 100.00 лева, дължима на 18.09.2010г., последващи ежемесечни вноски, всяка в размер на 100.00 лева, дължими на всяко 18-то /осемнадесето/ число в периода от 18.10.2010г. до 20.04.2017г., като последната вноска се явявала изравнителна. Така бил уговорен краен срок за окончателно издължаване на процесното задължение до 20.04.2017г. Ищецът твърди, че било налице неизпълнение по смисъла на Споразумение от 18.07.2010г. С оглед настъпване на крайния срок за издължаване на дължимите суми на дата 20.04.2017г., съгласно чл.7.4 от споразумението и неизпълнение на поетите задължения, непогасената част от задължението станала изцяло изискуема и дължима на посочената дата. На 27.05.2020 г. било подадено Заявление по чл.

410 ГПК и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 19967/2020 г. по описа на СРС, 143-ти състав. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поР. което и на основание чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, съдът указъл, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, следва да се предяви иск относно вземането, предмет на заявлението. Ищецът моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба, подаден от назначения от съда особен представител на ответника, се прави възражение за наличие на арбитражно споразумение между страните, като в тази връзка се твърди недопустимост на производството пред гражданския съд.

Оспорва се представителната власт на подписалия споразумението представител на „С.Г.

Груп“ ООД да е бил упълномощен да извършва действия във връзка с получения от ответника кредит. В този смисъл ответникът оспорва споразумението като подписано от лице, което не е било оправомощено да извършва такива действия. Твърди, че цесията не е била надлежно съобщена на длъжника. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Моли за отхвърляне на иска.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител.

Постъпило е становище по същество, с което моли съда да уважи в цялост предявените искове. Представя списък на разноските.

Назначеният особен представител на ответника не се явява. Към момента на провеждане на съдебното заседание същата не е уведомила писмено съда съгласно чл. 100 ГПК за невъзможността да се яви, нито е представила документ съгласно чл. 142 ГПК, доказващ препятствие, което не е могла да отстрани своевременно, поР. което делото е разгледано в нейно отсъствие.

В хода на производството са събрани писмени доказателства и е прието заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза.

2

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 03.07.2008 г. между "АЛФА БАНК" АД, със сегашно име „Юробанк България“ АД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № ........... Банката предоставя на ответника кредит в размер на 5 100.00 лева с краен срок за окончателно издължаване на кредитните суми до 03.07.2016 г. съгласно погасителен план. На 25.03.2010 г. „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“, прехвърля на „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД в качеството му на цесионер вземането спрямо ответника В. П., произтичащо от сключения между него и „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“ Договор за потребителски кредит № .......... от 03.07.2008г.

Към 25.03.2010 г. - датата на прехвърлянето на вземането от цедента - дължимата от ответника сума възлиза на общо 5 749.35 лв. към „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД.

На 29.03.2010 г. се сключва Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК: 175405921, в качеството на цедент от една страна и „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК: 175145295, понастоящем „ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ, в качеството на цесионер. С него „МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, ЕИК: 175405921, като продавач, прехвърля на „АЛФА КРЕДИТ” АДСИЦ, ЕИК 175145295, понастоящем „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, всички свои вземания по отношение на В. Р. П. по Договора за потребителски кредит № 106252/2008 от 03.07.2008г.

На 18.07.2010 г. е сключено споразумение за преструктуриране на задължението между ответника и „ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ. Страните постигат уговорка за разсрочено погасяване на задължението при следните условия: първоначална вноска в размер на 100.00 лева, дължима на 18.09.2010 г., 80 месечни вноски, всяка в размер на 100.00 лева, дължими на всяко 18-то число в периода от 18.10.2010 г. до 20.04.2017г., като последната вноска се явява изравнителна. Крайният срок за окончателно издължаване на задължението е 20.04.2017г.

Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, при извършената проверка в счетоводството на „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, не се откриват плащания от ответника за периода от 2010 г. до момента, като кредиторът „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ претендира вноски с номера от 56 вкл. до 80 вкл. съгласно Погасителен план. Претендираната сума според експертизата възлиза на 2 248,17 лв. главница, от които предмет на заявлението и на заповедта е сума в размер на 2227,16 лв. – главница.

Видно от приложеното пълномощно, старият кредитор е упълномощил новия кредитор да уведоми длъжника за цесията от негово име.

Уведомление до длъжника по чл.99, ал.3 ЗЗД е приложено към исковата молба.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по кредита и размера на претендираните отделни вземания.

По въпроса за възможността иск по чл. 422 от ГПК, който е продължение на заповедното производство, да бъде разгледан от арбитражен съд, е формирана еднопосочна и постоянна практика на касационната инстанция. В същата еднозначно се приема, че отводът за неподведомственост на спор по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, поР. уговорена арбитражна клауза, е неоснователен, вкл. и когато искът е предявен на договорно основание и арбитражната клауза е уговорена в договора /в този см. определение № 299 от 25.04.2023 г., постановено по ч. т. д. № 273/2023 г. на ВКС, II т. о./. Ето защо съдът намира предявения иск за допустим.

3

От събраните по делото доказателства се установи, че между ответника и "АЛФА БАНК" АД е възникнало облигационно правоотношение на 03.07.2008г. по силата на сключен между тях договор за кредит. Въз основа на така възникналото договорно правоотношение банката е изпълнила задължението си да предостави на ответника уговорената по договора за кредит сума, като срещу това задължение ответникът се е задължил да връща усвоените суми.

На 25.03.2010 г. „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“, прехвърля на „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД в качеството му на цесионер вземането спрямо ответника В. П., произтичащо от сключения между него и „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“ Договор за потребителски кредит № .......... от 03.07.2008г.

Към 25.03.2010 г. - датата на прехвърлянето на вземането от цедента - дължимата от ответника сума възлиза на общо 5 749.35 лв. към „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД.

На 29.03.2010 г. се сключва Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК: 175405921, в качеството на цедент от една страна и „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК: 175145295, понастоящем „ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ, в качеството на цесионер. С него „МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, ЕИК: 175405921, като продавач, прехвърля на „АЛФА КРЕДИТ” АДСИЦ, ЕИК 175145295, понастоящем „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, всички свои вземания по отношение на В. Р. П. по Договора за потребителски кредит № 106252/2008 от 03.07.2008г.